Сбъдна се мечтата на идиота
Понякога си мисля, че съм глупак – изключително в случаите, когато фантазиите ми се сбъдват. Сред моравата – проснато пещемалче, към пещемалчето – куп неприятни персони от тв приемника ми, натръшкани направо на земята, като че ли вършат възстановка на „ Закуска на тревата ”, единствено че с повечко кокали към тях.
- Сега удовлетворен ли си – рече ми Този, който първи взема думата. – Ето, фантазията ти се сбъдна – министрите да живеят в колиби, да нямат два лв. за сгъваема масичка, да се търкалят по земята, да пият от пластмасови чашки и да глозгат кокали с голи ръце. Това искаше, нали?
- Честно казано, не ми беше тъкмо това идеята…
- Защото, преди да поискаш нещо, би трябвало да си представиш последствията. Сега, в случай че си изискат назад европарите, кой ще ги заплаща?
- Ами – тия, дето са ги изкльопали – допуснах.
Всички към пещемала ми се изсмяха.
- Много си елементарен, но толкоз елементарен, че дори нас не ни разбираш. Като изкльопаш нещо, в какъв артикул се трансформира?
Отворих уста да им го река, само че незабавно ми я запушиха.
- Това не е цензура, моля да се означи в протокола, това е единствено опазване на благоприличието – въпреки всичко, тук хората ядат!
- Ненаяли се – споделих, когато си махнаха ръката от муцуната ми.
- Грешиш – сподели ми Този, който би трябвало да ми го каже. – Не вникваш в дълбокия смисъл на дейностите на държавното управление. Ето, този, да речем, просто гризе агнешко ребърце, нали? Всъщност – работи над развиването на агневъдството в България – на мястото на едно изядено агне еврофондът ще финансира две! Догодина по планините няма да можем да се разминаваме от стада, а от врещене няма да можем да се чуваме!
- Брей – възхитих се.
- Този, който препикава дървото, не си маркира вкусен курортен имот – той работи за горския фонд! Като изсъхне това дърво, на мястото му с европейски средства ще посадим 10 нови! И единствено след век тук ще зашуми още веднъж вековната изконно българска дъбова гора! Онзи, който клечи в храстите, работи по програмата за възобновяване и възстановяване на екосредата – аман от азотни торове!
- Ами пияндурката?
- Тоя, дето се налива като за последно? Той пък дава отговор за програмата за развиване на лозаро-винарските региони. Като изпие всичко – следващата година ще желаяме дотации за още винарни, за разширение на масивите, ще открием работни места, хората с пари ще се видят, ще си накупят коли…
- И отново ще строим автомагистрали? – пробвах да вляза в крачка.
- На баба ти от Шабла магистралката – афектирано ми рече Този, който реква каквото би трябвало. – Магистралите са от дълго време усвоен стадий – в този момент минаваме към асимилиране на отчуждителните процедури. Онова, което лежи до тавата с агнето, е нотариус, то е поело виновната функционалност по прехвърлянето на терените към лица, с които нямаме нищо общо, с цел да може да ги изкупят други, които нямат нищо общо с тях, та да ги продадат на един от остров Ман, който се намира там, където никой не може да го откри, само че има доста офшпощенски офшкутии. Разбираш?
Не разбрах, само че за всеки случай се реалокирах малко по-настрани от нотариуса. С такива като него човек в никакъв случай не е сигурен в каква кутия ще го набутат.
- И по какъв случай е купонът на тревата? – попитах. – Телевизии не виждам, пък времето е такова, че човек като вас до храстите не може да прескочи, без най-малко два екипа да го следват.
- Вече са три – снизходително ми рече Този, който не върви до храстите самичък. – А купонът е довършителен – довършваме развиването на селските региони и прекосяваме към развиването на градските такива.
В такива случаи на идиотите не им идва мислено по-подходящ въпрос:
- А какви са бъдещите ви креативен проекти?
Този, който би трябвало непретенциозно да се издуе, се изду непретенциозно и рече:
- Колкото и да не е навита страната, да я развием, каквото и да й коства това! Гепи в този момент едно кокалче, ей по това май има още нещичко останало недоусвоено, сипи си едно, да видиш, че и ние сме хора! Пък на двайсет и шести – да не ми се изгубиш някъде, краката ти счупвам!
Ей по тази причина някои от фантазиите не трябва да се сбъдват – изключително на идиотите.
- Сега удовлетворен ли си – рече ми Този, който първи взема думата. – Ето, фантазията ти се сбъдна – министрите да живеят в колиби, да нямат два лв. за сгъваема масичка, да се търкалят по земята, да пият от пластмасови чашки и да глозгат кокали с голи ръце. Това искаше, нали?
- Честно казано, не ми беше тъкмо това идеята…
- Защото, преди да поискаш нещо, би трябвало да си представиш последствията. Сега, в случай че си изискат назад европарите, кой ще ги заплаща?
- Ами – тия, дето са ги изкльопали – допуснах.
Всички към пещемала ми се изсмяха.
- Много си елементарен, но толкоз елементарен, че дори нас не ни разбираш. Като изкльопаш нещо, в какъв артикул се трансформира?
Отворих уста да им го река, само че незабавно ми я запушиха.
- Това не е цензура, моля да се означи в протокола, това е единствено опазване на благоприличието – въпреки всичко, тук хората ядат!
- Ненаяли се – споделих, когато си махнаха ръката от муцуната ми.
- Грешиш – сподели ми Този, който би трябвало да ми го каже. – Не вникваш в дълбокия смисъл на дейностите на държавното управление. Ето, този, да речем, просто гризе агнешко ребърце, нали? Всъщност – работи над развиването на агневъдството в България – на мястото на едно изядено агне еврофондът ще финансира две! Догодина по планините няма да можем да се разминаваме от стада, а от врещене няма да можем да се чуваме!
- Брей – възхитих се.
- Този, който препикава дървото, не си маркира вкусен курортен имот – той работи за горския фонд! Като изсъхне това дърво, на мястото му с европейски средства ще посадим 10 нови! И единствено след век тук ще зашуми още веднъж вековната изконно българска дъбова гора! Онзи, който клечи в храстите, работи по програмата за възобновяване и възстановяване на екосредата – аман от азотни торове!
- Ами пияндурката?
- Тоя, дето се налива като за последно? Той пък дава отговор за програмата за развиване на лозаро-винарските региони. Като изпие всичко – следващата година ще желаяме дотации за още винарни, за разширение на масивите, ще открием работни места, хората с пари ще се видят, ще си накупят коли…
- И отново ще строим автомагистрали? – пробвах да вляза в крачка.
- На баба ти от Шабла магистралката – афектирано ми рече Този, който реква каквото би трябвало. – Магистралите са от дълго време усвоен стадий – в този момент минаваме към асимилиране на отчуждителните процедури. Онова, което лежи до тавата с агнето, е нотариус, то е поело виновната функционалност по прехвърлянето на терените към лица, с които нямаме нищо общо, с цел да може да ги изкупят други, които нямат нищо общо с тях, та да ги продадат на един от остров Ман, който се намира там, където никой не може да го откри, само че има доста офшпощенски офшкутии. Разбираш?
Не разбрах, само че за всеки случай се реалокирах малко по-настрани от нотариуса. С такива като него човек в никакъв случай не е сигурен в каква кутия ще го набутат.
- И по какъв случай е купонът на тревата? – попитах. – Телевизии не виждам, пък времето е такова, че човек като вас до храстите не може да прескочи, без най-малко два екипа да го следват.
- Вече са три – снизходително ми рече Този, който не върви до храстите самичък. – А купонът е довършителен – довършваме развиването на селските региони и прекосяваме към развиването на градските такива.
В такива случаи на идиотите не им идва мислено по-подходящ въпрос:
- А какви са бъдещите ви креативен проекти?
Този, който би трябвало непретенциозно да се издуе, се изду непретенциозно и рече:
- Колкото и да не е навита страната, да я развием, каквото и да й коства това! Гепи в този момент едно кокалче, ей по това май има още нещичко останало недоусвоено, сипи си едно, да видиш, че и ние сме хора! Пък на двайсет и шести – да не ми се изгубиш някъде, краката ти счупвам!
Ей по тази причина някои от фантазиите не трябва да се сбъдват – изключително на идиотите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ