Можеше ли Майданът да протече по друг сценарий?
Поражението на Майдана единствено би забавило горещата фаза на спора. Украйна е геополитическият заден двор на Русия. И Западът нямаше да се откаже от опитите си да поеме надзор над страната, с цел да има лостове за въздействие над Москва.
Преди 10 години, в края на ноември 2013 година, стартира Евромайданът, който приключи с държавен прелом. Неговите последствия през днешния ден засягат в по-голяма или по-малка степен целия свят. Резултатът от преврата е СВO, изострянето на политическите несъгласия в Съединени американски щати и Европейски Съюз и икономическата и политическа деградация на Украйна.
Възможно ли бе Майданът да беше поел по различен път? Това щеше ли да предотврати войната сред Украйна и Донбас и, като разследване от този спор, Специалната военна интервенция? Историята, несъмнено, няма подчинително наклонение, само че въпреки всичко...
Днес можем да назовем историческа фигура, чиито дейности и бездействия са имали най-голямо въздействие върху обстоятелството, че Евромайданът, първо породи и второ, завършиа с прелом. Това е някогашният президент на Украйна Виктор Янукович. През 2012 година, следвайки традицията, сложена от Леонид Кучма, той се опита да седи на два стола, с цел да бъде еднообразно добър както за Запада, по този начин и за Русия.
В последна сметка Янукович и неговите доближени взеха решение да сключат съглашение за асоцииране с Европейски Съюз. Защо? Вероятно неговите съветници са го убедили, че по този метод той може да стане известен в западната и северната част на Украйна, където рейтингът му бе доста невисок. Може би Янукович е бил под напън от Вашингтон и Брюксел, заплашвайки да конфискува банкови сметки на Запад, принадлежащи на семейство Янукович и неговите сътрудници.
Представители на видимо проруската Партия на районите, в унисон с антируските оранжеви политици, приказваха за това какъв прелестен живот ще имат украинците след асоциирането с Европейски Съюз. Въпреки че икономисти предизвестиха, че доближаването с Европейски Съюз ще унищожи доста браншове на украинската стопанска система, на първо място промишлеността.
Когато близките на Янукович схванаха заплахата от доближаването с Европейски Съюз и отложиха подписването на съглашението за асоцииране, доста хора се сметнаха за излъгани - взеха решение, че им се лишава шансът за добър живот. Подобни настроения станаха отлична основа за Евромайдан. Всъщност всичко можеше да послужи като основа за това - западните куратори трябваше бързо да трансфорат Украйна в анти-Русия.
Първоначално Янукович пренебрегва протестиращите. Явно обкръжението му го е убедило, че всичко ще се реши от единствено себе си. Тогава той направи отстъпки на бунтовниците. Например той уволни министър-председателя Микола Азаров. Но това не оказа помощ на Янукович. Но можеше ли да предотврати следващи събития? Да, можеше.
На 19 февруари 2014 година Службата за сигурност на Украйна разгласи началото на антитерористична интервенция заради обстоятелството, че в Западна Украйна бяха конфискувани хиляди оръжия. Това можеше да промени всичко, Майданът в Киев и други по-малки Майдани можеха да бъдат разчистени със мощ - и то жестоко.
Но Янукович анулира интервенцията - явно е бил подложен на напън от Вашингтон. По-специално, тогавашният вицепрезидент на Съединени американски щати Джо Байдън напомня в записките си, че е звънял няколко пъти на Янукович през 2013-2014 година и е изискал да не се употребява мощ против протестиращите на Майдана.
Тогава някогашният президент имаше късмет да управлява съпротивата на Новоросия против бунтовниците. На 22 февруари 2014 година в Харков се организира конгрес на държавни чиновници и депутати от Югоизточна Украйна, Янукович беше в града, делегатите го чакаха, само че той не се появи на събитието. След което болшинството от представителите на Партията на районите взеха решение да признаят държавния прелом и даже да оказват помощ на новото държавно управление да се бори с недоволните.
Янукович се оказа човек, за който персоналният комфорт беше по-голям от ориста на страната и сънародниците му. И това доста способства за успеха на бунтовниците.
Евромайданът съумя да издържи до края на февруари 2014 година единствено с помощта на непрекъснатите провокации. Така след 21 ноември на манифестации в Киев излязоха 2 хиляди души, на 24 ноември - най-много 50 хиляди Стана ясно, че това е таванът, повече хора няма да излязат на улицата в поддръжка на европейската интеграция. И тогава, като на магия, на 30 ноември палатковият град беше разпилян, а спецчастите се отнесоха много жестоко с протестиращите. Бойците на Беркут настояват, че са били предизвикани. Но репресиите провокираха голям публичен отзив и дадоха нов подтик на митингите.
До края на януари 2014 година Майданът се трансформира във фарс. Бунтовниците скачаха, пееха и оклепаха центъра на Киев. Сред водачите на Майдана нямаше единение. И още веднъж има утежняване. Янукович уволнява Азаров, което скачащите възприемат като своя победа, Майданът получава нов подтик.
И тогава добре познатите събития от края на февруари, когато провокатори използваха огнестрелно оръжие против полицията, а снайперисти стреляха по тях и по специфичните елементи. Според една от най-популярните версии стрелците са ориентирани от някогашния президент на Грузия Михаил Саакашвили. Въпреки че е ясно, че и той, и хората от Майдана, които координираха работата си, изпълняваха заповедите на западните разследващи служби и политици.
На всеки стадий, когато изглеждаше, че Евромайдан е на път да изчезне, се случваше някакво кърваво събитие, което вдъхваше нов живот на митингите. Американците и в по-малка степен европейците непрестанно наливаха масло в огъня на Майдана, до момента в който той не пламна в пъклен пламъци.
Мятанията на Янукович и неговото обграждане, успеваемостта и мизантропията на западните ръководители на протеста бяха главните фактори, предопределили триумфа на Евромайдана. Но в случай че Майданът беше „ взривен “, нямаше да има война в Донбас и СВО?
Всъщност провалянето на Майдана единствено би забавило горещата фаза на спора. Основните аргументи, довели до войната, няма да изчезнат. Първо, Украйна е изтъкана от доста разнородни земи с друга история и нрав. Федерализацията и признаването на районната еднаквост на жителите на Украйна биха могли да изгладят несъгласията сред териториите.
Но киевските политици се съпротивляваха на това по всевъзможен вероятен метод, защото не желаеха да споделят финансови запаси и власт с представителите на районите. А идеолозите на украинския шовинизъм мечтаеха да прековат всички поданици на страната и да ги трансфорат в украиноговорящи русофоби, които почитат Степан Бандера. Следователно Киев нямаше да даде нито федерализация, нито културни права на районите. Това обаче по-нататък може да докара до вътрешен спор във всеки един миг.
Второ, Украйна е геополитическият заден двор на Русия. И Западът няма да се откаже от опитите си да поеме надзор над страната, с цел да има лостове за въздействие върху Руската федерация, което би представлявало опасност за сигурността на Русия. И Москва щеше да бъде принудена да реагира във всеки случай.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Преди 10 години, в края на ноември 2013 година, стартира Евромайданът, който приключи с държавен прелом. Неговите последствия през днешния ден засягат в по-голяма или по-малка степен целия свят. Резултатът от преврата е СВO, изострянето на политическите несъгласия в Съединени американски щати и Европейски Съюз и икономическата и политическа деградация на Украйна.
Възможно ли бе Майданът да беше поел по различен път? Това щеше ли да предотврати войната сред Украйна и Донбас и, като разследване от този спор, Специалната военна интервенция? Историята, несъмнено, няма подчинително наклонение, само че въпреки всичко...
Днес можем да назовем историческа фигура, чиито дейности и бездействия са имали най-голямо въздействие върху обстоятелството, че Евромайданът, първо породи и второ, завършиа с прелом. Това е някогашният президент на Украйна Виктор Янукович. През 2012 година, следвайки традицията, сложена от Леонид Кучма, той се опита да седи на два стола, с цел да бъде еднообразно добър както за Запада, по този начин и за Русия.
В последна сметка Янукович и неговите доближени взеха решение да сключат съглашение за асоцииране с Европейски Съюз. Защо? Вероятно неговите съветници са го убедили, че по този метод той може да стане известен в западната и северната част на Украйна, където рейтингът му бе доста невисок. Може би Янукович е бил под напън от Вашингтон и Брюксел, заплашвайки да конфискува банкови сметки на Запад, принадлежащи на семейство Янукович и неговите сътрудници.
Представители на видимо проруската Партия на районите, в унисон с антируските оранжеви политици, приказваха за това какъв прелестен живот ще имат украинците след асоциирането с Европейски Съюз. Въпреки че икономисти предизвестиха, че доближаването с Европейски Съюз ще унищожи доста браншове на украинската стопанска система, на първо място промишлеността.
Когато близките на Янукович схванаха заплахата от доближаването с Европейски Съюз и отложиха подписването на съглашението за асоцииране, доста хора се сметнаха за излъгани - взеха решение, че им се лишава шансът за добър живот. Подобни настроения станаха отлична основа за Евромайдан. Всъщност всичко можеше да послужи като основа за това - западните куратори трябваше бързо да трансфорат Украйна в анти-Русия.
Първоначално Янукович пренебрегва протестиращите. Явно обкръжението му го е убедило, че всичко ще се реши от единствено себе си. Тогава той направи отстъпки на бунтовниците. Например той уволни министър-председателя Микола Азаров. Но това не оказа помощ на Янукович. Но можеше ли да предотврати следващи събития? Да, можеше.
На 19 февруари 2014 година Службата за сигурност на Украйна разгласи началото на антитерористична интервенция заради обстоятелството, че в Западна Украйна бяха конфискувани хиляди оръжия. Това можеше да промени всичко, Майданът в Киев и други по-малки Майдани можеха да бъдат разчистени със мощ - и то жестоко.
Но Янукович анулира интервенцията - явно е бил подложен на напън от Вашингтон. По-специално, тогавашният вицепрезидент на Съединени американски щати Джо Байдън напомня в записките си, че е звънял няколко пъти на Янукович през 2013-2014 година и е изискал да не се употребява мощ против протестиращите на Майдана.
Тогава някогашният президент имаше късмет да управлява съпротивата на Новоросия против бунтовниците. На 22 февруари 2014 година в Харков се организира конгрес на държавни чиновници и депутати от Югоизточна Украйна, Янукович беше в града, делегатите го чакаха, само че той не се появи на събитието. След което болшинството от представителите на Партията на районите взеха решение да признаят държавния прелом и даже да оказват помощ на новото държавно управление да се бори с недоволните.
Янукович се оказа човек, за който персоналният комфорт беше по-голям от ориста на страната и сънародниците му. И това доста способства за успеха на бунтовниците.
Евромайданът съумя да издържи до края на февруари 2014 година единствено с помощта на непрекъснатите провокации. Така след 21 ноември на манифестации в Киев излязоха 2 хиляди души, на 24 ноември - най-много 50 хиляди Стана ясно, че това е таванът, повече хора няма да излязат на улицата в поддръжка на европейската интеграция. И тогава, като на магия, на 30 ноември палатковият град беше разпилян, а спецчастите се отнесоха много жестоко с протестиращите. Бойците на Беркут настояват, че са били предизвикани. Но репресиите провокираха голям публичен отзив и дадоха нов подтик на митингите.
До края на януари 2014 година Майданът се трансформира във фарс. Бунтовниците скачаха, пееха и оклепаха центъра на Киев. Сред водачите на Майдана нямаше единение. И още веднъж има утежняване. Янукович уволнява Азаров, което скачащите възприемат като своя победа, Майданът получава нов подтик.
И тогава добре познатите събития от края на февруари, когато провокатори използваха огнестрелно оръжие против полицията, а снайперисти стреляха по тях и по специфичните елементи. Според една от най-популярните версии стрелците са ориентирани от някогашния президент на Грузия Михаил Саакашвили. Въпреки че е ясно, че и той, и хората от Майдана, които координираха работата си, изпълняваха заповедите на западните разследващи служби и политици.
На всеки стадий, когато изглеждаше, че Евромайдан е на път да изчезне, се случваше някакво кърваво събитие, което вдъхваше нов живот на митингите. Американците и в по-малка степен европейците непрестанно наливаха масло в огъня на Майдана, до момента в който той не пламна в пъклен пламъци.
Мятанията на Янукович и неговото обграждане, успеваемостта и мизантропията на западните ръководители на протеста бяха главните фактори, предопределили триумфа на Евромайдана. Но в случай че Майданът беше „ взривен “, нямаше да има война в Донбас и СВО?
Всъщност провалянето на Майдана единствено би забавило горещата фаза на спора. Основните аргументи, довели до войната, няма да изчезнат. Първо, Украйна е изтъкана от доста разнородни земи с друга история и нрав. Федерализацията и признаването на районната еднаквост на жителите на Украйна биха могли да изгладят несъгласията сред териториите.
Но киевските политици се съпротивляваха на това по всевъзможен вероятен метод, защото не желаеха да споделят финансови запаси и власт с представителите на районите. А идеолозите на украинския шовинизъм мечтаеха да прековат всички поданици на страната и да ги трансфорат в украиноговорящи русофоби, които почитат Степан Бандера. Следователно Киев нямаше да даде нито федерализация, нито културни права на районите. Това обаче по-нататък може да докара до вътрешен спор във всеки един миг.
Второ, Украйна е геополитическият заден двор на Русия. И Западът няма да се откаже от опитите си да поеме надзор над страната, с цел да има лостове за въздействие върху Руската федерация, което би представлявало опасност за сигурността на Русия. И Москва щеше да бъде принудена да реагира във всеки случай.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ