Геният на Байрон избледняваше заедно с младостта му
(Portrait of Lord Byron, 1813, by Thomas Phillips)
Лорд Байрон – най-големият от всички международни поети.
Уолтър СКОТ, 1809
Душата на лорд Байрон прекомерно приличала на душата на Ж.Ж.Русо в това отношение, че и той бил постоянно ангажиран със себе си и усещането, което прави на другите.
Това беше минимум драматическият стихотворец, съществувал някога… С това се изяснява неговата очевидна злоба към Шекспир.
Той хранел две противоположни стремежи – популярен и правилен извор на злощастие. Не е ли желал той по едно и също време да го одобряват във висшето общество като придворен и да му се възхищават като на популярен стихотворец!
СТЕНДАЛ, 1816
Поезията на лорд Байрон е буйна, само че нейният огън не възпламенява никого и по тази причина в по-голямата си част тя съставлява прекомерно тъмен етюд по логика на психиката, освен това не доста потребен, тъй като описаните в нея характери и усеща са толкоз странни, че не провокират никакви асоциации в душата на читателя, не я трансформират в плодородна почва за тях и създаденото усещане е по-скоро незадълбочено, в сравнение с надълбоко.
Джакомо ЛЕОПАРДИ, 1818
Байрон ми прочете една от непубликуваните песни на „ Дон Жуан ” – поразително прелестна. Тя го слага доста, доста по-високо от всички модерни поети. Всяка дума в нея е белязана от печата на безсмъртието.
Пърси Биш ШЕЛИ, 1821
Лорд Байрон не познаваше унизителното проклинание, тегнещо над литературния свят. Имаме поради ревността и завистта.
Уолтър СКОТ, 1824
Макар Байрон да умря толкоз млад, литературата не е изгубила значително във връзка с понататъшното си обогатяване. Байрон беше достигнал върха на своята креативна мощност и каквото и да правеше след това, нямаше да може да разшири обрисуваните от неговия гений граници. С неразбираемото свое стихотворение „ Страшният съд ” той е постигнал висшото, на което е бил кадърен.
ГЬОТЕ, 1824
Докато пишех това, оповестиха ми, че моят братовчед Байрон е починал в Мисолунги. И това велико сърце престана да тупти! То бе велико и бе сърце, а не дребна черупчица на възприятията. Да, този човек бе популярен, той в страдания откриваше нови светове, само че прометеевски въстана срещу жалките хора и техните още по-жалки богове.
Хайнрих ХАЙНЕ, 1824
Когато от глъбината на сърцето му поражда мисъл или облик, като че ли се е разкрило гърлото на вулкан, който изригва в пламък.
Виктор ЮГО, 1824
На теб ти е тъжно за Байрон, а аз се веселя на гибелта му като на възвишена тематика за лирика. Геният на Байрон избледняваше дружно с младостта му. В нещастията си, той към този момент не е оня разгорещен дявол, който сътвори „ Гяур ” и „ Чайлд Харолд ”. Първите две песни на „ Дон Жуан ” стоят нагоре от идващите. Неговата лирика видимо се променяше. Той целият беше основан наобратно – в него нямаше последователност, той внезапно узря и възмъжа, пропя и млъкна.
Александър ПУШКИН, 1824
Лорд Байрон е популярен единствено, когато твори. Щом стартира да размишлява – става дете.
ГЬОТЕ, 1825
Велик и всесилен талант, буен стихотворец.
Фьодор ДОСТОЕВСКИ, 1877
Англичаните могат да мислят за Байрон каквото си желаят, само че едно е несъмнено – че те не могат да посочат различен стихотворец, който да може да се съпоставя с него. Той е друг от всички други и в множеството случаи – по-голям.
ГЬОТЕ, 1826
Не почитам никого по този начин, както Рабле и Байрон. И двамата са писали с готовност да навредят на човешкия жанр и да му се изсмеят в лицето. Каква превъзходна позиция на човек, застанал по този начин пред света!
ФЛОБЕР, 1838
Картини: Wikimedia Commons; заглавна - George Gordon Byron, 6th Baron Byron by Richard Westall, Richard Westall (died 1836)
