Испания отбелязва най-голям ръст на държавния дълг от страните от еврозоната
Последните няколко години съставляват невиждано предизвикателство за европейските обществени финанси, изключително във връзка с задлъжнялостта на администрациите. От 2019 година до 2021 година данните на Евростат демонстрират по какъв начин пасивите порастват до двуцифрени цифри (измерени в процентни пунктове разлика) в няколко от главните стопански системи на Паричния съюз (с единственото изключение на Ирландия).
Само в Испания обаче този прогрес надвишава 20 процентни пункта. В резултат на това тази променлива завърши предходната година на 118,3% от Брутният вътрешен продукт, което е рекордно равнище, макар че означи лек спад спрямо 2020 година Това е разлика, която е с съвсем 10 пункта по-висока от междинното нарастване за цялата еврозона през този интервал (разположено на 11,5 единици) и която е доста по-висока от нарастванията на обществения дълг на директно сравними стопански системи като Италия (16,2) или Франция (15,4) през същия интервал, предава.
Германия демонстрира прогрес на обществените си отговорности от 9,7 пункта сред 2019 година и 2021 година, съгласно последните данни от Евростат. По-конкретно, през 2021 година Германия показа дълг на всички свои администрации, равностоен на 68,6%, единствено малко над лимита от 60%, открит от Пакта за непоклатимост и напредък, чието съблюдаване ще бъде изтънчено от Брюксел още веднъж през идващите години.
Поведението на Испания във връзка с увеличение на задлъжнялостта също е несравнимо с много дребните стопански системи на Валутния съюз като Малта, Чехия и Словакия.
Изправени пред особеност от подобен мащаб, всичко демонстрира, че в ръководството на обществените сметки работят сили, надхвърлящи ефекта, който световната здравна рецесия, породена от Covid-19, имаше и че тя е била в положение да наруши салдото на администрациите на всички развити страни. Истината е, че увеличението на държавните разноски натрупва инерция, наследена от времената преди тази рецесия, която докара до равнището на обществените разноски (другата страна на задлъжнялостта на този сектор) да се нарежда над 50% от Брутният вътрешен продукт през последните години, написа изданието.
Подобна еволюция съставлява забележителна уязвимост, макар че може да се твърди, че повишаването на инфлацията и растежът на Брутният вътрешен продукт, които към момента не престават, облекчават бремето на дълга през днешния ден. Този резултат е чисто статистически и би трябвало да се вземе поради и бързото повишаване на изискванията за финансиране в Паричния съюз. Миналата седмица ЕЦБ взе решение за ново внезапно нарастване на лихвените проценти с спомагателни 75 базисни пункта, като в същото време стегна изискванията за достъп до ликвидност на комерсиалните банки, напомнят от изданието.
Само в Испания обаче този прогрес надвишава 20 процентни пункта. В резултат на това тази променлива завърши предходната година на 118,3% от Брутният вътрешен продукт, което е рекордно равнище, макар че означи лек спад спрямо 2020 година Това е разлика, която е с съвсем 10 пункта по-висока от междинното нарастване за цялата еврозона през този интервал (разположено на 11,5 единици) и която е доста по-висока от нарастванията на обществения дълг на директно сравними стопански системи като Италия (16,2) или Франция (15,4) през същия интервал, предава.
Германия демонстрира прогрес на обществените си отговорности от 9,7 пункта сред 2019 година и 2021 година, съгласно последните данни от Евростат. По-конкретно, през 2021 година Германия показа дълг на всички свои администрации, равностоен на 68,6%, единствено малко над лимита от 60%, открит от Пакта за непоклатимост и напредък, чието съблюдаване ще бъде изтънчено от Брюксел още веднъж през идващите години.
Поведението на Испания във връзка с увеличение на задлъжнялостта също е несравнимо с много дребните стопански системи на Валутния съюз като Малта, Чехия и Словакия.
Изправени пред особеност от подобен мащаб, всичко демонстрира, че в ръководството на обществените сметки работят сили, надхвърлящи ефекта, който световната здравна рецесия, породена от Covid-19, имаше и че тя е била в положение да наруши салдото на администрациите на всички развити страни. Истината е, че увеличението на държавните разноски натрупва инерция, наследена от времената преди тази рецесия, която докара до равнището на обществените разноски (другата страна на задлъжнялостта на този сектор) да се нарежда над 50% от Брутният вътрешен продукт през последните години, написа изданието.
Подобна еволюция съставлява забележителна уязвимост, макар че може да се твърди, че повишаването на инфлацията и растежът на Брутният вътрешен продукт, които към момента не престават, облекчават бремето на дълга през днешния ден. Този резултат е чисто статистически и би трябвало да се вземе поради и бързото повишаване на изискванията за финансиране в Паричния съюз. Миналата седмица ЕЦБ взе решение за ново внезапно нарастване на лихвените проценти с спомагателни 75 базисни пункта, като в същото време стегна изискванията за достъп до ликвидност на комерсиалните банки, напомнят от изданието.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ