Последният филм на Стивън Содърбърг. Една от най-добрите роли на

Последният филм на Стивън Содърбърг. Една от най-хубавите функции на Майкъл Дъглас по единомислещото мнение на критиците. Рекордни рейтинги в ефира на HBO за последните 10 години. Биография на една същинска звезда, международно прочут музикант и най-високо платения реализатор на своето време.
 Това са единствено част от аргументите за какво този филм би трябвало да се гледа обезателно. Има и други, също за отбелязване – да вземем за пример по какъв начин Содърбърг години наред се опитвал да откри финансиране за този план, само че огромните кино студии му отказвали под претекст, че това е филм единствено за ценители и ще има прекомерно дребна публика – по тази причина филмът е на HBO. Как Майкъл Дъглас се разплакал на конференцията в Кан преди броени дни и разказал, че това е роля, която в никакъв случай няма да не помни. Възторгът на публиката и рецензията на фестивала в Кан, където по изключение в конкурсната стратегия беше позволен ефирен филм…
 Но най-важното – това е една същинска, покъртителна любовна история каквато има единствено в огромното кино – блестяща, феерична, трагична, на моменти плашеща, необяснима и неповторима.
 Това е историята на пианиста Владзиу Валентино Либераче и любовта на живота му - Скот Торсън. Когато се срещат, Либераче е най-бляскавата звезда на американската известна музика, суетлив мъж на междинна възраст. Скот е нормално момче на 17 години. Между тях има голяма бездна, във всяко едно отношение, само че любовта съумява да компенсира това или съвсем, за цели пет години. В ролята на Скот е Мат Деймън, който е съвсем неразпознаваем. За пет години Либераче и Скот съумяват да преживеят или опровергаят съвсем всички клишета за връзката сред богат възрастен мъж и младо наивно момче. Напълно идентични на тип – с идентични облекла, бижута, халати, прически, пантофи – нещо типично за гей двойките – те даже си вършат пластични интервенции, с цел да си наподобяват и в лице. Либераче, който през целия си живот упорства, че не е гей и даже съумява да осъди два вестника по този въпрос, легитимира наличието на Скот в живота си като го афишира за собствен наследник. Зад кулисите обаче историята е напълно друга. 
 Всъщност това е филм за нещата, от които любовта не може да ни избави. Либераче и Скот, всеки в своя свят, въпреки и непрекъснато дружно, претърпяват по напълно друг метод любовта си. Единият известен, ухажван и егоистичен, постоянно в центъра на света, привикнал да получава каквото желае, да моделира и трансформира всичко – от музиката, която прави, къщите, в които живее, до хората, които го заобикалят. Либераче няма мярка в нищо – нито в това, което дава, нито в това, което изисква. Скот е в действителност същински обичащият, загриженият и всеотдайният, обратно на клишето, той е индивидът с мярка и мяра, който има и изисква граници, който се пробва да сътвори една нормалност и да построи дом за двамата. Накрая разумно пътищата им се разделят, само че връзката сред тях се резервира до края на живота на Либераче, тъй като любовта може да е същинска, даже когато е невъзможна.
 Плюс прелестна музика, ослепителни костюми и паметен край. Следващите прожекции в границите на Киномания можете да видите тук