Понятието „пол“ като обуславящо личния и семейния статус на гражданите

Понятието „ пол “ като обуславящо персоналния и фамилния статус на жителите има единствено биологично наличие, разгласи в свое дълго чакано тълкувателно решение Конституционният съд.
На процедура това значи, че се дава опция на страната да не признава самоопределение на лица към пол, друг от мъж и жена. "Принципите и наредбите на настоящата Конституция не разрешават да се изведе положително обвързване на страната да зачете правно самоопределянето на лицата към пол, друг от биологичния, защото това би било несъвместимо със наличието на конституционното разбиране „ пол “ като основополагащо за конституционната и законова уредба на брака и фамилията ", написа Конституционен съд.
Решението на 12 съдии е взето с 11 гласа „ за “. Против е бил единствено Георги Ангелов. Филип Димитров пък е оповестил мнение по част от претекстовете.
Конституционните съдии бяха сезирани от Гражданската гилдия на Върховния касационен съд с искане за пояснение на конституцията. Тя направи това, тъй като пък от своя страна трябваше да излезе със наложително за всички съдилища пояснение за това дали в България е позволена юридическа смяна на пола при транссексуалност. Върховен касационен съд изиска от Конституционния съд да даде пояснение на понятието "пол ", в това число дали то има независимо психическо или обществено изражение, друго от биологичното. Със същото искане, в което има още поредност въпроси, висшите съдии поставяха и казуса дали има преимущество определението за право на персонален живот, както е несъмнено то в Хартата на главните права в Европейски Съюз и Европейската спогодба за правата на индивида, пред това пояснение.
С решението си от вторник, Конституционен съд дава отговор изрично, че понятието „ пол “ съгласно Конституцията следва да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл.
"Съдът намира, че разглеждането на понятието „ пол “ в подтекста на историческата и духовна традиция, формирала ценностните разбирания на българското общество, които точно са вградени в настоящата Конституция като основа за правовия ред в страната, води до извода, че конституционният законодател е вложил в това разбиране разбирането си само за неговия биологичен смисъл, при който полът се дефинира от генетични фактори, наследени от родителите, и обуславя репродуктивното държание на индивидите ", пишат в претекстовете си конституционните съдии.
Според тях, да се одобри противоположното, би означавало всъщност "КС по тълкувателен път да подмени наличието на конституционния термин „ пол “, който биологически се дефинира още все още на зачеването, с „ полова ориентировка “, т.е. с разбиране, което по своята същина е обществено конструирано и е обвързвано с вътрешното чувство на индивида за полова принадлежност без значение от биологичните му белези ".
За да стигне до решението си, Конституционен съд изяснява, че съдът е съобразил и по какъв начин "ценностните разбирания на обществото, образувани от религията и морала, се характеризират със непоклатимост и резистентност като регулатор на държанието, при което налагането от страна на страната на правни позволения, намиращи се в колизия с открити морални и/или религиозни правила и правила, би се характеризирало със противоречива легитимност и би компрометирало регулативния им капацитет ".
Преди да стигне до решението си, Конституционният съд е получил и разгледал голям брой мнения от ведомства, български и интернационалните организации, обособени учени и адвокати.
Така да вземем за пример Върховният административен съд декларира изрично мнение, че „ понятието „ пол “, употребявано в българската Конституция, има единствено и само биологичен смисъл и показва разбирането за индивида като мъж и като жена “. Поддържа се, че „ полът принадлежи на биологията “ и самоопределянето по този симптом като детайл от културата е вторично събитие, което е правно ирелевантно за конституционната уредба.
Писмените мнения на министъра на вътрешните работи, министъра на опазването на здравето и министъра на правораздаването пък могат да бъдат систематизирани по отношение на поддържаното схващане за конституционното разбиране „ пол “ като биологичен пол, детерминиран по рождение и основаващ се на половата бинарност - т.е. на съществуването на два противоположни пола, всеки от които е претрупан със характерни биологични и обществени функционалности и отговорности.
Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) от своя страна показва, че както Конституцията, по този начин и българското законодателство не съдържат легално определение на понятието „ пол “, което постанова неговото наличие да се изведе от общоупотребимия български език. Според ВАдвС полът е биологично разбиране, съгласно което „ група човеци от даден тип, имащи естествената опция да се развъждат посредством съчетаване между тях, се разграничават посредством специализация в производството на избран тип полови кафези “.
Според писмените мнения на Светия синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия и Католическата черква в България, биологичният пол, съгласно който хората се разделят на мъже и дами, е естествено заложен в природата на индивида, което се обосновава с написаното в Светото писание: „ И сътвори Бог индивида по Свой облик, по Божий облик го сътвори; мъж и жена ги сътвори “ (Битие 1:27). И двете вероизповедания поддържат, че отстояването на биологичното пояснение на пола и неговата непроменяемост са в основата на християнското схващане за брака и фамилията като съюз на мъжа и дамата, като полът не е въпрос на персонален избор и няма независимо психическо и обществено измерение, друго от биологичното.
В контраст на горепосочените мнения могат да се обобщят показаните от организациите Фондация „ Ресурсен център – Билитис “, Български Хелзинкски комитет (БХК), Европейския клон на интернационалната интерсекс организация (OII Europe), ILGA – Europe и Transgender Europe, които аргументират тезата, че България е обвързана да зачете правните последствия от самоопределянето на лицата към пол, друг от биологичния.
Според ILGA – Europe и Transgender Europe, въпросът за правното признание на пола въз основа на самоопределение на половата еднаквост следва постоянно да бъде обсъждан през призмата на нуждата да се подсигуряват главните човешки права и съответно правото на персонален живот, което не може да бъде нарушавано с причини, произлизащи от „ позоваване на езиковите особености на българския език “. Обръща се внимание, че практиката на Европейски съд по правата на човека, както и произлизащите от Международния пакт за цивилен и политически права отговорности на България я задължават да планува „ елементарна и налична административна процедура за смяна на гражданското положение във връзка с половата еднаквост, която да е в сходство с Пакта “. Тази нужда се обосновава и със задължението на страните членки на Европейския съюз да пазят „ достолепието, неприкосновеността, персоналния живот и осведомителната автономност на индивида “ според Хартата на главните права на Европейския съюз, пишат от организацията.