Стефан Командарев: В основата на малкото трансплантации у нас са обществените нагласи
Последният филм на Стефан Командарев „ Живот от Живота “ е документален и е отдаден на донорството на органи и насърчаването на трансплантациите да станат естествена част от културата и полезностите на обществото в България.
Пред Радио София режисьорът описа по какъв начин се е насочил към тематиката още преди 5-6 години, когато е снимал кино лентата „ Посоки “. Срещнал се е с тогавашния началник на Агенцията по трансплантации Мариана Симеонова и с Георги Пеев – публицист и общински консултант в Хасково, с два трансплантирани органа – сърце и бял дроб.
Именно Георги дава концепция нещо да се направи за дългите листи от чакащи за трансплантация и даже става един от героите в документалния филм.
Повече от половин година Командарев се е срещал с хората, чието доверие спечелил и след това е снимал. Дори е мечтал дружно с тях за тази година – година и половина, до момента в който се е правел кино лентата, някой да получи и да му трансплантират органа, от който се нуждае.
„ За жал това не се случи, само че успяхме да ги извадим от анонимност . Показахме съответните чакащи хора, с съответните очи и сълзи , с тяхното всекидневие. Бях шокиран от техния оптимизъм, вяра и религия , че нещата ще се случат. Надявам се след този филм нещата да се трансформират “, означи режисьорът.
Според него главният проблем за това, България да е на последно място по брой трансплантации, е в публичните настройки .
Чуйте целия диалог на Ива Дойчинова със Стефан Командарев.
Пред Радио София режисьорът описа по какъв начин се е насочил към тематиката още преди 5-6 години, когато е снимал кино лентата „ Посоки “. Срещнал се е с тогавашния началник на Агенцията по трансплантации Мариана Симеонова и с Георги Пеев – публицист и общински консултант в Хасково, с два трансплантирани органа – сърце и бял дроб.
Именно Георги дава концепция нещо да се направи за дългите листи от чакащи за трансплантация и даже става един от героите в документалния филм.
Повече от половин година Командарев се е срещал с хората, чието доверие спечелил и след това е снимал. Дори е мечтал дружно с тях за тази година – година и половина, до момента в който се е правел кино лентата, някой да получи и да му трансплантират органа, от който се нуждае.
„ За жал това не се случи, само че успяхме да ги извадим от анонимност . Показахме съответните чакащи хора, с съответните очи и сълзи , с тяхното всекидневие. Бях шокиран от техния оптимизъм, вяра и религия , че нещата ще се случат. Надявам се след този филм нещата да се трансформират “, означи режисьорът.
Според него главният проблем за това, България да е на последно място по брой трансплантации, е в публичните настройки .
Чуйте целия диалог на Ива Дойчинова със Стефан Командарев.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ