Понякога изглежда така, че Денков сякаш управлява на сън –

Понякога наподобява по този начин, че Денков като че ли ръководи на сън – в някакво положение на необикновен лунатизъм. Къде върви, по чии покриви се кекерчи, не е известно, а и няма значение. Важното е, че доста постоянно в последно време се държи по този начин, като че ли е бил на Луната, до момента в който се случват значими събития.
Само по този начин може да се изясни държанието му, което става все по-странно. Тия дни се държа като ощипана девственица: щял да си подаде оставката, в случай че вътрешният министър не се извини за безредиците и погромите на 16 ноември.

Министърът не се извини – само че Денков не си подаде оставката. Обаче най-малко стана ясно, какъв брой е съчувствен. Милият.
Денков евентуално се надява, безчинствата на 16 ноември да скрият всички други погроми, измежду които нашенецът някак оцелява.
Той даже не се сеща, че може да бъде припознат за основния погромаджия, който никоя полиция не може да опази - стига народецът да проумее, че изчезналите медикаменти или хаоса с рецептите брутално нарушават член 28 на Конституцията – „ Всеки има право на живот “.
Всеки има право на живот? И Конституцията ли ни се подиграва?
За какво „ право на живот “ приказват? Поне да бяха употребявали думата „ живуркане “.

Странно мирен е Денков, и когато се случват конспирациите към „ Лукойл “. Или когато питателните вериги мишкуват с цените на артикули за бедняците. Сякаш каквото и да се случи, той е в лунната си дрямка. Затова и Асен Василев, финансовият му министър, си е разпасал до дъно пояса, без да се интересува, че всеки миг ще лъсне голият му гъз - той пък взема като изоглавен заеми, това е обичаното му занимание.
Тия дни Делян Добрев напомни една сметка, която все се пробват да потурчат, с цел да не се разтупкат ненужно сърцата на късните ни антикомунисти. Запишете си я: за 45 години „ комунистическа “ България натрупва 10/десет милиарда $ дълг - а единствено за три години харвардският курсант Асен Василев натоварва самара ни с 11/единадесет милиарда $ дълг. Отгоре на това е възнамерявал още 10 милиарда дълг, които да изтегли единствено за две години, 2025 – 2026!
Ще станем народ, в случай че даже се сетим, че можем да организираме едно непретенциозно шествие против разпасалия се пояс.

Може би точно поради тази сметка, неотдавна прочут социолог ни зарадва с изказванието си, че „ България в никакъв случай не е била толкоз богата “. „ Говоря ви съществено, като на идиоти! “ – той пропусна да направи това конкретизиране, само че то се подразбира. У нас постоянно всичко най-много се подразбира – и поради това нищо в никакъв случай не е разбирано до дъно.
Докато Денков е бил на Луната още веднъж стана ясно, че в България, която в никакъв случай не е била толкоз богата, българинът е абониран, може би вечно, за най-ниските приходи в Евросъюза - в подмяна на което има най-продължителна работа седмица/според Евростат.
Изглежда заслужено, даже се подразбира, че е заслужено – би споделила Сивушка на Белчо. Дий, българино, дий.
Този геноцид обаче явно няма място в лунните размисли на премиера. За него е задоволително да раздаде един-два черпака от ситуационната си състрадателност – притворно да се подмаже на простолюдието и някак да го залъже.

В репертоара на нашите властници подмазването заема челно място, колкото и да е неуместно и неискрено. Покаянието обаче въобще липсва - тази „ процедура “ е обвързване само на окаяния ни Народ.
На Денков, наподобява, му е надалеч по-важно да се извини на един потърпевш от полицейско принуждение ентусиаст, в сравнение с цялостен един Народ, който старателно се стараят дефинитивно да оскотят.
Ей, Лунатици Сладки – направете една елементарна сметчица: какво би трябвало да се случи, че най-сетне да се отлепим от първото място по смъртност на популацията? Какво? Кога? Поне да сме втори?

Кога ще постигнете този исторически триумф?
И по какъв начин пък нито една партия не се сети до момента да обещае това на гламавите гласоподаватели - вижте какъв брой обнадеждаващо би звучал един избирателен апел: „ Ще реализираме нов триумф с Нашите Мъртъвци! “
В „ ония “, тоталитарните години, когато Денков сигурно към момента не е разкрил лунните си способности, поразително усещане ми беше направило едно самопризнание на изтъкнат руски учен, шеф на Правния институт на Академията на науките на Съветския съюз, който в годините на Големият Терор беше минал по реда си и през един от лагерите на ГУЛАГ. Та той споделяше, че даже и по време на „ Перестройката “, когато видел, че отсреща му се задава полицай, сменял тротоара. Страхът му останал вечно.

Този боязън е разрушителен – също толкоз е корозивна обаче и всепозволеността. Ние и нея сме постигнали - я вижте какъв пояс се влачи след нас.
33 ранени служители на реда – и нито един кадър, който да документира това забавление. Как по този начин?
Ами Денков – претъпкан със съчувствие - къде беше да предизвести и напряко да забрани „ шествието “?
Нямаше да го стори – той избира да се държи като оплаквачките на българско заравяне: видят някой да доближава ковчега и незабавно надават зов, противен и неестествен.

Джулиан Бърнс, размишлявайки над изказванието, че най-щастливите хора на Земята били датчаните, споделя: „ Това се дължи на скромността на изразените от тях очаквания. Вместо да се целят в Луната и звездите, тяхната упоритост е единствено да стигнат до последваща улична лампа и удовлетворени, когато съумеят, те били и по-щастливи… “.

Ние обаче, колкото и да стаяваме мижавите си надеждици, все не стигаме до на никое място. Нашите очаквания от дълго време са пленени от безсъвестни комбинатори.
Врявата и яростта – значително оправдани – които съпровождат събития като това на 16 ноември, са част, дребна част от Българския Провал: мнозина от младежите у нас на практика са небрежно претупани от просветителната система, а както евентуално ще се окаже след време - и от опазването на здравето.
„ Много ви здраве по пътя на мизерията и униженията “ – това им споделят Лунните ни властници.
Те нямат никаква визия, какво озверява един младеж - и какво озверява един служител на реда.
Не знаят и друго: камъкът не е обективен в ничии ръце.

За край – едно привидение от Разцвета на Провала: Сомнамбули ръководят сомнамбули…