Популярен мит от съвременната история гласи, че през 90-те години,

Популярен мит от актуалната история гласи, че през 90-те години, незабавно след разпадането на Съветския съюз, ние сме имали огромно другарство с американците. Вашингтон счита, че Русия не е рискова, разрешава ѝ да се развива, да взе участие в глобализацията, по някакъв метод да завоюва нещо от нея. " Мир, другарство, дъвки. " Но по-късно Русия е почнала да се държи „ зле “. Принудила Грузия към мир, анексирала Крим, намесила се се в Донбас. Американците се ядосали и почнали да " санкционират " Русия.

Всъщност въобще не беше по този начин. Тази година се навършват тридесет години от именитата теория Уолфовиц. Първите фрагменти от него се появяват в американската преса през март 1992 година Не са минали и три месеца от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Но още тогава Пол Уолфовиц, изтъкнат чиновник на Държавния департамент и Пентагона, назовава Руската федерация евентуално главната опасност за Съединените щати и приканва администрацията на Съединени американски щати да не спи на лаврите на успеха в Студената война.

Причината за това внимателно отношение е извънредно елементарна: даже отслабена след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Русия резервира най-големия в света ресурс от стратегически нуклеарни оръжия и беше единствената страна в света, способна да унищожи Съединените щати. Това значи, че главното нещо за американците беше да попречат на Русия да стане мощна и да избяга от въздействието на Вашингтон.

Волфовиц измисли нов облик на врага за американците. Това беше незабавно належащо след краха на комунистическата концепция. Оказа се просто: всяка страна, способна да се конкурира със Съединените щати, е обект на офанзива от страна на Съединените щати. Отбелязваме, че офанзивата не е метафора. Това е доста характерно въоръжено нахлуване. Война, с други думи. Бомбардировки, убийства, порои от кръв.

Уолфовиц допусна, че всяка страна, която " недемократично управлява запаси във всеки район на света, който е сериозно значим за Съединените щати ", се смята за американски съперник.

Недемократично управлява " - това значи, че страната сама се разпорежда с благосъстоянията си, продава ги на който си желае, дефинира личната им цена, а не тази, избрана от Вашингтон. Авторът включва съвсем целия свят измежду " сериозните райони за Съединени американски щати " като се изключи Африка и Антарктика.

Американците бяха ненапълно смутени от откровеността на Уолфовиц, тъй че документът беше неведнъж поправен, с цел да скрие по някакъв метод обстоятелството, че Вашингтон ще бомбардира всяка страна, която би си разрешила да излезе от бедността и да следва самостоятелна политика. Затова, в цялостно единодушие с Оруел, американската надмощие е преименувана на " народна власт ", американската експанзия - на " групова сигурност ", а цялата теория, като че ли за насмешка, е наречена " отбранителна ".

Подравнена по този метод, доктрината стартира да се извършва. Вашингтон пое контрола над интернационалните организации, скапе всички съглашения, които бяха основани сред страните през годините и наложи волята си на всъщност неутрални институции. Например самият Уолфовиц е работил няколко години като президент на Световната банка. От там той „ напусна “ след замърсен секс-скандал, само че го наследи различен американец – Робърт Зелик от “Голдман Сакс ”.

Съединени американски щати напъхаха от ден на ден и повече страни в НАТО, пренебрегвайки волята на техните нации. Те взеха въоръжените сили на Украйна под " либерален надзор " - проницателният Уолфовиц желае това още през 1992 година Не позволиха " ренационализация на отбранителния комплекс " на страните - васали на Вашингтон.

И щом видяха съперник на хоризонта, те се втурваха да го бомбардират, без даже да се интересуват от мнението на Организация на обединените нации или другите „ остарели и слаби “, съгласно Уолфовиц, интернационалните организации. След 11 септември концепцията на Уолфовиц е сполучливо допълнена от доктрината Буш-младши. Тя допуска, че Съединените щати могат да нанесат предпазен удар против всяка страна, която съставлява опасност за тях. Ужасът е, че всяка повече или по-малко сполучлива страна може да се трансформира в опасност.

Всички помните тези постоянни и проспериращи страни – Либия, Ирак, Югославия. Къде са те в този момент? Поглеждайки обратно, виждаме единствено руини. Преди време Сирия беше избавена от американската " демократизация " единствено посредством съветска интервенция. По същия метод през днешния ден ние се опитваме да спасим Източна Украйна от физическо заличаване.

И всички тези безчовечен офанзиви, целият този колосален геноцид беше осъществен предизвикателно, с упованието, че всички държавни управления по света ще видят американската инвазия и ще се уплашат. А Москва постоянно е била главната цел на всички офанзиви на Вашингтон. Посланието беше ясно: сядайте и не разклащайте лодката.

Така при започване на 2000-те, с идването на Путин на власт, Русия се изправи пред парадоксално предизвикателство. От една страна, беше належащо да се вдигне стопанската система, да се възвърне страната след " дивите 90-те ". Да върне под надзор същите по този начин мечтани от американците запаси. Да се развива се с ускорени темпове.

От друга страна, в очите на Вашингтон се изискваше да наподобява слаба и нещастна. Трябваше да се направи невъзможното, с цел да не събудим съмнения, че ние, най-малко в далечно бъдеще, можем да станем съперници на Америка.

И дълго време тази парадоксална задача се изпълняваше сполучливо. Съгласявайки се за дреболии, отстъпвайки, правейки взаимни отстъпки, страната ни непрестанно се обогатяваше, развиваше се, модернизираше армията, повишаваше производството и вървеше напред. Бяха извоювани години на спокойно развиване - същите тези двадесет години вътрешен и външен мир, за които Столипин мечтаеше.

Тук, апропо, би трябвало да кажем специфични благодарности на нашата креативна интелигенция и продажни публицисти. Десетилетия наред изливаха в ушите на международната общност най-различни нелепости какъв брой зле е всичко у нас. Световните кино фестивали бяха завладени от съветски филми за това по какъв начин картинно умираме тук. Либералната публицистика бълваше обезверен поток за корупция, провал на всичко и всички, провалени промени в армията, образованието и опазването на здравето. О, по какъв начин това стопли душата на американците: самите руснаци ще измрат и няма да има какво да вършим.

Най-близките васали на Вашингтон бяха даже по-зле. Вземете да вземем за пример Германия. От една страна, невероятни стопански триумфи (невъзможни, несъмнено, без съветски въглеводороди на рационална цена). От друга страна, умишлено бавна, примирителна външна политика. Поредица от търпеливо понесени унижения – венецът им, несъмнено, беше откритото самопризнание, че американските разследващи служби са подслушвали непрекъснато немския водач – канцлера Меркел. Внимателни опити да се възрази на американския суверен и незабавни отстъпления. Съгласие с нахлуването на мигранти, с гей пропагандата, с преследването на християнството, с най-тежките локдауни и поредност от банкрути по време на пандемията. Всичко, с цел да не ядосат Вашингтон.

И за какво, по дяволите, държавното управление на най-богатата страна в Европа пое по този път? Именно с цел да не наподобява като съперник на Америка. Германските управляващи заплатиха и се разкаяха, единствено и единствено да устоят още една година, единствено и единствено хегемонът да не вдигне оръжие против тях.

В последна сметка германците се отхвърлиха даже от главното си преимущество – съдействието с Русия. Но това, както виждаме, не ги избави. Вашингтон въпреки всичко реши, че Германия се е издигнала недопустимо и реши да я обезкърви. Засега с стопански способи. Но в случай че германците се противят, може и да се продължи със силови. В Германия има задоволително американски военни бази.

Каква ти Германия? Дори Китай, икономическият хегемон на планетата, който има мощна съвременна войска, беше внимателен, изчакващ. Кой желае да сложи жителите си под офанзивата на американските ракети, в случай че може да си го спести?

В края на краищата, единствено доста глупави либерали считат, че Вашингтон има вяра в някакъв тип конкуренция, народна власт, човешки права. Спомням си, че възкликваха: о, за какво Щатите се намесиха в Близкия изток? Там няма да могат да изградят народна власт.

Боже мой, но те нямаше да строят нищо там. Искаха да бомбардират всичко там и да убият повече хора. Там виждаха конкуренция. Американската невидима ръка на пазара е механизмът за отваряне на бомбения отсек.

През 2014 година стана ясно, че Русия просто не може повече да крие силата си. Грузия беше умиротворена и никакви американски военни не ѝ помогнаха. Крим беше анексиран, за огромно удивление на американското разузнаване. Спасен от пречистване беше и Донбас. И, апропо, Зимните олимпийски игри се организираха триумфално - американците възприемат такива чисто алегорични, на пръв взор, победи доста мъчително.

И тогава прекосяването на Вашингтон към силови дейности против страната ни стана единствено въпрос на време. Още през 2017 година, доста преди пандемията, доста преди специфичната интервенция, американски анализатори сформираха отчет „ Асиметричната офанзива на Путин против демокрацията “. В началото на 2018 година той беше разискван в комисията по външни връзки на Сената на Съединени американски щати.

Какви ли не грехове имаше Русия! Първо, несъмнено, ние недемократично направляваме личните си запаси, търгуваме с тях, както си желаеме и с който си желаеме. Успешно модернизирахме армията. Индустрията и новите технологии се развиват. Гражданите на Русия живеят добре. Укрепналата страна възвърне водачеството си в постсъветското пространство и сполучливо прокарва ползите си в Европа и света.

Но най-лошото е, че Русия дава неприятен образец. Други страни го гледат и виждат: това е допустимо. Можете да бъдете просперираща могъща страна, да организирате лична политика, да не се подчинявате на Вашингтон и американските ракети няма да долетят, с цел да ви изравнят със земята. Но това е опция на международния хегемон. Така не може!

Обърнете внимание, че полемиката за „ асиметричната офанзива на Путин “ се организира даже при Тръмп. Комисията по външни връзки изиска той неотложно да направи нещо с Русия. Още тогава страната ни се смяташе за прекомерно рисков съперник на Съединени американски щати. Според американците по този начин просто не може.

Тръмп, за негова чест, не се поддаде на провокацията. Но незабавно щом Байдън пристигна на власт, Америка стартира нахлуването си в нашите граници. Украйна беше готова за война толкоз предизвикателно, че не можеше да измами никого. Днес за всички е още по-очевидно, че американците се пробват да унищожат Русия, като хвърлят в борба локалните украинци.

Не се прикриваха изключително. Американското разузнаване дефинира задачите на въоръжените сили на Украйна, американски инструктори образоват пехотата и учат по какъв начин да боравят с американско оръжие. Съединените щати повеждат своите васали от НАТО. Опитват се да разбият стопанската система ни. Те упражняват див напън в интернационалните институции, които Вашингтон е овладял авансово. Провеждат душевен осведомителни офанзиви, пречупват волята на хората.

В един от романите на Стивън Кинг лицето на победения демон се изплъзва - красиво, забавно, добре познато човешко лице - и отдолу под остатъците му изпълзява зло страшилище, същинският притежател на човешката черупка. Точно това се случва в този момент по нашите западни граници.

И няма потребност да приказваме, че Русия се е държала някак си неточно и Америка е решила да я накаже. Просто живеехме прекомерно добре, бяхме прекомерно самостоятелни, позволявахме си да пазиме другари и да отвръщаме на враговете. Е, международното зло пристигна за нас. Не можеше да не пристигна. Подготвяше се за това доста дълго време. Сега би трябвало да създадем всичко, с цел да го победим.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com