Дунав стигна до критично ниски равнища
Последните осем години са най-горещите осем години в историята на планетата, цитира през днешния ден в. „ Гардиън “ отчет на Организация на обединените нации, изнесен на климатичната конференция КОП27, почнала през вчерашния ден в Египет. В отчета на Световната метеорологична организация (СМО) е обяснена причинно-следствената връзка сред рекордно високите равнища на парникови газове в атмосферата и повишението на морското ниво, невижданото размразяване на ледниците и рисковите метеорологични феномени, на които ставаме очевидци от Пакистан до Пуерто Рико, написа Българска телеграфна агенция.
Според специалистите от СМО междинната световна температура през актуалната година ще бъде с към 1,5 градуса по Целзий по-висока от междинната годишна температура през така наречен прединдустриална ера от 1850 до 1900 година Това значи, че от 2016 година насам всяка година е била измежду най-горещите в историята на измерванията, а също че интернационално контрактуваният предел от 1,5 градуса за световното стопляне надали ще бъде доближат, написа в отчета. „ Гардиън “ изрежда главните констатации на СМО: излъчванията на въглероден двуокис, метан и двуазотен окис в атмосферата са на рекордни равнища и не престават да се увеличават; морското ниво се покачва два пъти по-бързо, в сравнение с преди 30 години и океаните са по-топли от когато и да било в миналото; през 2022 година са усъвършенствани върховете по бързо размразяване на ледниците в Алпите; за пръв път на най-високия мразовит връх на Гренландия (3200 м) е валял дъжд, а не сняг; изтъняването на леда над водите към Антарктида също е достигнало рекордни размери.
В разбора на СМО се напомня за опустошителните наводнения в Пакистан, които лишиха живота на минимум 1700 души и принудиха близо 8 милиона да изоставен домовете си; за поредицата циклони в южната част на Африка, поразили най-силно Мадагаскар с проливни дъждове; за изключителните горещини и засушавания в Северното полукълбо и за обстоятелството, че доста европейски реки, включително Рейн, Лоара и Дунав, стигнаха до сериозно ниски равнища; че вихър нанесе големи материални вреди и взе човешки жертви в Куба и Флорида. „ Гардиън “ привежда коментар на проф. Майк Меридит от Британския антарктически институт, съгласно който посланията в отчета на СМО надали могат да бъдат по-мрачни, защото „ разнообразни елементи от климатичната система стартират да се разпадат “. Според него точно това би трябвало да бъде в центъра на вниманието на международните водачи на конференцията КОП27.
На диалозите за световния климат разрастващите се страни имат обръщение: „ Замърсители, платете! “, извежда в заглавие „ Ню Йорк таймс “. Бедните страни, които са изложени на климатични опасности, желаят Съединени американски щати и другите индустриални страни да ги възмездят за вредите от парниковите газове, акцентира американското издание и напомня за 1700-те починали при наводненията в Пакистан през тази година, за изтеглянето във вътрешността в сушата на хората от цели села във Фиджи поради повишение на морското равнище; за трайната суша в Кения, довела до измиране на добитъка и унищожила храната.
В другите култури през вековете, включително в Библията, е общоприето правилото, че в случай че навредиш на благосъстоятелност на съседа, то му дължиш обезщетение. От правно и практическо становище обаче ще е извънредно мъчно използването на този принцип във връзка с вредите, породени от климатичните промени. Богатите страни и блокове като Съединени американски щати и Европейски Съюз, отбелязва изданието, се опълчват на концепцията директно да компенсират бедните страни за климатичните бедствия, тъй като се притесняват, че това ще ги изложи на неограничена отговорност.
Миналата година, напомня „ Ню Йорк таймс “, богатите страни дадоха обещание да отпускат до 2025 година по 40 милиарда $ годишно на бедните страни, с чиято помощ те да се приспособяват към климатичните промени, включително да построяват отбрани против наводнения. Според отчет на Организация на обединените нации обаче тази сума покрива единствено една пета от потребностите на бедните страни, което породи апели за настрана финансиране на загуби и вреди от климатични бедствия, от които страните не могат да се опазят сами. Много от разрастващите се страни понасят съществени вреди поради климатичните промени, само че тези страни имат дребен принос за възникването на рецесиите. И в този момент те желаят отплата от страните, които от десетилетия горят нефт, газ и въглища и провокират замърсяването, довело до рисково стопляне на планетата.
Поради възходящия напън Джон Кери, специфичният делегат на американския президент Джо Байдън по климатичните въпроси, се е съгласил да разисква концепцията за финансиране на загуби и вреди. Този негов ход оказа помощ за осуетяването на остри разногласия по отношение на дневния ред на конференцията КОП27, акцентира „ Ню Йорк таймс “.
Според специалистите от СМО междинната световна температура през актуалната година ще бъде с към 1,5 градуса по Целзий по-висока от междинната годишна температура през така наречен прединдустриална ера от 1850 до 1900 година Това значи, че от 2016 година насам всяка година е била измежду най-горещите в историята на измерванията, а също че интернационално контрактуваният предел от 1,5 градуса за световното стопляне надали ще бъде доближат, написа в отчета. „ Гардиън “ изрежда главните констатации на СМО: излъчванията на въглероден двуокис, метан и двуазотен окис в атмосферата са на рекордни равнища и не престават да се увеличават; морското ниво се покачва два пъти по-бързо, в сравнение с преди 30 години и океаните са по-топли от когато и да било в миналото; през 2022 година са усъвършенствани върховете по бързо размразяване на ледниците в Алпите; за пръв път на най-високия мразовит връх на Гренландия (3200 м) е валял дъжд, а не сняг; изтъняването на леда над водите към Антарктида също е достигнало рекордни размери.
В разбора на СМО се напомня за опустошителните наводнения в Пакистан, които лишиха живота на минимум 1700 души и принудиха близо 8 милиона да изоставен домовете си; за поредицата циклони в южната част на Африка, поразили най-силно Мадагаскар с проливни дъждове; за изключителните горещини и засушавания в Северното полукълбо и за обстоятелството, че доста европейски реки, включително Рейн, Лоара и Дунав, стигнаха до сериозно ниски равнища; че вихър нанесе големи материални вреди и взе човешки жертви в Куба и Флорида. „ Гардиън “ привежда коментар на проф. Майк Меридит от Британския антарктически институт, съгласно който посланията в отчета на СМО надали могат да бъдат по-мрачни, защото „ разнообразни елементи от климатичната система стартират да се разпадат “. Според него точно това би трябвало да бъде в центъра на вниманието на международните водачи на конференцията КОП27.
На диалозите за световния климат разрастващите се страни имат обръщение: „ Замърсители, платете! “, извежда в заглавие „ Ню Йорк таймс “. Бедните страни, които са изложени на климатични опасности, желаят Съединени американски щати и другите индустриални страни да ги възмездят за вредите от парниковите газове, акцентира американското издание и напомня за 1700-те починали при наводненията в Пакистан през тази година, за изтеглянето във вътрешността в сушата на хората от цели села във Фиджи поради повишение на морското равнище; за трайната суша в Кения, довела до измиране на добитъка и унищожила храната.
В другите култури през вековете, включително в Библията, е общоприето правилото, че в случай че навредиш на благосъстоятелност на съседа, то му дължиш обезщетение. От правно и практическо становище обаче ще е извънредно мъчно използването на този принцип във връзка с вредите, породени от климатичните промени. Богатите страни и блокове като Съединени американски щати и Европейски Съюз, отбелязва изданието, се опълчват на концепцията директно да компенсират бедните страни за климатичните бедствия, тъй като се притесняват, че това ще ги изложи на неограничена отговорност.
Миналата година, напомня „ Ню Йорк таймс “, богатите страни дадоха обещание да отпускат до 2025 година по 40 милиарда $ годишно на бедните страни, с чиято помощ те да се приспособяват към климатичните промени, включително да построяват отбрани против наводнения. Според отчет на Организация на обединените нации обаче тази сума покрива единствено една пета от потребностите на бедните страни, което породи апели за настрана финансиране на загуби и вреди от климатични бедствия, от които страните не могат да се опазят сами. Много от разрастващите се страни понасят съществени вреди поради климатичните промени, само че тези страни имат дребен принос за възникването на рецесиите. И в този момент те желаят отплата от страните, които от десетилетия горят нефт, газ и въглища и провокират замърсяването, довело до рисково стопляне на планетата.
Поради възходящия напън Джон Кери, специфичният делегат на американския президент Джо Байдън по климатичните въпроси, се е съгласил да разисква концепцията за финансиране на загуби и вреди. Този негов ход оказа помощ за осуетяването на остри разногласия по отношение на дневния ред на конференцията КОП27, акцентира „ Ню Йорк таймс “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ