Проф. Антон Безеншек: Словенецът с пловдивско сърце
Посланикът на Словения Н. Пр. господин Анжей Франгеш идва в Пловдив особено за тържествата по случай 165 години от рождението на проф. Антон Безеншек. Паметната вечер „ Словенецът с българско сърце “ - основател на стенографията в България, ще се организира на 15 април 2019 година, от 17 часа в Хуманитарната гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “.
Слово за живота и делото на проф. Безеншек ще произнесе доцент доктор Симеон Кацаров - историк, зам.-декан на Философско-историческия факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “, и Карамфил Матев - ръководител на Националното съдружие на стенографите в България и основен стенограф на Народното събрание.
Музикален привет към участниците ще сервира Девическа хорова групировка „ Евмолпея “ с диригент доктор Рада Славинска и помощник-диригент Алия Хансе. Предишния ден честванията на паметта на именития словенец ще се проведат в читалище „ Славянска сказка “, което също е основал, където още веднъж ще пее хор „ Евмолпея ".
В двора на Хуманитарната гимназия в Пловдив, където ще бъдат тържествата, преди век Безеншек отглеждал с обич 20 пчелни кошера и давал безвъзмездни препоръки на всички, които го потърсят. Той се смята за учредител на модерното пчеларство у нас.
Някога във Философския факултет на Загребския университет са преподавали като образователни предмети гръцки, латински и български. Тъкмо там студентът по философия Антон Тома Безеншек научава нашия език. Числото 8 е изключително в живота му: бил първото от осемте деца в фамилията на Мария и Тома Безеншек. Освен това, като възрастен, владеел осем езика. Така за него не било проблем да стане основоположник на стенографията в доста страни, в това число и в България.
Как надареният словенец се оказва в България? По това време в Загребския университет учил и българинът Спас Вацев. Той предложил Безеншек на държавното управление в новоосвободена България. Самият Вацев пък става учредител на метеорологията и сеизмологията у нас.
В страната има нужда от доста нови неща. Антон Безеншек основава библиотеки в София и Пловдив. Той е измежду създателите на читалище „ Славянска сказка ”. Написал е учебници по бързопис и география.
На 25 септември 1878 година в постройката на Народното събрание Безеншек открива първия курс по бързопис за подготовка на български експерти в тази област. До 1905 година той образова над 1500 българи по стенография. Ръководил е безвъзмездни курсове по бързопис за възпитаници и офицери.
Безеншек останал в Пловдив не 2, а 20 години. И отделял на учениците си не по 6 или 8 часа седмично, а десетки часове. Преподавал освен бързопис, само че и философия, логичност, немски език, логика на психиката. Тук е определен в театралната комисия на Румелийския национален спектакъл. Работи паралелно до Вазов, Димитър Попов. Допринася за развиването на просветителната система.
По негова самодейност Министерство на националното просвещение вкарва етиката като образователен предмет. Пише и първия български тематичен учебник „ Етика или нравоучение ”. В Пловдив Безеншек открива своя академична книжарница, наречена „ Пчела ”, толкоз показателно за него самия като неотклонен дух. Издава многоезични списания. Превежда книги. Така прави налично творчеството на Вазов на словенски език. За българите превежда от словенски поезията на Антон Ашкерц. Важно значение за националната идея има книгата му „ България и Сърбия ”, а по този начин също преводът му от френски език на „ Карнегиевата анкета по войните през 1912 и 1913 г ”.
Като основна негова заслуга се сочи основаването на Пловдивското певческо сдружение. Той го основал, направил всичко за неговата известност в страната и в чужбина, той бил и негов пръв ръководител.
В компания Безеншек също бил забележителна персона. Обичал хубавото вино и знаел по какъв начин да го прави. Той е първият преподавател на пловдивчани по съвременно винарство, негова е концепцията за основаването на първата маза в подножието на Сахат тепе, написа Владимир Балчев в книгата си „ Пловдив - другият бряг на Европа “. Стенографът трябвало да напусне Пловдив, защото получил предопределение в София. В столицата продължава преподавателската си кариера в първа Софийска мъжка гимназия (1905-1911) и в Софийския университет (1911-1915). Известно е, че измежду стотиците му възпитаници са Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Тодор Влайков и други.
Живял чартърен в къща на Молле
Проф. Антон Безеншек е почетен посмъртно със званието Почетен жител на Пловдив с решение на Общинския съвет през 2015 година В Цар-Симеоновата градина е вдигнат и монумент на Безеншек, чийто създател е скулпторът доцент Свилен Костадинов.
Под тепетата словенецът живял чартърен в къща, която била благосъстоятелност на Димитър Молле. Днес домът на ул. „ Велико Търново “ 67 е декориран с негов барелеф, само че самата постройка има сериозна потребност от ремонт.
Слово за живота и делото на проф. Безеншек ще произнесе доцент доктор Симеон Кацаров - историк, зам.-декан на Философско-историческия факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “, и Карамфил Матев - ръководител на Националното съдружие на стенографите в България и основен стенограф на Народното събрание.
Музикален привет към участниците ще сервира Девическа хорова групировка „ Евмолпея “ с диригент доктор Рада Славинска и помощник-диригент Алия Хансе. Предишния ден честванията на паметта на именития словенец ще се проведат в читалище „ Славянска сказка “, което също е основал, където още веднъж ще пее хор „ Евмолпея ".
В двора на Хуманитарната гимназия в Пловдив, където ще бъдат тържествата, преди век Безеншек отглеждал с обич 20 пчелни кошера и давал безвъзмездни препоръки на всички, които го потърсят. Той се смята за учредител на модерното пчеларство у нас.
Някога във Философския факултет на Загребския университет са преподавали като образователни предмети гръцки, латински и български. Тъкмо там студентът по философия Антон Тома Безеншек научава нашия език. Числото 8 е изключително в живота му: бил първото от осемте деца в фамилията на Мария и Тома Безеншек. Освен това, като възрастен, владеел осем езика. Така за него не било проблем да стане основоположник на стенографията в доста страни, в това число и в България.
Как надареният словенец се оказва в България? По това време в Загребския университет учил и българинът Спас Вацев. Той предложил Безеншек на държавното управление в новоосвободена България. Самият Вацев пък става учредител на метеорологията и сеизмологията у нас.
В страната има нужда от доста нови неща. Антон Безеншек основава библиотеки в София и Пловдив. Той е измежду създателите на читалище „ Славянска сказка ”. Написал е учебници по бързопис и география.
На 25 септември 1878 година в постройката на Народното събрание Безеншек открива първия курс по бързопис за подготовка на български експерти в тази област. До 1905 година той образова над 1500 българи по стенография. Ръководил е безвъзмездни курсове по бързопис за възпитаници и офицери.
Безеншек останал в Пловдив не 2, а 20 години. И отделял на учениците си не по 6 или 8 часа седмично, а десетки часове. Преподавал освен бързопис, само че и философия, логичност, немски език, логика на психиката. Тук е определен в театралната комисия на Румелийския национален спектакъл. Работи паралелно до Вазов, Димитър Попов. Допринася за развиването на просветителната система.
По негова самодейност Министерство на националното просвещение вкарва етиката като образователен предмет. Пише и първия български тематичен учебник „ Етика или нравоучение ”. В Пловдив Безеншек открива своя академична книжарница, наречена „ Пчела ”, толкоз показателно за него самия като неотклонен дух. Издава многоезични списания. Превежда книги. Така прави налично творчеството на Вазов на словенски език. За българите превежда от словенски поезията на Антон Ашкерц. Важно значение за националната идея има книгата му „ България и Сърбия ”, а по този начин също преводът му от френски език на „ Карнегиевата анкета по войните през 1912 и 1913 г ”.
Като основна негова заслуга се сочи основаването на Пловдивското певческо сдружение. Той го основал, направил всичко за неговата известност в страната и в чужбина, той бил и негов пръв ръководител.
В компания Безеншек също бил забележителна персона. Обичал хубавото вино и знаел по какъв начин да го прави. Той е първият преподавател на пловдивчани по съвременно винарство, негова е концепцията за основаването на първата маза в подножието на Сахат тепе, написа Владимир Балчев в книгата си „ Пловдив - другият бряг на Европа “. Стенографът трябвало да напусне Пловдив, защото получил предопределение в София. В столицата продължава преподавателската си кариера в първа Софийска мъжка гимназия (1905-1911) и в Софийския университет (1911-1915). Известно е, че измежду стотиците му възпитаници са Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Тодор Влайков и други.
Живял чартърен в къща на Молле
Проф. Антон Безеншек е почетен посмъртно със званието Почетен жител на Пловдив с решение на Общинския съвет през 2015 година В Цар-Симеоновата градина е вдигнат и монумент на Безеншек, чийто създател е скулпторът доцент Свилен Костадинов.
Под тепетата словенецът живял чартърен в къща, която била благосъстоятелност на Димитър Молле. Днес домът на ул. „ Велико Търново “ 67 е декориран с негов барелеф, само че самата постройка има сериозна потребност от ремонт.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ