Култът, който стана причината за липсата на кошчета за боклук в Япония
Посещавайки Япония доста туристи остават с положителни усещания от красивите гледки, вкусната храна, благите хора и културата. Едно нещо, обаче кара доста от тях да се усещат комплицирани – неналичието на кошчета за отпадък. Особено столицата Токио е непрекъснато цялостна с хора – локални и посещаващи страната. Дали това е просто културен потрес или е може би нещо по – тъмно? За да разберем повода би трябвало да се върнем малко обратно във времето.
На 2 март 1955 година се ражда Чизуо Матсумото. От дребен, поради заболяване той не виждал с лявото си око, а зрението на дясното му око било единствено отчасти. Заради това той бил записан в учебно заведение за слепите, където негови съученици го описвали като хулиган. От ранна възраст той се показвал като водач и имал надзор върху други деца, поради най-малко дребното си останало зрение. Със завършването си през 1977 година той желал да учи медицина, само че поради слепотата си не бил признат. Като опция Матсумото почнал да учи акупунктура и обичайната китайска медицина. Скоро по-късно се оженил. Семейството било дарено с 6 деца и с цел да го устоя Матсумото употребявал знанията си като продавал незаконна медицина. Разкрит през 1981 година, той бил санкциониран 200 000 йени и прекарал малко време в пандиза. Без никакви пари и потопен в задължения, Матсумото се запалил по свръхестественото и практикувал разнообразни религии. Отдал се напълно на медитация, той написал няколко книги, в които твърдял, че може да лети във въздуха, управлява времето и можел да мести предмети с мозъка си. Публикувана била и фотография на Матсумото, в която в седналата поза лотос той левитирал във въздуха. Малко по-късно той имал и среща с Далай Лама, с който се снимал. Матсумото употребявал тези фотоси, с цел да накара хората да повярват в неговите качества и вярвания.
Служител на цех за произвеждане на сарин ревизира за течове благодарение на заек
Матсумото приел и друга идентичност, която той кръстил Шоко Асахара. От начало хората били скептични, до момента в който култът не бил приет публично като религиозна група. Бързо “Ом шинрюкай ” се трансформирала в една от най – известните религиозни групи в страната, печелейки си доста почитатели. Асахара твърдял, че краят на света ще пристигна под формата на нуклеарна война и всеки който желае да се избави трябвало да се причисли към култа му. Репутацията на Асахара растяла от ден на ден, когато той бил канен да приказва по малкия екран за своите хрумвания и лечебни качества. Той бил уважаван като Бог от публиката без те да осъзнават злото, което неговият фетиш ще аргументи в бъдеще.
С известността на Асахара растяло и желанието му за власт. Въпреки огромната поддръжка, която получавал от публиката имало дребна част от популацията, които подозирали, че култът не е това, за което се показва пред медиите. Всеки, който противоречал на Асахира бил предследван от неговите почитатели и по опция погубен. Заради известността си култът не бил непосредствено упрекван за убийствата, само че доверието на полицията постепенно отслабвало и било решено да се състои секретно претършуване на убежището, в което Асахара живеел с почитателите си. Асахира, обаче имал връзки с хора от полицията, които го предизвестили авансово. Усещайки по какъв начин това може да е краят на неговият парадайс, Асахира възнамерявал една от най – съкрушаващите терористични офанзиви в японската история.
Атаката се осъществила на 20 март 1995 година. Планът бил 10 индивида от култа на Асахира да влязат в токийското метро и да пътуват в разнообразни влакове в часа пик, когато имало най – доста пасажери. В себе си всеки от хората държал чадър и вестник, в който били увити пликове, цялостни с течен зарин. Поставяйки вестниците на земята покрай изхода на излизане от влаковете, почитателите на Асахира били инструктирани да продупчат вестниците с чадърите си едновременно. Завършили тези указания те трябвало по най – бързият метод да излязат от метрото и да се върнат назад в убежището си. На външен тип безобидна, безцветната и без аромат течност зарин била неразрешена от Конвенцията за химическите оръжия още през 1993 година, поради резултатът й върху човешкото тяло. При контакт с дихателната система на човек заринът предизвиква гърчове, проблеми с дишането и гибел. След като задачата била изпълнена сполучливо пасажерите почнали да се усещат необичайно. С огромни старания си поемали въздух и някои почнали да припадат. Забелязвайки, че нещо не е наред органите на реда наредили незабавната евакуация на всички от метрото. В паниката някои от почитателите на Асахира се върнали назад в метрото, с цел да се опитат да покрият следите си и изхвърлили вестниците в близки кофи за отпадък. След следствие, служителите на реда разкрили торбите със смъртоносната течност в кофите и съумели да свържат случая с култът на Асахара. След залавянето си Асахира дълго време отричал всички убийства и терористичната офанзива, казвайки, че кьорав човек като него няма по какъв начин да извърши такива закононарушения. За разлика от него хванатите му почитатели признали злините, които са направили по поръчка на Асахира и той дружно с почитателите си били наказани на гибел. Официално Асахира бил обесен на 6 юли 2018 година дружно с шест от своите почитатели.
От боязън, че някой, привързан с култа ще се опита да имитира случая в бъдеще за сигурност били отстранени по – огромната част от кошчетата за отпадък. Инцидентът лишил живота на 14 души и хиляди други били ранени. Извън терористичната офанзива е незнаен броят на всички други жертви на култа.
