Узаконена практика ли е по съответни дела да се назначават удобни съдии?
Пореден случай на меко казано особеност в правосъдната система беше оголен през обществената мрежа Фейсбук. Стори го арбитър Методи Лалов, който беше ръководител на Софийския областен съд (СРС), само че напусна поста си преди към този момент над две години след страховит скандал с Висшия правосъден съвет (ВСС) и митинг на съдии в СРС в поддръжка на Лалов.
Сега в персоналния си профил във Фейсбук Лалов оповестява, че е сезирал съдийската гилдия на Висш съдебен съвет по отношение на така наречен инцидентно систематизиране на съдии по каузи. Съдията показва, че има процедура в правосъдната система при каузи, гледани от групови правосъдни сформира – трима или петима съдии, да има избор посредством електронно систематизиране единствено на съдията-докладчик, а останалите членове да се назначават със заповед на административния началник на съответния съд. Според Лалов това е нарушаване на член 9, алинея 1 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ).
Съгласно посочения от Лалов законов текст, " разпределението на делата и преписките в органите на правосъдната власт се прави на правилото на инцидентния асортимент посредством електронно систематизиране съгласно поредността на постъпването им ". Отделно, по член 72, алинея 2 " за всяко дело се дефинират съществени и аварийни правосъдни заседатели на правилото на инцидентния асортимент посредством електронно систематизиране ". Именно поради тези два законови текста арбитър Лалов е уверен, че и когато приказваме за групови правосъдни сформира, електронният инцидентен избор би трябвало да се ползва за целия състав, освен за съдията-докладчик.
При сезирането на Висш съдебен съвет обаче излиза наяве, че комисията " Професионална подготовка и осведомителни технологии " към Висш съдебен съвет е приела сигнала на Лалов " за сведение ".
Освен към Висш съдебен съвет, Лалов е отправил сигнала си и към основния контрольор на Висш съдебен съвет, както и до ръководителите на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков и на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов.
Това не е първият подобен случай що се отнася до електронния асортимент на съдии. Преди две години " Да, България " изиска да бъде отворен кодът на системата, с цел да стане ясно дали тя може или не може да бъде манипулирана.
Сега в персоналния си профил във Фейсбук Лалов оповестява, че е сезирал съдийската гилдия на Висш съдебен съвет по отношение на така наречен инцидентно систематизиране на съдии по каузи. Съдията показва, че има процедура в правосъдната система при каузи, гледани от групови правосъдни сформира – трима или петима съдии, да има избор посредством електронно систематизиране единствено на съдията-докладчик, а останалите членове да се назначават със заповед на административния началник на съответния съд. Според Лалов това е нарушаване на член 9, алинея 1 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ).
Съгласно посочения от Лалов законов текст, " разпределението на делата и преписките в органите на правосъдната власт се прави на правилото на инцидентния асортимент посредством електронно систематизиране съгласно поредността на постъпването им ". Отделно, по член 72, алинея 2 " за всяко дело се дефинират съществени и аварийни правосъдни заседатели на правилото на инцидентния асортимент посредством електронно систематизиране ". Именно поради тези два законови текста арбитър Лалов е уверен, че и когато приказваме за групови правосъдни сформира, електронният инцидентен избор би трябвало да се ползва за целия състав, освен за съдията-докладчик.
При сезирането на Висш съдебен съвет обаче излиза наяве, че комисията " Професионална подготовка и осведомителни технологии " към Висш съдебен съвет е приела сигнала на Лалов " за сведение ".
Освен към Висш съдебен съвет, Лалов е отправил сигнала си и към основния контрольор на Висш съдебен съвет, както и до ръководителите на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков и на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов.
Това не е първият подобен случай що се отнася до електронния асортимент на съдии. Преди две години " Да, България " изиска да бъде отворен кодът на системата, с цел да стане ясно дали тя може или не може да бъде манипулирана.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ