В България всичко е лично, дори и властта
Поредният отчет на Европейска комисия - без изненада - още веднъж установи неналичието на действителен прогрес в правосъдната промяна и казуса с основния прокурор.
Много хора се фрустрират по какъв начин по този начин мощният Европейски Съюз не може 15 години да ни накара да създадем правосъдна промяна и още сме под наблюдаване - изискването, с което бяхме позволени в Европа. И без чието осъществяване по нататъшната ни интеграция е немислима - Шенген, еврозона, а към този момент и достъп до еврофондовете.
В контрастност - Русия за същия интервал съвсем напълно подчини нашите институции, поради които в действителност няма прогрес.
Обяснения доста, само че съгласно мен едно е фундаментално - че на Запад се действа съгласно Закона, а на Изток - съгласно президента. Върховенство на правото против Върховенство на вожда.
Оттук следват няколко основни аспекта на политическия развой и кой модел действително бе натрапен в България.
Първият аспект е институционалната архитектура. На Запад тя е хоризонтална с разделяне на управляващите, с съвместен надзор сред тях. У нас обаче с влизането в Европейски Съюз и идването на власт на Бойко Борисов по източен модел се построи отвесна конструкция, където се спускат заповеди и контролът върху тяхното осъществяване е от горната страна - надолу без противоположна коригираща връзка.
Оттук следва вторият значим аспект - по какъв начин се носи отговорността. На Запад отговорността се търси при нарушение на разпоредбите на съответната институция за взето решение - съгласно и съответно на заеманата служба. У нас тя се търси от някой бушон, с цел да не я понесе действително взелият решение - тъй като всички институции са подчинени на един човек. Така, на процедура, няма противоположна връзка за неприятните решения.
Третият основен аспект е проявлението на горните два аспекта при пробутване на непознато въздействие в България.
У нас Западът работи единствено с задължения на институциите. Понеже те се съставляват по-често от хора със руски нрав, които заобикалят да носят институционална отговорност, а единствено лична пред назначилия ги - по тази причина институциите по принцип се провалят.
Обаче когато Русия има проект у нас, тя не работи с институции, а с съответни хора, представляващи институциите. Затова постоянно уговорките и отговорността за осъществяването им са строго самостоятелни. Тогава " руските " хора са доста изпълнителни, а интервенцията на Русия - ефикасна.
Този вид личен ангажимент е прокаран като тъмночервена нишка в институциите още при започване на прехода.
Есенцията е преодоляване на демократичния развой от доверени фрагменти, които проформа да извършват служебните си функционалности, само че да се регистрират на действително назначилия ги.
Още през 1991 година в Конститицията цялата наказателна правосъдна власт е сложена в пълномощията на един човек против личен ангажимент.
В медиите са ситуирани основни фрагменти, които прокарват верния роман. В службите конците се дърпат от тествани приятели. В администрацията са внедрени “очи ” и “уши ”. И тъй наречените
Но успеваемостта на източното въздействие доста зависи от инсталирането на известна фигура като министър председател, която се радва на подслон от медии, служби и всевъзможни демократични процедури за публичен надзор. За осъществяване на спуснатия ѝ дневен ред е блокирана всякаква институционална промяна.
Спецификата на тази фигура е, че тя по формулировка е над всички и при нея по източен модел властта се упражнява еднолично от горната страна - надолу. Колективните решения стават “демократичен анахронизъм ”, ерго, Народното събрание, където се вземат те - също.
Връзката с народа е директна: по ТВ или Facebook, без право на въпроси и противоположна връзка.
Моделът стартира съществено да засича, когато отсъства фигурата на поставения Премиер. Така допускането или по-скоро изпускането на Кирил Петков до премиерския пост нанесе съществени вреди на Русия, макар че тя впрегна всички други принадлежности да блокира работата му, в това число посредством президентската институция.
Сблъсъкът на двете концепции за практикуване на власт - хоризонталата и отвесната - е мъчителен развой на публично съзравяне.
Както се вижда, новият политически план, който ще влезе в Народното събрание (по моментни данни на социолози - бел. ред.), е още веднъж към един човек без ясна идеология - за блокиране на Промяната. Затова и в този момент напъните на партиите на Промяната са съсредоточени да се употребява оптимално остатъчният запас на Има Такъв Народ, тъй като се знае, че в случай че не бяха “страхувани ”, има задоволително депутати, които да обезпечат болшинство. Което едва ли ще е казусът с две съветски отрочета в идващия парламент.
Последна ни остава вярата, че обществото не трябва да позволява нови вождове на кремълска юзда в Народното събрание.
Много хора се фрустрират по какъв начин по този начин мощният Европейски Съюз не може 15 години да ни накара да създадем правосъдна промяна и още сме под наблюдаване - изискването, с което бяхме позволени в Европа. И без чието осъществяване по нататъшната ни интеграция е немислима - Шенген, еврозона, а към този момент и достъп до еврофондовете.
В контрастност - Русия за същия интервал съвсем напълно подчини нашите институции, поради които в действителност няма прогрес.
Обяснения доста, само че съгласно мен едно е фундаментално - че на Запад се действа съгласно Закона, а на Изток - съгласно президента. Върховенство на правото против Върховенство на вожда.
Оттук следват няколко основни аспекта на политическия развой и кой модел действително бе натрапен в България.
Първият аспект е институционалната архитектура. На Запад тя е хоризонтална с разделяне на управляващите, с съвместен надзор сред тях. У нас обаче с влизането в Европейски Съюз и идването на власт на Бойко Борисов по източен модел се построи отвесна конструкция, където се спускат заповеди и контролът върху тяхното осъществяване е от горната страна - надолу без противоположна коригираща връзка.
Оттук следва вторият значим аспект - по какъв начин се носи отговорността. На Запад отговорността се търси при нарушение на разпоредбите на съответната институция за взето решение - съгласно и съответно на заеманата служба. У нас тя се търси от някой бушон, с цел да не я понесе действително взелият решение - тъй като всички институции са подчинени на един човек. Така, на процедура, няма противоположна връзка за неприятните решения.
Третият основен аспект е проявлението на горните два аспекта при пробутване на непознато въздействие в България.
У нас Западът работи единствено с задължения на институциите. Понеже те се съставляват по-често от хора със руски нрав, които заобикалят да носят институционална отговорност, а единствено лична пред назначилия ги - по тази причина институциите по принцип се провалят.
Обаче когато Русия има проект у нас, тя не работи с институции, а с съответни хора, представляващи институциите. Затова постоянно уговорките и отговорността за осъществяването им са строго самостоятелни. Тогава " руските " хора са доста изпълнителни, а интервенцията на Русия - ефикасна.
Този вид личен ангажимент е прокаран като тъмночервена нишка в институциите още при започване на прехода.
Есенцията е преодоляване на демократичния развой от доверени фрагменти, които проформа да извършват служебните си функционалности, само че да се регистрират на действително назначилия ги.
Още през 1991 година в Конститицията цялата наказателна правосъдна власт е сложена в пълномощията на един човек против личен ангажимент.
В медиите са ситуирани основни фрагменти, които прокарват верния роман. В службите конците се дърпат от тествани приятели. В администрацията са внедрени “очи ” и “уши ”. И тъй наречените
Но успеваемостта на източното въздействие доста зависи от инсталирането на известна фигура като министър председател, която се радва на подслон от медии, служби и всевъзможни демократични процедури за публичен надзор. За осъществяване на спуснатия ѝ дневен ред е блокирана всякаква институционална промяна.
Спецификата на тази фигура е, че тя по формулировка е над всички и при нея по източен модел властта се упражнява еднолично от горната страна - надолу. Колективните решения стават “демократичен анахронизъм ”, ерго, Народното събрание, където се вземат те - също.
Връзката с народа е директна: по ТВ или Facebook, без право на въпроси и противоположна връзка.
Моделът стартира съществено да засича, когато отсъства фигурата на поставения Премиер. Така допускането или по-скоро изпускането на Кирил Петков до премиерския пост нанесе съществени вреди на Русия, макар че тя впрегна всички други принадлежности да блокира работата му, в това число посредством президентската институция.
Сблъсъкът на двете концепции за практикуване на власт - хоризонталата и отвесната - е мъчителен развой на публично съзравяне.
Както се вижда, новият политически план, който ще влезе в Народното събрание (по моментни данни на социолози - бел. ред.), е още веднъж към един човек без ясна идеология - за блокиране на Промяната. Затова и в този момент напъните на партиите на Промяната са съсредоточени да се употребява оптимално остатъчният запас на Има Такъв Народ, тъй като се знае, че в случай че не бяха “страхувани ”, има задоволително депутати, които да обезпечат болшинство. Което едва ли ще е казусът с две съветски отрочета в идващия парламент.
Последна ни остава вярата, че обществото не трябва да позволява нови вождове на кремълска юзда в Народното събрание.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ