Премиерата на книгата на Костов: Бърз курс по лидерство за хора, които не са се родили лидери
Последният човек, който очаквате да видите на премиерата на новата книга на Иван Костов, е някогашният ректор на УниБИТ проф. Стоян Денчев.
Някогашният зам.-председател на ПГ на Движение за права и свободи и вицепрезидент на " Мултигруп " обаче държи да бъде видян през цялото време, до момента в който се здрависва с гостите от първия ред в цялостната Зала 3 на НДК - и пресреща Костов и брачната половинка му Елена пред входната врата. Облечен е с костюм цвят каки, който се вижда отдалеко.
" Дойдох да изразя уважението си към теб, само че не мога да остана. Жена ми не е добре и ще се прибера ", споделя Денчев.
" Съжалявам. Всичко най-хубаво ", дава отговор някогашният министър-председател, до момента в който двамата се здрависват небрежно и разминават в коридора.
Стоян Денчев може би не е чел книгата и не знае, че още в първите страници Костов написа за " партията на Държавна сигурност - Движението за права и свободи " и я дефинира - дружно с " болшинството от някогашната номенклатура на комунистическия режим " и " обилни елементи от съставите на някогашните репресивни служби " - като онази общественост от хора, която постоянно се е противопоставяла на промените на прехода. Едва ли обаче ще се изненада.
Моментната среща с Денчев е запечатана от Николай Бареков - още един непредвиден четец на " учебника " по политика на Иван Костов. За събитието Бареков освен е наел камера, само че е облякъл риза и сако.
" Аз купих Вашата книга и я прочетох авансово, желая да Ви кажа, че съм впечатлен. С право твърдите... ", кокетничи не изключително безапелационно Бареков, преди да бъде пресечен от репликата на Костов:
" Нещо ми мирише на алкохол ".
За секунда Бареков губи наличие на духа, само че бързо се връща на себе си ( " Ама няма такова нещо " ) и довършва сюжета.
" Защо го няма името на господин Прокопиев във Вашата книга? ", пита той, само че събеседникът му го подминава с мъчно скрито отвращение за кулоарни изповеди. " Не желая да наподобява клюкарско и да въвличам персони ", въпреки всичко дава отговор Костов и оставя Бареков уединено със съвестта му.
От другата страна на вратата се чуват овации. Над 900 седящи места в тогавашния Международен пресцентър за отразяване на парламентарни и президентски избори са запълнени, а пред щандовете на " Сиела " се извива опашка от хора, които желаят да купят книгата.
В залата се виждат някогашни министри като Веселин Методиев, който има и значимата роля да показа книгата от трибуната. Там е и Евгени Чачев, и ръководителят на КЕВР и някогашен член на управлението на ДСБ Иван Иванов, и някогашният дипломат в Организация на обединените нации Стефан Тафров, публицисти като Асен Агов, Кирил Вълчев, Иво Инджев, политолозите Румяна Коларова и Даниел Смилов, някогашният длъжностен министър на защитата Тодор Тагарев, културологът Калин Янакиев, финансовият специалист Евгений Кънев, както и много хора от новото политическо потомство на " Демократична България " - Константин Павлов-Комитата, Георги Илиев, Елисавета Белобрадова и други
Част от присъстващите в тази зала стоят от двете страни на дебелата алена линия, която ГЕРБ разчерта в българската политика - няколко дни преди този момент самият Костов съпостави партията на Борисов с.
За него това разминаване не е вест. Пак още на първите страници на " Политиката от вътрешната страна " Иван Костов написа за разпада на демократичните сили - " (...) нямахме общи ползи и убеждения. Едни имаха благосъстоятелност, други свободни специалности, трети - множеството, бяха пролетарии по дефиницията на Карл Маркс. "
Най-отпред в дясната половина на залата, двамата съпредседатели на Демократична България Атанас Атанасов и Христо Иванов слушат с напрежение какво се пробва да им каже Костов - тъй като по-голямата част от ревюто му е за тях -
натоварен инструктаж по водачество за хора, които не са се родили водачи.
" Да покажат цвета си, да покажат яркостта на позициите си. Не би трябвало да влизат в сянката на който и да било, би трябвало да имат самочувствие ", предлага той към наследниците си.
В първата си книга " Свидетелства за прехода " той споделя кошмарна история за момента, в който е заставен да избира " сред два доста неприятни разновидността - политика или бягство " - т.е. да одобри номинацията за водач от реформаторското малцинство в " непрекъснато разпадащия се " Съюз на демократичните сили в края на 1994 година или да се откаже поради брутална опасност за живота на щерка му. Избира политиката пред опцията да се трансформира във безконечен беглец.
" Аз не съм се родил водач, никога. Аз си бях един специалист. Добър финансист. И щях да изживея един превъзходен живот, в случай че не бях влезнал в политиката. Щях да бъда на доста положителни места, щях да видя целия свят и така нататък Но не е там работата, нали? Не е там работата ", разяснява той пред аудиторията в НДК.
Предизвикателството му е в двете посоки - освен към неохотните политици, които би трябвало да превъзмогнат страховете си и да " дърпат напред обществото ", само че и към самата демократична общественост, която " гаси " личната си сила в нежеланието да се сплоти и лишава политическите си представители от мощ.
" Когато хората изискат да вървят в една посока, те си намират водача, извеждат го, подаряват го със своето доверие и той потегля напред. Това е моята философия за водача ", споделя Костов.
Аргументът му, че съперникът на прехода в България е съпротивляващото се посткомунистическо общество, не се приема еднопосочно от всички - изключително от хората, които и до момента му приписват персонална отговорност за всички неуспехи в последните 33 години, от пулверизирането на десницата до прекомерна " липса на сензитивност към жертвите на комунизма " (по въпроса, заложен от публициста Даниела Горчева).
Този път рецензията му е ориентирана и на открито - към елита на Европейски Съюз поради пренебрежителното отношение към предизвестията на посткомунистическите реформатори в Източна Европа и към " невъзможността да убеждава и да дава причини " за полезността на политическата европейска общественост отвън меркантилизма на фондовете.
Минути по-късно възпитано кимащите и подредени редици се оказват скупчени един до друг пред трибуната. Тук към този момент няма " ред в хаоса ".
Думите " Благодаря на господин Костов и на всички, които са тук " на Захари Карабашлиев работят като спусък. За секунда внушителна маса от хора се втурва от всички направления към Костов с твърдото желание да не му позволи да напуща постройката, преди да е сложил подпис върху всеки образец.
Доскорошни депутати като Мартин Димитров и Георги Ганев стоят в компанията редови симпатизанти и чакат посвещение от последния водач на Съюз на демократичните сили, при който достоверната десница управляваше България.
Това, което изпълни Зала 3, не беше безкритичната носталгия по положителното остаряло време. Не беше и настойчиво нагнетявана от 30 години фрустрация, на която все Костов ѝ е отговорен.
Когато непредсказуемостта и разделянето наподобяват като единствените непрекъснати величини в публичния живот, а партиите мъчно излизат от медийния цикъл " Всяко знамение за три дни ", България стои изправена пред рядко срещана политическа опция - да се отърве от най-старата си взаимозависимост и най-сетне да си проправи път напред - и някой трябваше да го подскаже, от персонален опит:
" Войната на Путин в Украйна отслабва още по-силно освен посткомунистическата общественост, а и нейния авангард и хайлайф. Тези хора губят сега. Ние би трябвало да съберем сили, с цел да ги поведем. Да поведем цялото общество. Защото то няма водачи ".
Някогашният зам.-председател на ПГ на Движение за права и свободи и вицепрезидент на " Мултигруп " обаче държи да бъде видян през цялото време, до момента в който се здрависва с гостите от първия ред в цялостната Зала 3 на НДК - и пресреща Костов и брачната половинка му Елена пред входната врата. Облечен е с костюм цвят каки, който се вижда отдалеко.
" Дойдох да изразя уважението си към теб, само че не мога да остана. Жена ми не е добре и ще се прибера ", споделя Денчев.
" Съжалявам. Всичко най-хубаво ", дава отговор някогашният министър-председател, до момента в който двамата се здрависват небрежно и разминават в коридора.
Стоян Денчев може би не е чел книгата и не знае, че още в първите страници Костов написа за " партията на Държавна сигурност - Движението за права и свободи " и я дефинира - дружно с " болшинството от някогашната номенклатура на комунистическия режим " и " обилни елементи от съставите на някогашните репресивни служби " - като онази общественост от хора, която постоянно се е противопоставяла на промените на прехода. Едва ли обаче ще се изненада.
Моментната среща с Денчев е запечатана от Николай Бареков - още един непредвиден четец на " учебника " по политика на Иван Костов. За събитието Бареков освен е наел камера, само че е облякъл риза и сако.
" Аз купих Вашата книга и я прочетох авансово, желая да Ви кажа, че съм впечатлен. С право твърдите... ", кокетничи не изключително безапелационно Бареков, преди да бъде пресечен от репликата на Костов:
" Нещо ми мирише на алкохол ".
За секунда Бареков губи наличие на духа, само че бързо се връща на себе си ( " Ама няма такова нещо " ) и довършва сюжета.
" Защо го няма името на господин Прокопиев във Вашата книга? ", пита той, само че събеседникът му го подминава с мъчно скрито отвращение за кулоарни изповеди. " Не желая да наподобява клюкарско и да въвличам персони ", въпреки всичко дава отговор Костов и оставя Бареков уединено със съвестта му.
От другата страна на вратата се чуват овации. Над 900 седящи места в тогавашния Международен пресцентър за отразяване на парламентарни и президентски избори са запълнени, а пред щандовете на " Сиела " се извива опашка от хора, които желаят да купят книгата.
В залата се виждат някогашни министри като Веселин Методиев, който има и значимата роля да показа книгата от трибуната. Там е и Евгени Чачев, и ръководителят на КЕВР и някогашен член на управлението на ДСБ Иван Иванов, и някогашният дипломат в Организация на обединените нации Стефан Тафров, публицисти като Асен Агов, Кирил Вълчев, Иво Инджев, политолозите Румяна Коларова и Даниел Смилов, някогашният длъжностен министър на защитата Тодор Тагарев, културологът Калин Янакиев, финансовият специалист Евгений Кънев, както и много хора от новото политическо потомство на " Демократична България " - Константин Павлов-Комитата, Георги Илиев, Елисавета Белобрадова и други
Част от присъстващите в тази зала стоят от двете страни на дебелата алена линия, която ГЕРБ разчерта в българската политика - няколко дни преди този момент самият Костов съпостави партията на Борисов с.
За него това разминаване не е вест. Пак още на първите страници на " Политиката от вътрешната страна " Иван Костов написа за разпада на демократичните сили - " (...) нямахме общи ползи и убеждения. Едни имаха благосъстоятелност, други свободни специалности, трети - множеството, бяха пролетарии по дефиницията на Карл Маркс. "
Най-отпред в дясната половина на залата, двамата съпредседатели на Демократична България Атанас Атанасов и Христо Иванов слушат с напрежение какво се пробва да им каже Костов - тъй като по-голямата част от ревюто му е за тях -
натоварен инструктаж по водачество за хора, които не са се родили водачи.
" Да покажат цвета си, да покажат яркостта на позициите си. Не би трябвало да влизат в сянката на който и да било, би трябвало да имат самочувствие ", предлага той към наследниците си.
В първата си книга " Свидетелства за прехода " той споделя кошмарна история за момента, в който е заставен да избира " сред два доста неприятни разновидността - политика или бягство " - т.е. да одобри номинацията за водач от реформаторското малцинство в " непрекъснато разпадащия се " Съюз на демократичните сили в края на 1994 година или да се откаже поради брутална опасност за живота на щерка му. Избира политиката пред опцията да се трансформира във безконечен беглец.
" Аз не съм се родил водач, никога. Аз си бях един специалист. Добър финансист. И щях да изживея един превъзходен живот, в случай че не бях влезнал в политиката. Щях да бъда на доста положителни места, щях да видя целия свят и така нататък Но не е там работата, нали? Не е там работата ", разяснява той пред аудиторията в НДК.
Предизвикателството му е в двете посоки - освен към неохотните политици, които би трябвало да превъзмогнат страховете си и да " дърпат напред обществото ", само че и към самата демократична общественост, която " гаси " личната си сила в нежеланието да се сплоти и лишава политическите си представители от мощ.
" Когато хората изискат да вървят в една посока, те си намират водача, извеждат го, подаряват го със своето доверие и той потегля напред. Това е моята философия за водача ", споделя Костов.
Аргументът му, че съперникът на прехода в България е съпротивляващото се посткомунистическо общество, не се приема еднопосочно от всички - изключително от хората, които и до момента му приписват персонална отговорност за всички неуспехи в последните 33 години, от пулверизирането на десницата до прекомерна " липса на сензитивност към жертвите на комунизма " (по въпроса, заложен от публициста Даниела Горчева).
Този път рецензията му е ориентирана и на открито - към елита на Европейски Съюз поради пренебрежителното отношение към предизвестията на посткомунистическите реформатори в Източна Европа и към " невъзможността да убеждава и да дава причини " за полезността на политическата европейска общественост отвън меркантилизма на фондовете.
Минути по-късно възпитано кимащите и подредени редици се оказват скупчени един до друг пред трибуната. Тук към този момент няма " ред в хаоса ".
Думите " Благодаря на господин Костов и на всички, които са тук " на Захари Карабашлиев работят като спусък. За секунда внушителна маса от хора се втурва от всички направления към Костов с твърдото желание да не му позволи да напуща постройката, преди да е сложил подпис върху всеки образец.
Доскорошни депутати като Мартин Димитров и Георги Ганев стоят в компанията редови симпатизанти и чакат посвещение от последния водач на Съюз на демократичните сили, при който достоверната десница управляваше България.
Това, което изпълни Зала 3, не беше безкритичната носталгия по положителното остаряло време. Не беше и настойчиво нагнетявана от 30 години фрустрация, на която все Костов ѝ е отговорен.
Когато непредсказуемостта и разделянето наподобяват като единствените непрекъснати величини в публичния живот, а партиите мъчно излизат от медийния цикъл " Всяко знамение за три дни ", България стои изправена пред рядко срещана политическа опция - да се отърве от най-старата си взаимозависимост и най-сетне да си проправи път напред - и някой трябваше да го подскаже, от персонален опит:
" Войната на Путин в Украйна отслабва още по-силно освен посткомунистическата общественост, а и нейния авангард и хайлайф. Тези хора губят сега. Ние би трябвало да съберем сили, с цел да ги поведем. Да поведем цялото общество. Защото то няма водачи ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ