Само любовта крепи и движи живота | Иван ТУРГЕНЕВ
(Портрет на писателя - Алексей Харламов)
Връщах се от лов и вървях по алеята на градината. Кучето тичаше пред мене.
Изведнъж то понижи крачките си и стартира да дебне, като че ли беше подушило пред себе си лов.
Погледнах надолу по алеята и видях малко врабче с жълтичко към човката и пух на главата. То беше паднало от гнездото (вятърът мощно люлееше брезите на алеята) и седеше неподвижно, безпомощно разперило неотдавна порасналите си крилца.
Моето куче постепенно се приближаваше към него, когато внезапно, откъсвайки се от близкото дърво, едно остаряло черногръдо врабче като камък падна пред самата му зурла и цялото настръхнало, разкривено, с обезверен и печален вик два пъти подскочи към зъбестата зинала уста.
То се хвърли да избавя, заслони със себе си своята рожба… само че цялото му мъничко тяло трепереше от смут, гласецът му беше див и пресипнал, то примираше, то се жертвуваше!
Какво грамадно страшилище би трябвало да му се е сторило кучето! И въпреки всичко то не можа да се задържи на високото си безвредно клонче… Сила, по-силна от неговата воля, го хвърли оттова.
Моят Трезор се спря, стъписа се… Види се и той призна тази мощ.
Побързах да повикам смутеното куче и с страхопочитание се отдалечих.
Да, не се смейте. Аз благоговеех пред тази мъничка героична птичка, пред нейния любовен ентусиазъм.
Любовта, си мислех аз, е по-силна от гибелта и от страха пред гибелта. Само любовта крепи и движи живота.
Снимка: commons.wikimedia.org
