Исторически погледнато, Малави е една от най-дружелюбните приемни нации в Африка за бежанци, бягащи от конфликтите в съседните си райони. Това е гордо наследство, което Малави с право спечели от независимостта си през 1966 г.
Въпреки това, напоследък репутацията на Малави за посрещане на бежанци се разпада – и това е опасно.
Продължавайте да четете
списък от 4 елемента Повече от 2500 загинали, 186 000 изчезнали пресечете Средиземно море през 2023 г.На Лампедуза малцината късметлии, които са успели да прекосят морето, живеят в мизерияГрадовете в Тексас се борят да се справят с наплива от пристигащи по границата между САЩ и МексикоГрадът на границата на САЩ е на прага точка“ на фона на нарастване на пристигащите бежанци, мигрантикрай на списъкаБежанският лагер Дзалека в Малави е един от най-големите в Африка. Хиляди уязвими жени, деца и мъже намериха дом вътре, след като трябваше да избягат от насилието в Мозамбик, Демократична република Конго и Бурунди. Извън лагера бежанците са установили връзки и бизнес в малки, села и градове.
Въпреки това, при президента Лазарус Чакуера, Малави нареди на всички бежанци, които са се заселили в общности извън лагера, да се върнат в пренаселения лагер Дзалека. В докладите се казва, че е използвана военна сила, за да бъдат принудени бежанците да се върнат в лагера.
„Децата ще трябва да напуснат училищата“
Принудителните премествания ще имат катастрофални последици за живота на много бежанци по отношение на осигуряването на основни нужди като здравеопазване, храна и защита, Агенцията на ООН за бежанците, UNHCR, предупреди правителството на Малави.
Бежанците са динамични хора с бизнес, образование или социални стремежи, поради което са създали малки предприятия в приемащите общности на Малави. Принудителното им марширане в един лагер за задържане унищожава доходите и поминъка от бизнеса, притежаван от бежанци.
Това включва доходите на местните малавийци, които те наемат. Това е особено жестоко в момент, когато има сериозен глобален недостиг на финансови обещания за бежанците.
Както Сир Модест Куаме, представител на ВКБООН в Малави, ми каза, когато му писах наскоро: „Преместването означава, че децата ще трябва да напуснат училищата си, а хората, които изкарват хляба, ще напуснат работата си или малкия си бизнес и ще се върнат в лагер където ще зависят от хуманитарна помощ.“
Натоварени животи
Заповедта на Малави бежанците да напуснат домовете си в градовете и селата на Малави ще ги притисне в лагер, който не се е разширил в съответствие с нарастващия натиск върху неговите ресурси.
Лагерът Джалека, първоначално построен за 12 000 жители, в момента побира близо 50 000 души. В епоха, в която всички сме свикнали със социалното дистанциране поради опасения за общественото здраве, такова влюбване в хора е не само морално неправилно, но и медицинско.
Предполагаемият начин на преместване на бежанци – отвеждането на някои от тях в затвор по пътя към лагера Джалека – е осъдителен.
В световен мащаб бежанците се състоят от групи хора, които често са попадали в затвора в страни, от които са избягали. Вкарването им в затвора – колкото и кратко да е било, както се твърди, че са го направили властите в Малави – е очевидно повторна травма.
Опасни депортации
Може би най-впечатляващата заплаха за правата на бежанците е неотдавнашният стремеж на Малави да вземе обратно паспорти от бежанци, които обвинява в измамно придобиване на малавийски паспорти и документи за самоличност.
Смразяващо е, че планира да репатрира обратно стотици бежанци, които обвинява, че са „престъпници“, бягащи от правосъдието в страни като Руанда.
Това е незаконно.
Правата на бежанците да не бъдат насилствено връщани в страни, където биха могли да бъдат преследвани – са ключов крайъгълен камък на Конвенцията на ООН за бежанците от 1954 г. Отблъскването, както е известно такова принудително репатриране, нарушава международното право.
Малави ще прекрачи този Рубикон, ако бърза депортира бежанци обратно в техните страни на преследване без адекватен открит и прозрачен съдебен контрол.
Има твърде много ужасяващи примери за бежанци, депортирани в родните им страни в Африка и изправени пред ужасен прием.
Например, високопоставеното предаване на иконата на хотел Руанда, Пол Русесабагина, обратно в Руанда, където се твърди, че е бил измъчван и лишаван от свобода – е безсъвестно.
Друг пример – много близо до Малави – през 2011 г., включващ агенти на южноафриканската държавна сигурност, които грубо и незаконно депортираха група имигранти в Зимбабве, където се съобщава, че са били подложени на жестоко отношение.
Малави не иска да навлиза в тази територия, което може да доведе до ужасни последици за депортираните бежанци.
Безмислен популизъм
Новооткритата враждебност на Малави към бежанците е популистка. Чакуера се бори политически заради огромни корупционни скандали в Малави, стресирана икономика, нарастващо недоволство и невъзможност да изпълни предизборните обещания.
Следващите избори в Малави предстоят скоро през 2025 г. и той може да бъде изправен пред загуба.
Натискането на бежанците му печели благоразположението на разочарованата местна публика, която се изкушава да отклони погледа си от недостатъците на управлението му.
Подобен политически популизъм, заложен върху репресиите срещу бежанците, е нарастващо явление.
В близки страни като Южна Африка заплахите за изгонване на бежанци спечелиха съмнителни герои в градовете и парламента.
Самите африканци са постоянно жертви на подобни политики, използвани от европейските нации. От другата страна на Индийския океан Индия редовно насочва бежанците от рохингия, които са избягали от геноцид в Мианмар.
Малави, с добрата си историческа традиция да приема хиляди, бягащи от насилието, не трябва да се присъединява към тази банда.
Животът на бежанците в Малави не е свързан само с бежанци – става въпрос и за граждани на Малави, които са се оженили и са родили деца с търсещи убежище и бежанци.
Отнемането на бежанците от обществото и принуждаването им обратно в препълнен лагер по същество откъсва нови малавийци от малавийците.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
