Бившият депутат Андрей Вълчев пред Lupa.bg: Дефицитът на интелект и визия за развитие съсипа БСП
Поредните подмятания, че България още веднъж отива към предварителни парламентарни избори идния март, пристигнаха в последните дни - освен това от " Дондуков " 2, където от повече от месец се водят съвещания сред президента и показаните в 48-ото Народно събрание партии за съставянето на постоянен кабинет. Засега без резултат. Престрелките през този интервал - от 2 октомври до момента сред Румен Радев и управлението на Българска социалистическа партия в лицето на Корнелия Нинова и нейните най-близки депутати, в същото време се ожесточиха, до момента в който на хоризонта стартират да се виждат първите плочи на новите политически блокове - и вляво, и вдясно. Кога ще спре партийното роене в страната, по какъв начин да се измъкне Българска социалистическа партия от личните си клопки, вижда ли синхрон сред Радевото служебно държавно управление и някогашните ръководещи от ГЕРБ, както и дали русофилството не изиграва неприятна смешка на част от левицата в миг, когато Европа приказва в един глас против войната в Украйна, Lupa.bg беседва с Андрей Вълчев. Той бе член на Младежкото обединяване на Българска социалистическа партия, а след това стана част от " Изправи се! Мутри вън " и бе народен представител в 45-ото Народно събрание. Вълчев е правист по обучение, само че има дълъг опит в организационната партийна работа.
- Г-н Вълчев, резултатите от последните предварителни парламентарни избори и последвалия процес на събитията предпоставят ли догадка за пораждане на още нови политически субекти, които да опитат да съберат фрагментите на много към този момент утвърдили се партии? Как да наподобява подобен нов план?
-Въпросът е дали новите политически субекти пораждат като отговор на настроения в обществото и да дадат политическо посланичество на жители, които са разочаровани от съществуващите партии, или като предпочитание на публични персони да се „ обзаведат “ със лична партия, с цел да покажат, че имат политическа тежест в обществото.
Страхувам се, че в случай че политиката продължава да се възприема като необикновен тип трудоустрояване, а не като съревнование на хрумвания за богатството на Родината ни, то тези, които са с упоритостта да събират фрагменти, доста скоро сами ще станат политически парчета.
- Механичният общ брой вляво сред някогашни парчета от Българска социалистическа партия може ли, в обстановка на друга лява коалиция, да тушира неразбориите и да предложи съответен обществен модел?
- Състоянието на левицата в България е неуместно и в действителност страната ни има потребност от мощно, ляво обединяване. Това значи, че в лявото политическо пространство би трябвало да се стартира „ на чисто “, като се обединят всички, които споделят концепцията за обективна, обществена, солидарна България!
Безспорни са опитът и престижът на емблематични за лявото пространство лица, само че в случай че би трябвало да сме мъчително почтени – егото на знакови за лява България пречи за действително обединяване и основава усещане, че е по-голямо от концепцията. Което е недопустимо, както за мен, по този начин и, уверен съм, за моите приятели в левицата
- Къде е границата сред популизма и лявото?
- У жителите. Популизмът е финален опит на безпомощни в идейно и организационно отношение водачи и политически обединения да оцелеят. Лявото в своя произход е грижа за хората, за обществото, то бързо изхвърля всеки, заиграващ се със страховете на хората, с цел да извлича политически дивиденти.
- Защо назовават Продължаваме промяната лява и за какво тя откъсна повече електорат от Българска социалистическа партия, в сравнение с, да вземем за пример, от ДСБ или друга дясна групировка?
- Не споделям мнението, че Политическа партия е лява партия, а още по-малко, че са откъснали електорат от Българска социалистическа партия. Електоратът на Българска социалистическа партия просто не гласоподава, тъй като не се усеща политически показан от това управление – както като провеждани политики, по този начин и като спуснати от управлението водачи на листи, без да се организира разговор с локалните структури.
Виждате, че в 8 области или в близо 1/3 от страната партията няма мандат. В още няколко области Българска социалистическа партия няма гласове за цялостен мандат и единствено с помощта на преразпределените гласове, има депутати в области, които напълно до неотдавна бяха с 3-5 мандата за партията. На последните избори нямаше и безапелационни други възможности по този начин, че жителите, които споделят левите хрумвания, просто не гласоподаваха.
- Какъв е прочитът Ви върху към този момент дългогодишните разногласия сред настоящото управление на левицата и президента?
- Президентът постоянно е показвал своето почитание към българската левица, по тази причина е мъчно да се разбере упорството, с което управлението на партията приглася на ГЕРБ, Демократична България и Политическа партия в рецензиите против него.
Няма да се учудя, в случай че в основата на спора стоят напълно персонални претекстове, което би било доста тъпо за това управление.
- Защо се получава синхрон сред вижданията на служебното държавно управление на Румен Радев и политиките и посланията, които ГЕРБ излъчва, изключително в последно време? До какво ще докара този синхрон?
- Личното ми мнение е, че ГЕРБ регистрираха своята неточност да са в директна борба с президента и със служебните кабинети, които той назначи и се употребяват с доста висок рейтинг.
Затова се пробват да бъдат успоредни на провежданите от това държавно управление политики, което не им пречи в границите на последните 10-ина дни да изискат оставките на половината длъжностен кабинет – това сигурно не е симптом за синхрон, нали?
- Склонни ли сте да се съгласите с изказванията, че Конституцията е изчерпана и България е пред натурален избор да промени държавното си ръководство? Какви биха били следствията от това?
- Преди всичко, бих желал да кажа, че Конституцията постоянно е била мотив за спор през избран интервал от време – като започнете от режима на пълномощията броени месеци след приемането на Търновската конституция, та до нейното искрено прекратяване в интервала 1934-1936 година, по-късно по този начин наречените Димитровска и Живковска конституции, което е обикновено – Конституцията от 1991 година е главният закон в нашата страна, който регламентира главните публични главните и дефинира системата на държавните органи.
След като е несъмнено, че обществото ни се развива, за какво е тази политическа нервност подбудена от желанието за спор? В същото време, не трябва да се не помни, че Конституцията е висш закон, по тази причина импровизации, сходни на предложенията на ГЕРБ в края на последния им мандат, в действителност са мотив за паника по отношение на вероятните последствия от сходно профанско отношение към правото.
- Що за разграничителни линии сътвори присъединението ни към Еврозоната и Шенгенското пространство?
- За моя наслада тези разграничителни линии сигурно не са ценностни – никой не оспорва нашата принадлежност към Европа и направеният цивилизационен избор за независимост и народна власт.
Относно въвеждането на еврото, аз съм уверен, че това единствено би направило финансовата ни система по-стабилна, а офанзивите против неговото въвеждане за мен са от нелепост или поради гонене на користни цели. С всеки минал ден излиза наяве, че това е следващата тематика за популисти, само че съм уверен, че в обществото ни има построена мощна имунна система против такива случайници.
Относно Шенген – това е фрапантен образец за неправда и двойни стандарти от нашите европейски сътрудници, което потвърждава, че и най-развитите демокрации са податливи на популизъм, когато им предстоят вътрешни избори.
Българските жители не сме втора употреба европейски жители, по тази причина се надявам едно устойчиво, учредено на полезности, постоянно държавно управление да отбрани нашите ползи.
- На какво отдавате скептицизма у левицата, мощно кореспондиращ със скептицизма на ултрадесни обединения като „ Възраждане “?
- Левицата постоянно е била в основата на напредъка. Левицата постоянно е давала на обществото ни ярки персони, изявени експерти, интелектуалци. Ръководството на Българска социалистическа партия продължава да упорства, че държи монопола върху левицата, а в това време е в основата на обезличаването на партията. Безкритичното и безволево обграждане на председателката не е възразило на нито една нейна самодейност, с която пришива партията към всевъзможни политически и съдружни формати – последният образец е индикативен:
персонално лидерката огласи по този начин наречената „ хартиена “ коалиция с ГЕРБ и Движение за права и свободи, която не просто връща хартията, а връща всички порочни практики на правене на избори - обект на нашите митинги през 2020 година. Когато липсва визия и разсъдък, само че волята е в остатък, не трябва да има сюрпризирани от крайните резултати.
- Може ли смяна в хода на войната да промени и метода, по който се съюзяват политическите сили или да докара до още по-голямо разделяне в обществото и неспособност за дългогодишно сформиране на постоянни държавни управления?
- Войната е голяма покруса, която се надявам да бъде прекъсната незабавно. В нашето общество деленето на -фили и -фоби е от първите дни на Третата българска страна, тъй че надали това е повода за сформиране на постоянно държавно управление.
Когато няма споделени полезности, прагматични стратегии, разговор с обществото, няма по какъв начин да очаквате по-различен резултат, само че това е проблем на съществуващите партии. В случай, че обществото види в това проблем, ще се върна към началото на нашия диалог – поражда нов политически индивид и в това няма нищо ужасно.
- Защо всяка нова политическа фигура и партия се проваля след най-вече два мандата или в изпълнителната, или в законодателната власт?
- Според мен заради ред аргументи не осъзнават, че нямат политическо време, с цел да осъществят своите оферти – това ги прави част от казуса, а не част от решението.
- Как съгласно Вас съумя президентът да събере на едно място ядра от Българска социалистическа партия, които преди неговата поява на политическата сцена не се разбираха и водиха война?
- С изключение на актуалното управление, мисля че е несъмнено, че представители на левицата, изключително на Българска социалистическа партия постоянно са в основата на разбирането за държавността в годините след 1989 година, доста постоянно с взаимни отстъпки и персонални вреди. От друга страна, президентът със своите дейности се потвърди като единственият, за който няма никакво подозрения в необятните пластове на обществото, че е стожер на държавността. Нормално е, освен с левицата, а с всеки, който има чувство и схващане за държавност да има естествен разговор с него.
- Отвън ли чака решението за оздравяването на левицата и каква е прогнозата Ви за водачеството на Българска социалистическа партия като към момента евентуален обединител на партиите от тази част на спектъра?
- Искам да имам вяра, че в левицата има задоволително вътрешни сили, с цел да се случат интеграционни процеси.
За страдание, чакам братоубийствени битки и в левицата, и в частност в Българска социалистическа партия, преди да се осъзнае, че лявомислеща България не може да си разреши да повтори пътя на десницата в лицето на Съюз на демократичните сили, която от мощна и монолитна се трансформира в коалиционен сътрудник вид „ значка “.
За мен Българска социалистическа партия би трябвало да е в основата на едно огромно, учредено на полезности ляво обединяване, което да се яви, в случай че не на идващите парламентарни, то на идните локални избори.
Алтернативата е ясна: роене на следващите непотребни бутикови планове на знакови лица, които чакат ред пред офиса на предприемач или партиен водач, с цел да се подсигуряват оцеляването си на политическата сцена.
- Къде се къса нишката на цивилизационния избор – България – част от НАТО и Европейски Съюз, само че България срещу цялостна поддръжка за Украйна и за какво още веднъж се върнахме към фундаменталните избори, пред които бяхме изправени при започване на така наречен преход?
- Подмяната от политиците на действителния дневен ред и неналичието на разговор с обществото са в основата на този обаян кръг. Нещо повече, виждате, че политическите субекти към този момент не могат да приказват и между тях, което стартира да основава проблеми – не се вземат решение провокациите, пред които са изправени жители и бизнес, а се замерят с лозунги.
- Защо русофилството към момента намира за подобаваща българската почва да посее пропагандните си способи и те изключително доста процъфтяват точно в левите обединения у нас? Европейската левица надалеч не страда от подобен проблем…
- Проблемът е, че и русофобството, и русофилството, цялото разделяне на -фили и -фоби намира почва там, където се чака да вирее единствено и само българския народен интерес.
Не е загадка, че в нашето общество има историческа памет и признателност към Русия като към наши освободители. Руската просвета и просвета не просто имат своите фенове в нашата страна, а са в основата на актуалната европейска цивилизация, мисля че по това няма спор. Разбира се, би трябвало да отчитаме, че Русия има своите ползи, които са с световен темперамент, по този начин както са и на Валикобритания, на Франция, на Испания, на Германия, на Съединени американски щати, на Китай, на Япония... не трябва да има изненада, че всеки си гледа интереса.
Точно от този принцип се води и европейската левица, която се старае да пази нашите, европейски ползи. Време е да си зададем въпроса, ние в България какво тъкмо чакаме, откакто постоянно търсим по-голям брат, дали се споделя Иван, Сам или доникъде на ХХ век Ханс, а не формулираме най-сетне народен блян, който да се осъществя през 2-3-5 национални цели, и да се знае, че ангажира напъните на цялата нация?
- Инфлацията ли ще изяде политиците или политиците ще намерят сили и ноу-хау да сдъвчат нея?
- В рамките на шегата: с дребни изключения, които, популярност Богу има, нашите политици са потвърдили, че няма нещо, което да не могат да изядат или окрадат.
Извън тази тъжна смешка, инфлацията „ изяде “ близо 40% от приходите, а сме едвам при започване на зимата. Вместо да гледат своите персонални и тяснопартийни ползи, политиците ни са длъжни да одобряват нужните закони, в които да има съответни ограничения с неотложно деяние. На карта е подложен освен достигнатия обществен статус на голяма част от жителите, а и самото физическо оцеляване. Страшно е, в случай че и това нашите политици не схващат.
ТЕМА преди 4 дни 5818 преди 5 дни 1388 преди 6 дни 941
- Г-н Вълчев, резултатите от последните предварителни парламентарни избори и последвалия процес на събитията предпоставят ли догадка за пораждане на още нови политически субекти, които да опитат да съберат фрагментите на много към този момент утвърдили се партии? Как да наподобява подобен нов план?
-Въпросът е дали новите политически субекти пораждат като отговор на настроения в обществото и да дадат политическо посланичество на жители, които са разочаровани от съществуващите партии, или като предпочитание на публични персони да се „ обзаведат “ със лична партия, с цел да покажат, че имат политическа тежест в обществото.
Страхувам се, че в случай че политиката продължава да се възприема като необикновен тип трудоустрояване, а не като съревнование на хрумвания за богатството на Родината ни, то тези, които са с упоритостта да събират фрагменти, доста скоро сами ще станат политически парчета.
- Механичният общ брой вляво сред някогашни парчета от Българска социалистическа партия може ли, в обстановка на друга лява коалиция, да тушира неразбориите и да предложи съответен обществен модел?
- Състоянието на левицата в България е неуместно и в действителност страната ни има потребност от мощно, ляво обединяване. Това значи, че в лявото политическо пространство би трябвало да се стартира „ на чисто “, като се обединят всички, които споделят концепцията за обективна, обществена, солидарна България!
Безспорни са опитът и престижът на емблематични за лявото пространство лица, само че в случай че би трябвало да сме мъчително почтени – егото на знакови за лява България пречи за действително обединяване и основава усещане, че е по-голямо от концепцията. Което е недопустимо, както за мен, по този начин и, уверен съм, за моите приятели в левицата
- Къде е границата сред популизма и лявото?
- У жителите. Популизмът е финален опит на безпомощни в идейно и организационно отношение водачи и политически обединения да оцелеят. Лявото в своя произход е грижа за хората, за обществото, то бързо изхвърля всеки, заиграващ се със страховете на хората, с цел да извлича политически дивиденти.
- Защо назовават Продължаваме промяната лява и за какво тя откъсна повече електорат от Българска социалистическа партия, в сравнение с, да вземем за пример, от ДСБ или друга дясна групировка?
- Не споделям мнението, че Политическа партия е лява партия, а още по-малко, че са откъснали електорат от Българска социалистическа партия. Електоратът на Българска социалистическа партия просто не гласоподава, тъй като не се усеща политически показан от това управление – както като провеждани политики, по този начин и като спуснати от управлението водачи на листи, без да се организира разговор с локалните структури.
Виждате, че в 8 области или в близо 1/3 от страната партията няма мандат. В още няколко области Българска социалистическа партия няма гласове за цялостен мандат и единствено с помощта на преразпределените гласове, има депутати в области, които напълно до неотдавна бяха с 3-5 мандата за партията. На последните избори нямаше и безапелационни други възможности по този начин, че жителите, които споделят левите хрумвания, просто не гласоподаваха.
- Какъв е прочитът Ви върху към този момент дългогодишните разногласия сред настоящото управление на левицата и президента?
- Президентът постоянно е показвал своето почитание към българската левица, по тази причина е мъчно да се разбере упорството, с което управлението на партията приглася на ГЕРБ, Демократична България и Политическа партия в рецензиите против него.
Няма да се учудя, в случай че в основата на спора стоят напълно персонални претекстове, което би било доста тъпо за това управление.
- Защо се получава синхрон сред вижданията на служебното държавно управление на Румен Радев и политиките и посланията, които ГЕРБ излъчва, изключително в последно време? До какво ще докара този синхрон?
- Личното ми мнение е, че ГЕРБ регистрираха своята неточност да са в директна борба с президента и със служебните кабинети, които той назначи и се употребяват с доста висок рейтинг.
Затова се пробват да бъдат успоредни на провежданите от това държавно управление политики, което не им пречи в границите на последните 10-ина дни да изискат оставките на половината длъжностен кабинет – това сигурно не е симптом за синхрон, нали?
- Склонни ли сте да се съгласите с изказванията, че Конституцията е изчерпана и България е пред натурален избор да промени държавното си ръководство? Какви биха били следствията от това?
- Преди всичко, бих желал да кажа, че Конституцията постоянно е била мотив за спор през избран интервал от време – като започнете от режима на пълномощията броени месеци след приемането на Търновската конституция, та до нейното искрено прекратяване в интервала 1934-1936 година, по-късно по този начин наречените Димитровска и Живковска конституции, което е обикновено – Конституцията от 1991 година е главният закон в нашата страна, който регламентира главните публични главните и дефинира системата на държавните органи.
След като е несъмнено, че обществото ни се развива, за какво е тази политическа нервност подбудена от желанието за спор? В същото време, не трябва да се не помни, че Конституцията е висш закон, по тази причина импровизации, сходни на предложенията на ГЕРБ в края на последния им мандат, в действителност са мотив за паника по отношение на вероятните последствия от сходно профанско отношение към правото.
- Що за разграничителни линии сътвори присъединението ни към Еврозоната и Шенгенското пространство?
- За моя наслада тези разграничителни линии сигурно не са ценностни – никой не оспорва нашата принадлежност към Европа и направеният цивилизационен избор за независимост и народна власт.
Относно въвеждането на еврото, аз съм уверен, че това единствено би направило финансовата ни система по-стабилна, а офанзивите против неговото въвеждане за мен са от нелепост или поради гонене на користни цели. С всеки минал ден излиза наяве, че това е следващата тематика за популисти, само че съм уверен, че в обществото ни има построена мощна имунна система против такива случайници.
Относно Шенген – това е фрапантен образец за неправда и двойни стандарти от нашите европейски сътрудници, което потвърждава, че и най-развитите демокрации са податливи на популизъм, когато им предстоят вътрешни избори.
Българските жители не сме втора употреба европейски жители, по тази причина се надявам едно устойчиво, учредено на полезности, постоянно държавно управление да отбрани нашите ползи.
- На какво отдавате скептицизма у левицата, мощно кореспондиращ със скептицизма на ултрадесни обединения като „ Възраждане “?
- Левицата постоянно е била в основата на напредъка. Левицата постоянно е давала на обществото ни ярки персони, изявени експерти, интелектуалци. Ръководството на Българска социалистическа партия продължава да упорства, че държи монопола върху левицата, а в това време е в основата на обезличаването на партията. Безкритичното и безволево обграждане на председателката не е възразило на нито една нейна самодейност, с която пришива партията към всевъзможни политически и съдружни формати – последният образец е индикативен:
персонално лидерката огласи по този начин наречената „ хартиена “ коалиция с ГЕРБ и Движение за права и свободи, която не просто връща хартията, а връща всички порочни практики на правене на избори - обект на нашите митинги през 2020 година. Когато липсва визия и разсъдък, само че волята е в остатък, не трябва да има сюрпризирани от крайните резултати.
- Може ли смяна в хода на войната да промени и метода, по който се съюзяват политическите сили или да докара до още по-голямо разделяне в обществото и неспособност за дългогодишно сформиране на постоянни държавни управления?
- Войната е голяма покруса, която се надявам да бъде прекъсната незабавно. В нашето общество деленето на -фили и -фоби е от първите дни на Третата българска страна, тъй че надали това е повода за сформиране на постоянно държавно управление.
Когато няма споделени полезности, прагматични стратегии, разговор с обществото, няма по какъв начин да очаквате по-различен резултат, само че това е проблем на съществуващите партии. В случай, че обществото види в това проблем, ще се върна към началото на нашия диалог – поражда нов политически индивид и в това няма нищо ужасно.
- Защо всяка нова политическа фигура и партия се проваля след най-вече два мандата или в изпълнителната, или в законодателната власт?
- Според мен заради ред аргументи не осъзнават, че нямат политическо време, с цел да осъществят своите оферти – това ги прави част от казуса, а не част от решението.
- Как съгласно Вас съумя президентът да събере на едно място ядра от Българска социалистическа партия, които преди неговата поява на политическата сцена не се разбираха и водиха война?
- С изключение на актуалното управление, мисля че е несъмнено, че представители на левицата, изключително на Българска социалистическа партия постоянно са в основата на разбирането за държавността в годините след 1989 година, доста постоянно с взаимни отстъпки и персонални вреди. От друга страна, президентът със своите дейности се потвърди като единственият, за който няма никакво подозрения в необятните пластове на обществото, че е стожер на държавността. Нормално е, освен с левицата, а с всеки, който има чувство и схващане за държавност да има естествен разговор с него.
- Отвън ли чака решението за оздравяването на левицата и каква е прогнозата Ви за водачеството на Българска социалистическа партия като към момента евентуален обединител на партиите от тази част на спектъра?
- Искам да имам вяра, че в левицата има задоволително вътрешни сили, с цел да се случат интеграционни процеси.
За страдание, чакам братоубийствени битки и в левицата, и в частност в Българска социалистическа партия, преди да се осъзнае, че лявомислеща България не може да си разреши да повтори пътя на десницата в лицето на Съюз на демократичните сили, която от мощна и монолитна се трансформира в коалиционен сътрудник вид „ значка “.
За мен Българска социалистическа партия би трябвало да е в основата на едно огромно, учредено на полезности ляво обединяване, което да се яви, в случай че не на идващите парламентарни, то на идните локални избори.
Алтернативата е ясна: роене на следващите непотребни бутикови планове на знакови лица, които чакат ред пред офиса на предприемач или партиен водач, с цел да се подсигуряват оцеляването си на политическата сцена.
- Къде се къса нишката на цивилизационния избор – България – част от НАТО и Европейски Съюз, само че България срещу цялостна поддръжка за Украйна и за какво още веднъж се върнахме към фундаменталните избори, пред които бяхме изправени при започване на така наречен преход?
- Подмяната от политиците на действителния дневен ред и неналичието на разговор с обществото са в основата на този обаян кръг. Нещо повече, виждате, че политическите субекти към този момент не могат да приказват и между тях, което стартира да основава проблеми – не се вземат решение провокациите, пред които са изправени жители и бизнес, а се замерят с лозунги.
- Защо русофилството към момента намира за подобаваща българската почва да посее пропагандните си способи и те изключително доста процъфтяват точно в левите обединения у нас? Европейската левица надалеч не страда от подобен проблем…
- Проблемът е, че и русофобството, и русофилството, цялото разделяне на -фили и -фоби намира почва там, където се чака да вирее единствено и само българския народен интерес.
Не е загадка, че в нашето общество има историческа памет и признателност към Русия като към наши освободители. Руската просвета и просвета не просто имат своите фенове в нашата страна, а са в основата на актуалната европейска цивилизация, мисля че по това няма спор. Разбира се, би трябвало да отчитаме, че Русия има своите ползи, които са с световен темперамент, по този начин както са и на Валикобритания, на Франция, на Испания, на Германия, на Съединени американски щати, на Китай, на Япония... не трябва да има изненада, че всеки си гледа интереса.
Точно от този принцип се води и европейската левица, която се старае да пази нашите, европейски ползи. Време е да си зададем въпроса, ние в България какво тъкмо чакаме, откакто постоянно търсим по-голям брат, дали се споделя Иван, Сам или доникъде на ХХ век Ханс, а не формулираме най-сетне народен блян, който да се осъществя през 2-3-5 национални цели, и да се знае, че ангажира напъните на цялата нация?
- Инфлацията ли ще изяде политиците или политиците ще намерят сили и ноу-хау да сдъвчат нея?
- В рамките на шегата: с дребни изключения, които, популярност Богу има, нашите политици са потвърдили, че няма нещо, което да не могат да изядат или окрадат.
Извън тази тъжна смешка, инфлацията „ изяде “ близо 40% от приходите, а сме едвам при започване на зимата. Вместо да гледат своите персонални и тяснопартийни ползи, политиците ни са длъжни да одобряват нужните закони, в които да има съответни ограничения с неотложно деяние. На карта е подложен освен достигнатия обществен статус на голяма част от жителите, а и самото физическо оцеляване. Страшно е, в случай че и това нашите политици не схващат.
ТЕМА преди 4 дни 5818 преди 5 дни 1388 преди 6 дни 941
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ