Блокирани в Босна и Херцеговина мигранти: Не сме животни
Посред зима те живеят в гората в спонтанни заслони от найлони и клони – блокираните бежанци и мигранти в Босна и Херцеговина. Парадоксалното е, че никой не ги желае в страната, само че и не ги пускат да си тръгнат.
Репортаж на Марина Щраус от Бихач:
Те го назовават „ игра “, въпреки пешеходният преход от Босна и Херцеговина до Хърватия през планините и горите да е всичко друго, с изключение на игра. 25-годишният Рахеел Зафар от Пакистан е правил към този момент шест несполучливи опита – всякога е бил залавян от хърватските граничари, обичай и ограбван от тях.
Подобна история би могъл да опише всеки от трийсетината мъже, живеещи в горския лагер покрай босненския град Велика Кладуша. Палатките им са от дебели найлонови платнища и клони, които те са отсекли сами. Пред всяка от палатките седят по двама-трима мъже, греят се или готвят на накладен огън.
Половината бежанци в лагера са от Пакистан, другата половина – от Бангладеш. Заедно са построили джамия – и тя от найлон, вътре постлана с молитвени килимчета. Пред входа ѝ е кално както на всички места в лагера – през нощта е валяло. В Босна и Херцеговина има убежища за бежанците, само че в тях няма място за всички 8000 мигранти, които сега се намират в страната. Някои, като Рахеел Зафар, избират да нощуват в гората, в сравнение с в приютите, с цел да не бъдат окрадени.
Някои съумяват да се измъкнат
Зафар е на това място и тъй като от Велика Кадуша до хърватската граница, т.е. до външната граница на Европейски Съюз, са единствено няколко километра. Подобно на съвсем всички останали мигранти Зафар не желае да остава в Босна, а да продължи към Германия, Италия или Швеция. Той знае, че стигне ли един път до приятелите си във Франкфурт, всичко ще се подреди. Не като тук в калта, и не като в Пакистан, където той не вижда бъдеще за себе си.
Някои от някогашните жители на горския лагер въпреки всичко са съумели да се промъкнат около хърватските граничари и към този момент били в Италия, описват останалите в гората.
Самите босненци знаят какво е да бягаш от вкъщи си – след войната от преди повече от 25 години. Но мнозина са срещу наличието на мигрантите в граничните райони.
Пред в това време затворения бежански лагер Бира в Бихач, на час път с кола от Велика Кладуша, от седмици се провеждат демонстрации, в които вземат участие по няколко десетки души. Групата даже е провела собствен лагер, в който хората нощуват, хранят се и се забавляват. Желанието им е непременно да предотвратят повторното настаняване на бежанци в приюта, въпреки управляващите да твърдят, че нямат такива планове. „ Не сме расисти, само че те въобще не желаят да остават тук – желаят да отидат в Европа. В подобен случай, благи Европейски Съюз, отвори си границите и ги приеми! ", споделя една от демонстрантките.
Лицемерието на Европейски Съюз
Недоволстват освен стачкуващите – Сухрет Фазлич, кметът на Бихач, също упреква Европейски Съюз за настоящето състояние. Но упреква и държавното управление в Сараево – че не поставя никакви грижи за хората на границата с Европейски Съюз. Фазлич споделя също, че Европейски Съюз демонстрира двуличие във връзка с бежанците, настояванията им за даване на леговище и насилието на хърватската граница. „ По време на миграционната рецесия Европейският съюз даде доста пари на Босна. Но Бихач не е получил и едно евро – трябваше да се оправяме с нашите лични запаси ", твърди той.
По данни на Европейска комисия, от 2018 година насам Европейски Съюз е изплатил над 88 милиона евро директно на Босна и Херцеговина или на партньорски организации, които да се грижат за бежанците на място. Една от тях е Международната организация по миграцията. Непосредствено преди Коледа тя затвори лагера „ Липа “ на 30 км от Бихач – заради това, че босненските управляващи отказали да укрепят лагера за зимата. „ Липа “ бе открит през лятото на предходната година поради пандемията от ковид – като краткотрайно решение за лятото.
Нечовешки условия
Тъй като неотдавна след опразването му лагерът изгоря съвсем напълно, на над хиляда души им се наложи да търсят леговище в гората или да си построят укрития в региона. Междувременно босненската войска е доставила нови палатки, само че доста от бежанците ги дефинират като изцяло несъответствуващи. „ Не сме животни “, акцентира Асфак Ахмед от Пакистан, сочейки палатките, към които мнозина влачат матраци и кревати. „ Това не е място за живеене – изключително в този сезон. "
Ахмед споделя, че сходно на мнозина други ще се включи в идната „ игра “ - щом времето се постопли след няколко седмици. Мечтата му е да следва медицина в Германия.
Репортаж на Марина Щраус от Бихач:
Те го назовават „ игра “, въпреки пешеходният преход от Босна и Херцеговина до Хърватия през планините и горите да е всичко друго, с изключение на игра. 25-годишният Рахеел Зафар от Пакистан е правил към този момент шест несполучливи опита – всякога е бил залавян от хърватските граничари, обичай и ограбван от тях.
Подобна история би могъл да опише всеки от трийсетината мъже, живеещи в горския лагер покрай босненския град Велика Кладуша. Палатките им са от дебели найлонови платнища и клони, които те са отсекли сами. Пред всяка от палатките седят по двама-трима мъже, греят се или готвят на накладен огън.
Половината бежанци в лагера са от Пакистан, другата половина – от Бангладеш. Заедно са построили джамия – и тя от найлон, вътре постлана с молитвени килимчета. Пред входа ѝ е кално както на всички места в лагера – през нощта е валяло. В Босна и Херцеговина има убежища за бежанците, само че в тях няма място за всички 8000 мигранти, които сега се намират в страната. Някои, като Рахеел Зафар, избират да нощуват в гората, в сравнение с в приютите, с цел да не бъдат окрадени.
Някои съумяват да се измъкнат
Зафар е на това място и тъй като от Велика Кадуша до хърватската граница, т.е. до външната граница на Европейски Съюз, са единствено няколко километра. Подобно на съвсем всички останали мигранти Зафар не желае да остава в Босна, а да продължи към Германия, Италия или Швеция. Той знае, че стигне ли един път до приятелите си във Франкфурт, всичко ще се подреди. Не като тук в калта, и не като в Пакистан, където той не вижда бъдеще за себе си.
Някои от някогашните жители на горския лагер въпреки всичко са съумели да се промъкнат около хърватските граничари и към този момент били в Италия, описват останалите в гората.
Самите босненци знаят какво е да бягаш от вкъщи си – след войната от преди повече от 25 години. Но мнозина са срещу наличието на мигрантите в граничните райони.
Пред в това време затворения бежански лагер Бира в Бихач, на час път с кола от Велика Кладуша, от седмици се провеждат демонстрации, в които вземат участие по няколко десетки души. Групата даже е провела собствен лагер, в който хората нощуват, хранят се и се забавляват. Желанието им е непременно да предотвратят повторното настаняване на бежанци в приюта, въпреки управляващите да твърдят, че нямат такива планове. „ Не сме расисти, само че те въобще не желаят да остават тук – желаят да отидат в Европа. В подобен случай, благи Европейски Съюз, отвори си границите и ги приеми! ", споделя една от демонстрантките.
Лицемерието на Европейски Съюз
Недоволстват освен стачкуващите – Сухрет Фазлич, кметът на Бихач, също упреква Европейски Съюз за настоящето състояние. Но упреква и държавното управление в Сараево – че не поставя никакви грижи за хората на границата с Европейски Съюз. Фазлич споделя също, че Европейски Съюз демонстрира двуличие във връзка с бежанците, настояванията им за даване на леговище и насилието на хърватската граница. „ По време на миграционната рецесия Европейският съюз даде доста пари на Босна. Но Бихач не е получил и едно евро – трябваше да се оправяме с нашите лични запаси ", твърди той.
По данни на Европейска комисия, от 2018 година насам Европейски Съюз е изплатил над 88 милиона евро директно на Босна и Херцеговина или на партньорски организации, които да се грижат за бежанците на място. Една от тях е Международната организация по миграцията. Непосредствено преди Коледа тя затвори лагера „ Липа “ на 30 км от Бихач – заради това, че босненските управляващи отказали да укрепят лагера за зимата. „ Липа “ бе открит през лятото на предходната година поради пандемията от ковид – като краткотрайно решение за лятото.
Нечовешки условия
Тъй като неотдавна след опразването му лагерът изгоря съвсем напълно, на над хиляда души им се наложи да търсят леговище в гората или да си построят укрития в региона. Междувременно босненската войска е доставила нови палатки, само че доста от бежанците ги дефинират като изцяло несъответствуващи. „ Не сме животни “, акцентира Асфак Ахмед от Пакистан, сочейки палатките, към които мнозина влачат матраци и кревати. „ Това не е място за живеене – изключително в този сезон. "
Ахмед споделя, че сходно на мнозина други ще се включи в идната „ игра “ - щом времето се постопли след няколко седмици. Мечтата му е да следва медицина в Германия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ