За инвеститорите в облигации сега всяка страна е развиваща се
Поставянето на етикет " възникващ пазар " върху една страна би трябвало да провокира изблик на неспокойствие. За такива стопански системи се допуска, че са напът да станат " развити " - интегрирани в световните финансови и търговски системи, устойчиво растящи и осигуряващи на своите жители високи приходи. Тъй като към момента не са достигнали задачата, те би трябвало да заплащат награда на своите кредитори. И въпреки всичко определението важи и за страни, в които политиките стават леко прекомерно трагични, че да им се има доверие. Помислете за сложни клиенти като Аржентина, чиято претрупаност я трансформира в сериен неизпълнител по държавния ѝ дълг, или Турция, където лихвените проценти остават ниски даже когато инфлацията се разгаря до над 80%.
Сега за все по-голяма група одобрени стопански системи се приказва по сходен метод, само че сравнението не цели да ласкае. Англия грандиозно влезе във финансовото чистилище в края на септември, като разгласи проектите си за големи, нефинансирани данъчни облекчения и провокира срив в цената на паунда. Това надалеч не е единствената богата страна, в която държавните облигации станаха извънредно вълнуващи. Още по-лошото е, че още известно време скуката може да не се завърне.
Нагоре, дружно с лихвите
Част от вълнението няма доста общо с държавните политики. Тази година централните банки в богатия свят неведнъж покачиха лихвените проценти, което сви актуалната стойност на купонните заплащания по облигациите и докара до спад на техните цени. Никой не знае какви височини ще доближат лихвите и какъв брой дълго ще останат там. Така че на всички места пазарите на облигации са изнервени. Индексът MOVE, който мери какъв брой комплицирани във връзка с бъдещето се усещат вложителите в облигации, е съвсем два пъти над междинното равнище за петте години до февруари 2020 година, когато пандемията в началото шокира тържищата.
Реклама
Изненадите на паричната политика не са оригиналност за вложителите в развитите пазари с задоволително дълга памет (помислете си единствено за бурното десетилетие на 80-те години). За разлика оттогава, днешното напрежение идва от два нови източника на неустановеност: дали богатите държавни управления могат да си разрешат големия размер дълг, който емитират, и дали пазарът е кадърен да го поеме.
Мащабни задължения
Да стартираме с размера на дълга. Повечето богати страни към този момент имат купища от него, тъй като прекараха последните 15 години в избавяне на своите жители и компании от поредни рецесии. Когато финансова суматоха обхвана банките, локдауните принудиха магазините да затворят, а големите сметки за сила заплашиха да оставят семействата на студено, рефлексът беше да се раздават обществени пари. Фискалната благотворителност остава на мода - Америка хвърля пари по зелените промишлености, а краят на великодушните енергийни дотации в Европа не се вижда.
Тази податливост към огромно държавно управление се заформи през годините, когато ниските лихвени проценти държаха дребни разноските за финансиране, а кредиторите бяха снизходителни към развития свят. Сега сметката за лихви пораства и постанова разходните проекти на богатите държавни управления да минават деликатна инспекция, на каквато преди подлежаха единствено разрастващите се страни. Изследователската компания Moody`s Analytics предвижда, че доникъде на това десетилетие Министерството на финансите на Съединени американски щати ще харчи повече за погашение на лихви, в сравнение с за защита. Регулаторната Служба за бюджетна отговорност на Англия пресмята, че през тази фискална година държавното управление ще изплати 120 милиарда паунда (146 милиарда долара) за лихви, което се равнява на 80% от бюджета на Националната здравна работа на Англия.
Ще има ли кой да даде пари
В продължение на към десетилетие вложителите не бяха единствените купувачи на дълга, който финансира богатите страни. През предишното десетилетие и единствено допреди няколко месеца огромна част от него се придобиваше от централните банки посредством стратегии за количествени облекчения. Сега тези купувачи изчезват и оставят вложителите в облигации сами да се оправят с остатъка.
Реклама
Оттук идва и второто огромно незнайно - задоволително дълбоки ли са пазарите за облигации, с цел да поемат идното наводняване? През фискалната 2023 година американското Министерство на финансите може да се наложи да заеме от пазара до 2 трлн. $ - съвсем двойно повече, в сравнение с е вземало назаем от вложителите през всяка от двете години преди пандемията, и четири пъти над междинното равнище за петте години преди този момент. Банката Citigroup счита, че английското държавно управление ще би трябвало чисто да търси два пъти повече пари от пазара на облигации през идната фискална година, в сравнение с общо през последните осем.
Ако подобен емисионен проект беше показан от държавно управление от Латинска Америка, към този момент щеше да е довел до скок на доходността по облигациите. Богатите страни от дълго време се радват на доста по-голяма независимост и съумяват да избегнат цялостната цена на фискалната волност. Сега обаче те чакат от вложителите да купят големи количества дълг на фона на възходящи разноски по заемите и мътни стопански вероятности. Драмата на пазара на облигации може много да се разсрочи.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Свързани публикации Финансовите пазари: Кога вложителите ще видят светлина в края на цикъла 14 ноември 2022, 08:30 Заражда се нова макроикономическа епоха. Как ще наподобява тя? 4 ноември 2022, 06:07 Държавна опция на депозита 28 октомври 2022, 06:29 Краят на безплатния обяд с дълга 24 октомври 2022, 13:45 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Сега за все по-голяма група одобрени стопански системи се приказва по сходен метод, само че сравнението не цели да ласкае. Англия грандиозно влезе във финансовото чистилище в края на септември, като разгласи проектите си за големи, нефинансирани данъчни облекчения и провокира срив в цената на паунда. Това надалеч не е единствената богата страна, в която държавните облигации станаха извънредно вълнуващи. Още по-лошото е, че още известно време скуката може да не се завърне.
Нагоре, дружно с лихвите
Част от вълнението няма доста общо с държавните политики. Тази година централните банки в богатия свят неведнъж покачиха лихвените проценти, което сви актуалната стойност на купонните заплащания по облигациите и докара до спад на техните цени. Никой не знае какви височини ще доближат лихвите и какъв брой дълго ще останат там. Така че на всички места пазарите на облигации са изнервени. Индексът MOVE, който мери какъв брой комплицирани във връзка с бъдещето се усещат вложителите в облигации, е съвсем два пъти над междинното равнище за петте години до февруари 2020 година, когато пандемията в началото шокира тържищата.
Реклама
Изненадите на паричната политика не са оригиналност за вложителите в развитите пазари с задоволително дълга памет (помислете си единствено за бурното десетилетие на 80-те години). За разлика оттогава, днешното напрежение идва от два нови източника на неустановеност: дали богатите държавни управления могат да си разрешат големия размер дълг, който емитират, и дали пазарът е кадърен да го поеме.
Мащабни задължения
Да стартираме с размера на дълга. Повечето богати страни към този момент имат купища от него, тъй като прекараха последните 15 години в избавяне на своите жители и компании от поредни рецесии. Когато финансова суматоха обхвана банките, локдауните принудиха магазините да затворят, а големите сметки за сила заплашиха да оставят семействата на студено, рефлексът беше да се раздават обществени пари. Фискалната благотворителност остава на мода - Америка хвърля пари по зелените промишлености, а краят на великодушните енергийни дотации в Европа не се вижда.
Тази податливост към огромно държавно управление се заформи през годините, когато ниските лихвени проценти държаха дребни разноските за финансиране, а кредиторите бяха снизходителни към развития свят. Сега сметката за лихви пораства и постанова разходните проекти на богатите държавни управления да минават деликатна инспекция, на каквато преди подлежаха единствено разрастващите се страни. Изследователската компания Moody`s Analytics предвижда, че доникъде на това десетилетие Министерството на финансите на Съединени американски щати ще харчи повече за погашение на лихви, в сравнение с за защита. Регулаторната Служба за бюджетна отговорност на Англия пресмята, че през тази фискална година държавното управление ще изплати 120 милиарда паунда (146 милиарда долара) за лихви, което се равнява на 80% от бюджета на Националната здравна работа на Англия.
Ще има ли кой да даде пари
В продължение на към десетилетие вложителите не бяха единствените купувачи на дълга, който финансира богатите страни. През предишното десетилетие и единствено допреди няколко месеца огромна част от него се придобиваше от централните банки посредством стратегии за количествени облекчения. Сега тези купувачи изчезват и оставят вложителите в облигации сами да се оправят с остатъка.
Реклама
Оттук идва и второто огромно незнайно - задоволително дълбоки ли са пазарите за облигации, с цел да поемат идното наводняване? През фискалната 2023 година американското Министерство на финансите може да се наложи да заеме от пазара до 2 трлн. $ - съвсем двойно повече, в сравнение с е вземало назаем от вложителите през всяка от двете години преди пандемията, и четири пъти над междинното равнище за петте години преди този момент. Банката Citigroup счита, че английското държавно управление ще би трябвало чисто да търси два пъти повече пари от пазара на облигации през идната фискална година, в сравнение с общо през последните осем.
Ако подобен емисионен проект беше показан от държавно управление от Латинска Америка, към този момент щеше да е довел до скок на доходността по облигациите. Богатите страни от дълго време се радват на доста по-голяма независимост и съумяват да избегнат цялостната цена на фискалната волност. Сега обаче те чакат от вложителите да купят големи количества дълг на фона на възходящи разноски по заемите и мътни стопански вероятности. Драмата на пазара на облигации може много да се разсрочи.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Свързани публикации Финансовите пазари: Кога вложителите ще видят светлина в края на цикъла 14 ноември 2022, 08:30 Заражда се нова макроикономическа епоха. Как ще наподобява тя? 4 ноември 2022, 06:07 Държавна опция на депозита 28 октомври 2022, 06:29 Краят на безплатния обяд с дълга 24 октомври 2022, 13:45 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ