Раздялата - как да се адаптират децата?
Понякога, каквото и да вършим и колкото и да обичаме, по този начин се стичат събитията, че би трябвало да се разделим. Когато това визира само двама индивида е елементарно. Или най-малко съумяваме да се оправим някак. Когато, обаче имаме дете, нещата са в действителност комплицирани. И тогава като че ли не мислим толкоз за това, че оставаме без сътрудник, а за обстоятелството, че оставяме децата си без същинско семейство.
И въпреки същинско семейство да не значи наложителна кръвна връзка с двамата родители, раздялата в множеството случаи е прекомерно мъчителна и изискваща доста старания и от двете страни. Но в този момент няма да ви приказвам за това по какъв начин би трябвало да се държим един с различен откакто минем през този интервал и какъв брой би трябвало и не би трябвало да прехвърляме виновността върху другия. Но има и третата страна, на почтения - детето и има разпоредбите, които сме длъжни да съблюдаваме по отношение на него, с цел да не го нараним още повече.
Кои са стъпките, с цел да се приспособяват децата по- добре към новото състояние?
Да го съобщим - в множеството случаи колкото и да е малко едно дете, то усеща, че нещо не е наред. Затова - наложително е да му съобщим новината, несъмнено, съобразявайки се с възрастта му. Не мислете, обаче, че дете на две години е прекомерно малко, с цел да ви разбере. И даже да не получите въобще някаква реакция, повече от належащо е да изречете няколко думи. Най-добре е просто да бъдете себе си и да кажете, че към този момент не сте щастливи дружно, само че това никога не значи, че то има виновност или че няма да се постараете то да продължи да е щастливо - и с мама, и с баща (в случаите, в които приказваме за елементарни битови неразбирателства и обикновено отношение от двете страни)
Реакции, сълзи, страсти, стрес - няма по какъв начин да не съществуват и би трябвало да извършите всичко по силите си- да изслушвате постоянно мъника, да разяснявате, да го успокоявате и подкрепяте. Някои деца, привикнали от най-ранна възраст (една-две годинки) със обстановката, съвсем не демонстрират недоумение и при тях няма прояви на яд и мусене. Всъщност, колкото по-голямо е детето ви, толкоз по-трудно ще му бъде да заживее в това ново състояние. С течение на времето, обаче всяко дете приема обстановката. Най-важното е да не бъде изоставяно, да му се отделя повече внимание и да продължава да се усеща предпазено, несъмнено и обичано и от двамата родители. Ако виждате, че е тъжно, попитайте го за какво. Ако отговорът не ви хареса, тъй като той да вземем за пример е: “Липсва ми баща или мама ", не го показвайте. Не мислете, че това значи, че не сте добър родител и вашата рожба не го прави оценка. Колкото и да сте положителни и всеотдайни, вие в никакъв случай няма да можете да заместите другия. Примирете се с това. Подайте му телефона да се обади на родителя, който не е до него. Или го накарайте да нарисува нещо за тати и да му го даде, когато го види.
Най-важното - в никакъв случай не показвайте надменно отношение към някогашния си сътрудник, без значение дали той е там или не. Детето би трябвало да усеща, че съществува почитание сред двамата родители. И даже да ви е мъчно да го постигнете, опитвайте отново и отново, с цел да не трансферирате целия си яд и болежка върху почтения в обстановката. Никога не говорете срещу другата родителска половина и не накърнявайте репутацията и на виновен и съзнателен родител. Дори това да не е по този начин, не сте вие този, който би трябвало да го показва. Децата въпреки всичко в един миг порастват и в случай че имат съображение да вършат избор, го вършат сами.
Контакт с другия родител - освен в дните, в които е несъмнено това да се случи, а и постоянно, когато самото дете изиска. Да не му давате да чуе мама или тати в даден миг под претекст, че другият родител е ангажиран, да вземем за пример, е едно от най-неразумните неща, които може да сторите. Откликвайте на потребностите на детето си, не на личното си оскърбление, неотминал яд и неугаснала обич.
Посещение не значи пренасяне. Когато детето върви при другия родител, то не трябва да носи купища облекла, играчки и всевъзможни други неща, от които има потребност. Това е известна доза стрес и отмалялост, които би трябвало да се спестят. Необходимо е децата да са наясно къде тъкмо живеят, само че другият дом също да им обезпечава улеснение и уют. Детето би трябвало да има малко облекла, свои обичани движимости и четка и паста за зъби и при другия родител.
Не компенсирайте своята виновност и не се състезавайте да сте по-добрият родител с непрестанно глезене, галене, пазаруване на дарове! Това е една от най-големите неточности по отношение на децата, които вършат разведените двойки. Недейте да свиквате дребния човек да има от всичко по две. Не се надпреварвайте кой ще купи по-скъпата и нова играчка. Не се съревновавайте между тях. Победител сред вас несъмнено ще има, само че победеният ще е детето ви. Защо единият родител да не купи подарък за Коледа, а другият за Великден? А за какво и да няма вид подаръкът да е общ? Не е невероятно, когато хората са задоволително интелигентни и не подчиняващи се на персоналните си пристрастености, да “създадат ” прелестен човек и без да вечерят дружно.
Не забравяйте себе си - първоначално ще ви е прекомерно тежко и мъчно. Ще сте комплицирани, гневни, депресирани. Времето лекува и въпреки всичко постоянно, когато детето ви стартира да приказва за мама или баща, на вас ще ви е малко или доста...някак тъжно. А и този дребен човек ви е свързал вечно! Не позволявайте, обаче да изглеждате занемарени, потиснати, умислени или към момента гневни пред детето си. Един хлапак е благополучен, когато вижда щастливи хора към себе си. И с нас е по този начин. Затова- усмихвайте се...каквото и да се е случило вие имате най-ценното- някой, който оставяте след себе си. Някой, който сте длъжни да отгледате и възпитате като благ, добър, почтен, виновен и прелестен човек.
Изследване на шведски социолози сочи, че децата на разведени родители не са по-различни от останалите деца, растящи с двамата си родители. А и единствено от вас зависи това дали детето ви ще изпитва липса на някого от двамата. Всъщност, доста по-добре е за един порастващ човек да живее в естетика и успокоение, даже единствено с единия си родител, в сравнение с в непрестанни свади и обиди с двамата сътрудници. Нима нямате познати, които са ви казвали: “Ами те нашите бяха дружно поради нас, другояче спяха в обособени стаи ”? Или такива, които се кълнат, че ще имат съвършеното семейство, тъй като са отраснали в нездрава среда, в която са видели неща, които не е трябвало да виждат.
Да, разводите и разделите се усилват с всеки минал ден. И да - няма нищо по-хубаво от това да отраснеш в съвършеното семейство (с двамата си същински родители), в което само любовта е на респект. Знам го от персонален опит. Не знам дали сме не запомнили по какъв начин се обича или дали сме станали прекомерно взискателни към сътрудниците си, само че знам, че когато прекрачим границите на рационалното държание и когато блясъкът в очите ни е подбуден от гнева, а не от любовта, тогава е по-добре да си дадем късмет да бъдем спокойни, благи и любящи родители, въпреки и сами. Защото никое дете не може да бъде същински щастливо, да се усеща несъмнено и умерено в дом, който повече наподобява на полесражение. И когато невръстната ви щерка стартира всекидневно да ви задава въпроса “Мамо, за какво си тъжна? ”....помислете, че е време да намерите метод да се усмихнете. За да направи същото и тя!
И въпреки същинско семейство да не значи наложителна кръвна връзка с двамата родители, раздялата в множеството случаи е прекомерно мъчителна и изискваща доста старания и от двете страни. Но в този момент няма да ви приказвам за това по какъв начин би трябвало да се държим един с различен откакто минем през този интервал и какъв брой би трябвало и не би трябвало да прехвърляме виновността върху другия. Но има и третата страна, на почтения - детето и има разпоредбите, които сме длъжни да съблюдаваме по отношение на него, с цел да не го нараним още повече.
Кои са стъпките, с цел да се приспособяват децата по- добре към новото състояние?
Да го съобщим - в множеството случаи колкото и да е малко едно дете, то усеща, че нещо не е наред. Затова - наложително е да му съобщим новината, несъмнено, съобразявайки се с възрастта му. Не мислете, обаче, че дете на две години е прекомерно малко, с цел да ви разбере. И даже да не получите въобще някаква реакция, повече от належащо е да изречете няколко думи. Най-добре е просто да бъдете себе си и да кажете, че към този момент не сте щастливи дружно, само че това никога не значи, че то има виновност или че няма да се постараете то да продължи да е щастливо - и с мама, и с баща (в случаите, в които приказваме за елементарни битови неразбирателства и обикновено отношение от двете страни) Реакции, сълзи, страсти, стрес - няма по какъв начин да не съществуват и би трябвало да извършите всичко по силите си- да изслушвате постоянно мъника, да разяснявате, да го успокоявате и подкрепяте. Някои деца, привикнали от най-ранна възраст (една-две годинки) със обстановката, съвсем не демонстрират недоумение и при тях няма прояви на яд и мусене. Всъщност, колкото по-голямо е детето ви, толкоз по-трудно ще му бъде да заживее в това ново състояние. С течение на времето, обаче всяко дете приема обстановката. Най-важното е да не бъде изоставяно, да му се отделя повече внимание и да продължава да се усеща предпазено, несъмнено и обичано и от двамата родители. Ако виждате, че е тъжно, попитайте го за какво. Ако отговорът не ви хареса, тъй като той да вземем за пример е: “Липсва ми баща или мама ", не го показвайте. Не мислете, че това значи, че не сте добър родител и вашата рожба не го прави оценка. Колкото и да сте положителни и всеотдайни, вие в никакъв случай няма да можете да заместите другия. Примирете се с това. Подайте му телефона да се обади на родителя, който не е до него. Или го накарайте да нарисува нещо за тати и да му го даде, когато го види. Най-важното - в никакъв случай не показвайте надменно отношение към някогашния си сътрудник, без значение дали той е там или не. Детето би трябвало да усеща, че съществува почитание сред двамата родители. И даже да ви е мъчно да го постигнете, опитвайте отново и отново, с цел да не трансферирате целия си яд и болежка върху почтения в обстановката. Никога не говорете срещу другата родителска половина и не накърнявайте репутацията и на виновен и съзнателен родител. Дори това да не е по този начин, не сте вие този, който би трябвало да го показва. Децата въпреки всичко в един миг порастват и в случай че имат съображение да вършат избор, го вършат сами. Контакт с другия родител - освен в дните, в които е несъмнено това да се случи, а и постоянно, когато самото дете изиска. Да не му давате да чуе мама или тати в даден миг под претекст, че другият родител е ангажиран, да вземем за пример, е едно от най-неразумните неща, които може да сторите. Откликвайте на потребностите на детето си, не на личното си оскърбление, неотминал яд и неугаснала обич. Посещение не значи пренасяне. Когато детето върви при другия родител, то не трябва да носи купища облекла, играчки и всевъзможни други неща, от които има потребност. Това е известна доза стрес и отмалялост, които би трябвало да се спестят. Необходимо е децата да са наясно къде тъкмо живеят, само че другият дом също да им обезпечава улеснение и уют. Детето би трябвало да има малко облекла, свои обичани движимости и четка и паста за зъби и при другия родител. Не компенсирайте своята виновност и не се състезавайте да сте по-добрият родител с непрестанно глезене, галене, пазаруване на дарове! Това е една от най-големите неточности по отношение на децата, които вършат разведените двойки. Недейте да свиквате дребния човек да има от всичко по две. Не се надпреварвайте кой ще купи по-скъпата и нова играчка. Не се съревновавайте между тях. Победител сред вас несъмнено ще има, само че победеният ще е детето ви. Защо единият родител да не купи подарък за Коледа, а другият за Великден? А за какво и да няма вид подаръкът да е общ? Не е невероятно, когато хората са задоволително интелигентни и не подчиняващи се на персоналните си пристрастености, да “създадат ” прелестен човек и без да вечерят дружно. Не забравяйте себе си - първоначално ще ви е прекомерно тежко и мъчно. Ще сте комплицирани, гневни, депресирани. Времето лекува и въпреки всичко постоянно, когато детето ви стартира да приказва за мама или баща, на вас ще ви е малко или доста...някак тъжно. А и този дребен човек ви е свързал вечно! Не позволявайте, обаче да изглеждате занемарени, потиснати, умислени или към момента гневни пред детето си. Един хлапак е благополучен, когато вижда щастливи хора към себе си. И с нас е по този начин. Затова- усмихвайте се...каквото и да се е случило вие имате най-ценното- някой, който оставяте след себе си. Някой, който сте длъжни да отгледате и възпитате като благ, добър, почтен, виновен и прелестен човек. Изследване на шведски социолози сочи, че децата на разведени родители не са по-различни от останалите деца, растящи с двамата си родители. А и единствено от вас зависи това дали детето ви ще изпитва липса на някого от двамата. Всъщност, доста по-добре е за един порастващ човек да живее в естетика и успокоение, даже единствено с единия си родител, в сравнение с в непрестанни свади и обиди с двамата сътрудници. Нима нямате познати, които са ви казвали: “Ами те нашите бяха дружно поради нас, другояче спяха в обособени стаи ”? Или такива, които се кълнат, че ще имат съвършеното семейство, тъй като са отраснали в нездрава среда, в която са видели неща, които не е трябвало да виждат.
Да, разводите и разделите се усилват с всеки минал ден. И да - няма нищо по-хубаво от това да отраснеш в съвършеното семейство (с двамата си същински родители), в което само любовта е на респект. Знам го от персонален опит. Не знам дали сме не запомнили по какъв начин се обича или дали сме станали прекомерно взискателни към сътрудниците си, само че знам, че когато прекрачим границите на рационалното държание и когато блясъкът в очите ни е подбуден от гнева, а не от любовта, тогава е по-добре да си дадем късмет да бъдем спокойни, благи и любящи родители, въпреки и сами. Защото никое дете не може да бъде същински щастливо, да се усеща несъмнено и умерено в дом, който повече наподобява на полесражение. И когато невръстната ви щерка стартира всекидневно да ви задава въпроса “Мамо, за какво си тъжна? ”....помислете, че е време да намерите метод да се усмихнете. За да направи същото и тя!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ