Поставянето на камери в стаите в детските градини и училищата

Поставянето на камери в стаите в детските градини и учебните заведения може да демотивира учителите, а видео наблюдението няма да реши главния проблем - неналичието на доверие сред преподавателите и родителите. За това би трябвало да се усъвършенства връзката сред просветителните институции и родителите. Това изясни министърът на образованието Красимир Вълчев в петък.

Коментарът му беше във връзка разгорялата се отначало полемика за наложително видео наблюдаване в детските градини, с което да се предотвратят случаите на принуждение на възпитатели над деца. Дебатът за видео наблюдението стартира отначало след следващия случай на жестоко отношение на учител към деца, сниман със скрита камера в градина в Бургас.

" С камерите в образователните заведения рискуваме да влезем в серпантина на търсене на изчезнало доверие и заместването му с механически средства ", разяснява Вълчев. Според него видео наблюдението няма по какъв начин да замести главния детайл, на който е основана просветителната система - доверието. Вълчев счита, че съображение за наложително следене с камери на пространствата в детските градини и в класните стаи постоянно може да се откри, само че резултатът може да е противоположен.

Всъщност огромна част от учителите не са съгласни работата им да се следи с камери. Срещу това предложение са и учителските синдикати. В част от детските градини има видео наблюдаване в стаите, само че преподавателите и родителите имат право да откажат да се записва и тогава шефовете би трябвало да се съобразят с това.

Диалог с родителите

Според просветителния министър решението на казуса не е в слагането на камери, а в подобряването на разговора сред родители и учители. " Призовали сме учебните заведения и детските градини да влагат изпитание във взаимоотношение с родителите ", сподели Вълчев и добави, че с цел да бъдат улеснени шефовете, министерството е направило лист с положителни практики за работа с родителите.

Вълчев осъди държанието на преподавателя от детската градина в Бургас и съобщи, че няма по какъв начин шефът или останалите хора от колектива да не са знаели за нападателните способи. Според него те са показали " непрофесионална приемливост ", макар че става въпрос за " процедура, която е неоправдателна ".

Промени за първокласниците

Образователното министерство счита да уточни текст от наредбата за банкет в първи клас, препоръчан за публично разискване преди дни. Целта му е да се предотврати сегрегацията на децата от ромски генезис и да се даде опция на общините да насочат първокласниците от този етнос към други учебни заведения, а освен към тези, в чиито регион попада адресът им. Доводът е, че нормално ромското население в огромните градове е съсредоточено в един квартал, в който има едно учебно заведение и в случай че се съблюдава наредбата децата да имат максимален късмет за банкет в учебното заведение в региона, то всички ромчета би трябвало да бъдат събрани на едно място.

Предложението за решение на казуса със сегрегацията беше изтълкувано като привилегия за децата от малцинството, защото общите правила за банкет в първи клас няма да важат за тях. Идеята беше подложена на критика от " Обединените патриоти ".

Вълчев разяснява, че предлагането на министерството не е разбрано вярно. " В огромните градове би трябвало да поставяме старания за десегрегация в учебните заведения ", разяснява той. Преди няколко месеца Европейската комисия подлага на критика България за това, че у нас към момента има доста напълно ромски учебни заведения.

" Това не е привилегия. Правилото за достъп до най-близкото учебно заведение е единствената привилегия. Родителите могат да запишат детето си във всяко едно учебно заведение, в случай че са останали свободни места. Конкретният текст (за малцинствата - бел. ред.) приказва за ориентиране и то по решение на общината ", съобщи Вълчев и добави, че през предходната година, когато беше призната наредбата за банкет в първи клас, ведомството пропуснало да уреди този въпрос.
За да не се стига до напрежение и изключението за малцинствата да се дефинира като дискриминационно, то евентуално ще бъде прецизирано. Идеята е децата от ромски генезис да бъдат насочвани към учебни заведения в различен квартал единствено в случай че в тях има свободни места след класирането на първокласниците по общите правила. Освен това броят на трансферираните към други учебни заведения ромчета не би трябвало да е огромен, с цел да има резултат от мярката.

" За да бъде ефикасна десегрегацията, децата от ромски генезис би трябвало да бъдат дребен % - до най-много 15%, с цел да чакаме резултати от тази политика “, добави Вълчев.