„На изток от рая“ на великотърновска сцена
Постановката „ На изток от парадайса “ по емблематичния разказ на Джон Стайнбек е най-новото заглавие в репертоара на Музикално-драматичния спектакъл “Константин Кисимов ” във Велико Търново. Драматизацията се слага за първи път на българска сцена и довечера е премиерният театър.
Режисьорът Бойко Илиев е създател на драматизацията. Спектакълът се слага за първи път у нас.
„ Театърът се ражда и умира в един и същи ден, само че не стопираме да приказваме за болките “, споделя Бойко Илиев и в постановката продължава да търси отговорите на безконечните метафизичен въпроси:
„ Кои сме ние, за какво сме на тази земя, виновността, която тегне от сътворението - преодолима ли е, можем ли да се надигнем против света и да го променим или сме просто жалки бурмички в една въртележка , от която няма излизане. Опитваме се, опирайки се на Стайнбек, да си отговорим на този въпрос - дали можем нещо да създадем ние, бурмичките, дребните човечета, да променим към положително този свят, да се оттласнем от предопределената виновност, която основателят ни е наложил “.
В пиесата се включват най-новите попълнения на Великотърновския спектакъл. Младите артисти Боян Фърцов, Тони Христова, Никол Бойчева и Кирил Милушев описаха за героите си в „ На изток от парадайса “:
„ За мен е човек, който, макар годините си, макар че е млад, е целенасочен, знае какво желае и най-много знае с какво да се бори. Едното следва другото - в случай че знаеш с какво да се бориш и знаеш по какъв начин да го превъзмогнеш, ще стигнеш елементарно до задачата си “, твърди Боян Фърцов.
„ Голяма хапка си е за нашата уста. Моята роля си е огромно предизвикателство. Трудна е, макар че е дребна като количество, само че считам, че е доста значима за цялостната картинка на това, което се опитваме да покажем на публиката. Трябваше да се заровим в някакви неща, които на нас не са ни са се случвали, не можем да черпим от своя житейски опит и е доста огромно предизвикателство “, показа Тони Христова.
„ Моята героиня, Авра, първоначално я усещах доста отчуждена от мен, доста надалеч, само че това, което в следствие стана и го има в пиесата, е, че тези хора просто търсят себе си от самото начало . Има едно наместване, което действително и на мен ми оказа помощ да се приближа до нея, тъй като тя е с много забавен вътрешен живот и се бори против себе си “, описа Никол Бойчева.
„ Моят воин живее в една капсула и когато тя се счупи, той не може да понесе действителността. Проследявайки моя воин, неговия напредък и разчупване, желая да предам това и на хората, когато излязат от залата - не би трябвало да живеем в нашите капсули, а да живеем с хората към нас и да ги чуваме , и да мислим дружно с тях, и да живеем дружно с тях “, уточни Кирил Милушев.
Има мигове, в които излизаме от омаята и халюцинациите на житейската приказка, която сами си сътворяваме, споделя режисьорът Бойко Илиев и добавя, че не тези мигове са значими, а миговете, които ни вършат хора:
„ А ставаме хора, когато надмогнем бита и операциите , в които участваме, волю или неволю. Тогава тези мигове благополучие си заслужават да живеем на тази земя. Тези метафизичен въпроси, които задава Стайнбек и ние се опитваме да навлезем в тях, колкото имаме сили, е хубаво време, чувството, че не сме си го изгубили на вятъра, а това е задоволително “.
Премиерните спектакли на „ На изток от парадайса “ ще се играят на великотърновска сцена на 5 и 12 октомври, както и на 15 октомври на софийска сцена в Нов спектакъл НДК.
Снимки: Здравка Маслянкова
Режисьорът Бойко Илиев е създател на драматизацията. Спектакълът се слага за първи път у нас.
„ Театърът се ражда и умира в един и същи ден, само че не стопираме да приказваме за болките “, споделя Бойко Илиев и в постановката продължава да търси отговорите на безконечните метафизичен въпроси:
„ Кои сме ние, за какво сме на тази земя, виновността, която тегне от сътворението - преодолима ли е, можем ли да се надигнем против света и да го променим или сме просто жалки бурмички в една въртележка , от която няма излизане. Опитваме се, опирайки се на Стайнбек, да си отговорим на този въпрос - дали можем нещо да създадем ние, бурмичките, дребните човечета, да променим към положително този свят, да се оттласнем от предопределената виновност, която основателят ни е наложил “.
В пиесата се включват най-новите попълнения на Великотърновския спектакъл. Младите артисти Боян Фърцов, Тони Христова, Никол Бойчева и Кирил Милушев описаха за героите си в „ На изток от парадайса “:
„ За мен е човек, който, макар годините си, макар че е млад, е целенасочен, знае какво желае и най-много знае с какво да се бори. Едното следва другото - в случай че знаеш с какво да се бориш и знаеш по какъв начин да го превъзмогнеш, ще стигнеш елементарно до задачата си “, твърди Боян Фърцов.
„ Голяма хапка си е за нашата уста. Моята роля си е огромно предизвикателство. Трудна е, макар че е дребна като количество, само че считам, че е доста значима за цялостната картинка на това, което се опитваме да покажем на публиката. Трябваше да се заровим в някакви неща, които на нас не са ни са се случвали, не можем да черпим от своя житейски опит и е доста огромно предизвикателство “, показа Тони Христова.
„ Моята героиня, Авра, първоначално я усещах доста отчуждена от мен, доста надалеч, само че това, което в следствие стана и го има в пиесата, е, че тези хора просто търсят себе си от самото начало . Има едно наместване, което действително и на мен ми оказа помощ да се приближа до нея, тъй като тя е с много забавен вътрешен живот и се бори против себе си “, описа Никол Бойчева.
„ Моят воин живее в една капсула и когато тя се счупи, той не може да понесе действителността. Проследявайки моя воин, неговия напредък и разчупване, желая да предам това и на хората, когато излязат от залата - не би трябвало да живеем в нашите капсули, а да живеем с хората към нас и да ги чуваме , и да мислим дружно с тях, и да живеем дружно с тях “, уточни Кирил Милушев.
Има мигове, в които излизаме от омаята и халюцинациите на житейската приказка, която сами си сътворяваме, споделя режисьорът Бойко Илиев и добавя, че не тези мигове са значими, а миговете, които ни вършат хора:
„ А ставаме хора, когато надмогнем бита и операциите , в които участваме, волю или неволю. Тогава тези мигове благополучие си заслужават да живеем на тази земя. Тези метафизичен въпроси, които задава Стайнбек и ние се опитваме да навлезем в тях, колкото имаме сили, е хубаво време, чувството, че не сме си го изгубили на вятъра, а това е задоволително “.
Премиерните спектакли на „ На изток от парадайса “ ще се играят на великотърновска сцена на 5 и 12 октомври, както и на 15 октомври на софийска сцена в Нов спектакъл НДК.
Снимки: Здравка Маслянкова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ