Последното ми посещение в бежанския лагер Ал-Шати беше в началото

Последното ми посещаване в бежанския лагер Ал-Шати беше при започване на 2013 година Разположен на брега на Средиземно море в северната част на Газа, Ал-Шати другояче беше прочут като „ Лагер на плажа ”. Продавачите продаваха плодове под разноцветни чадъри. Котките спяха в средата на тесни алеи. Децата се блъскаха на скачащо въже на сянка.

Бийч Лагер е основан през 1948 година, откакто 750 000 палестинци са били принудително разселени в Накба. Първоначално в лагера са били настанени към 23 000 бежанци. През идващите седем десетилетия този брой набъбна до 90 000, натъпкани на 0,5 квадратни километра (0,2 квадратни мили) земя – 70 пъти по-населено от центъра на Лондон.

Продължете да четете

лист от 4 детайла Американски върховен посланик Блинкен се среща с турския външен министър за тежки договаряния за войната сред Израел и Газа Видео на израелската ракета Iron Dome, която не действа вярно „ Истинско кръвопролитие “: Цивилните в Газа скърбят, до момента в който Израел нанася удари по бежанци лагери The Take: История на най-лошите и най-хубави дни в Газа завършек на списъка

Хората в Газа живеят под обсада през последните 16 години и израелската окупация управлява множеството от това, което влиза и излиза от Газа. Плажният лагер не беше по-различен – и хората там значително разчитаха на помощ и услуги от Агенцията на Организация на обединените нации за подкрепяне и работа (UNRWA), с цел да оцелеят, в това число здравен център, център за систематизиране на храна и няколко учебни здания.

Началното учебно заведение Beach Camp беше прелестно поддържано. Пуснаха ме да се кача на покрива, където можех да видя оградата с Израел от едната страна. В морето имаше няколко израелски патрулни лодки, които не позволяваха на палестинските риболовци да отплават на повече от шест морски благи.

Училището се управляваше от вдъхновяващи и работливи учители, чиято философия беше да основат спокойна атмосфера за открития, музика, спектакъл и изкуство. Някои от учениците ми демонстрираха работата си. Много бяха рисунки на самолети, огради и бомби. Но имаше и други рисунки: на родителите им, братята им, сестрите им и приятелите им. Всички деца явно са имали скрита контузия, само че също по този начин са имали предпочитание да учат, да споделят и да играят.

На 9 октомври, два дни след ужасната офанзива на Хамас в южен Израел, имаше известия за израелски въздушен удар по Beach Camp. Това не беше първият удар в лагера. През май 2021 година минимум 10 палестинци, осем от които бяха деца, бяха убити при въздушен удар. Нито беше последният. Плажният лагер е бил неведнъж обект на прицел през последните три седмици.

Когато чуя вести за бомбардировки в Газа, си мисля за това учебно заведение в Beach Camp. Не знам дали към момента е там. Не знам дали тези деца и учители са живи. Не знам.

Израелската войска е хвърлила 25 000 тона бомби върху дребна линия земя, обитаема с 2,3 милиона души. Няма никакъв логичен смисъл, че те се пробват да избегнат гибелта на цивилни. Повече от 9900 души в Газа са били убити, в това число повече от 4800 деца.

Оцелелите, които към момента са под блокада, остават без съществени средства за оцеляване: вода, гориво, храна и медицински консумативи. Лекарите правят интервенция без упойка. Майки гледат по какъв начин бебетата им се борят за оцеляване в кувьози без електричество. Хората са принудени да пият морска вода. Повече от 1 милион души са били разселени от домовете си.

Атаката на Хамас, която умъртви 1400 израелци и взе 200 заложници, беше извънредно ужасяваща и би трябвало да бъде наказана. Жертвите и заложниците са младежи, които са желали да слушат музика. Те са племенници и племенници. Те са дизайнери на бижута. Те са фабрични служащи. Те са борци за мир. Болката и тъгата, които фамилиите им изпитват, ще продължат постоянно.

Това не може да оправдае безразборните бомбардировки и глада на палестинския народ, който е осъден за непоносимо закононарушение, което не е направил. След ужаса се нуждаем от гласове за деескалация и мир. Вместо това политиците по света не престават да дават зелена светлина на израелското държавно управление да гладува и избива палестинския народ в името на самоотбраната.

Всеки човек в Газа има име и лице; ние скърбим за бебета в кувьози също толкоз надълбоко, колкото скърбим за мъже на междинна възраст, убити, пресичащи пътя. Във всеки случай ние скърбим за кражбата на красиви, креативен животи. Художници, чиито картини в никакъв случай няма да забележим. Певци, чиито песни в никакъв случай няма да изпеем. Автори, чиито книги в никакъв случай няма да прочетем. Готвачи, чиято кунафа в никакъв случай няма да ядем. Учители, чиито уроци в никакъв случай няма да научим.

Откакто се помня, Газа беше превърната на нашите телевизионни екрани в място на парчета и обезсърчение, само че под руините са тихите, незабележими основи на нашата споделена човещина. Сутрешни чаши кафе, парещ душ, извършване на покупки, игри на карти и приказки за лека нощ. Приятелство, разрушено сърце, обич, отчаяние, досада и напрежение. Училища, джамии, театри, университети, библиотеки, детски площадки и лечебни заведения. Надежди, фантазии, страхове, грижи и наслади. Не сме очевидци единствено на всеобща гибел. Свидетели сме на изтриването на цяла просвета, еднаквост и народ.

Международният углавен съд дефинира геноцида съгласно няколко критерия. Геноцидът може да бъде осъществен посредством ликвидиране, причиняване на съществени телесни или душевен пострадвания, съзнателно основаване на условия на живот, предопределени да доведат до физическо заличаване, налагане на ограничения за попречване на раждаемостта или посредством принудително прекачване на деца. Във всеки случай би трябвало да има желание да се унищожи, напълно или отчасти, избрана национална, етническа, расова или религиозна група.

На 2 ноември седем специфични докладчици на Организация на обединените нации обявиха, че „ остават уверени, че палестинският народ е изложен на сериозен риск от геноцид “. Това последва оставката на Крейг Мокибер, шеф на офиса на Организация на обединените нации в Ню Йорк, който характеризира ужасите в Газа като „ учебнически случай на геноцид “, ориентиран към „ ускореното заличаване на последните остатъци от локалния живот в Палестина “. < /p>

В писмото си за овакантяване той се базира на „ всеобщото кръвопролитие на палестинския народ… основано напълно на техния статут на араби “, както и на продължаващото изземване на домове на Западния бряг. Той акцентира „ експлицитните изказвания за планове от страна на водачи в израелското държавно управление и войска “.

Той не цитира съответно изказване, може би тъй като има прекалено много, с цел да се поберат в една писмен знак. Той можеше да има поради министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, който разгласява, че „ до момента в който Хамас не освободи заложниците в ръцете си – единственото нещо, което би трябвало да влезе в Газа, са стотици тонове експлозиви от военновъздушните сили, нито грам филантропична помощ ”. Или може би той имаше поради Галит Дистел Атбарян, народен представител от ръководещата израелска партия Ликуд, който прикани Газа да бъде „ изтрита от лицето на земята “.

Геноцид е дума, която би трябвало да се употребява спестовно и деликатно. Има доста ужаси в историята, които са задоволително отвратителни сами по себе си, без да съставляват геноцид. Терминът има легална формулировка, правно съображение и правни последствия. Ето за какво, когато интернационалните специалисти в тази област ни предизвестяват за геноцид, би трябвало да седнем и да слушаме. И по тази причина се нуждаем от неотложно преустановяване на огъня, последвано от незабавно следствие от Международния углавен съд.

МНС би трябвало освен да проверява закононарушението геноцид, само че и всяко едно военно закононарушение, осъществено от всички страни през последния месец. Правителството на Обединеното кралство има пълномощията и отговорността да изиска това следствие. Досега отхвърляше да извика жестокостите, разиграващи се пред очите ни. Спирането на тока в Газа може да е краткотрайно, само че безнаказаността е непрекъсната и нашето държавно управление продължава да дава на израелската войска прикритието, от което се нуждае, с цел да прави закононарушенията си в тъмнината.

Ще продължим да демонстрираме толкоз дълго, колкото е належащо, с цел да реализираме преустановяване на огъня. Да обезпечи освобождението на заложници. Да спрат обсадата на Газа. И да постави завършек на окупацията. Ние слагаме тези претенции, тъй като знаем какво е заложено на карта: любознанието, творчеството и добротата на палестинския народ.

Спомням си, когато се прибирахме от учебно заведение, минахме около план за развъждане на храна. Проектът е закупил 50 хектара от бивше израелско населено място. Всички здания бяха унищожени от тези, които по-късно бяха напуснали - и палестинците бяха трансформирали отломките в кооперативна плантация. Казаха ми, че скоро ще порастват маслини и плодове.

Никога няма да се откажа от вярата, че тези маслини и плодове ще порастват. Хората от Газа ми дадоха своята наслада, съпричастност и човещина. Един ден се надявам да мога да им го върна – в свободна и самостоятелна Палестина.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.