„Всеки ден той се затваряше в стаята си и реших да го попитам какво прави“
Понякога един дребен миг може изцяло да промени живота ни. И по-късно по какъв начин да не имаме вяра в Божието съществуване?
Един добър човек, ревнив и непоколебим християнин, ми описа следната история.
Било време, когато той, двете му сестри и родителите им живеели при баба и дядо си. Родителите му не били вярващи, не го водили в храма. Но дядо му всеки ден ходел в стаята си, затварял се в нея от вътрешната страна и дълго време не излизал.
Този човек, тогава още малко момче, мощно се заинтересувал от този миг от живота на дядо си. И решил да попита:
– Защо се затваряш в с аята всеки ден? Какво правиш там?
– Там се апелирам на моя Бог Господ.
Тези думи, цялото това свещенодействие, толкоз потънали в душата на момчето, че той ги пренесъл през живота си. Господ докоснал сърцето му по превъзходен метод. И знаете ли, това било задоволително.
Днес родителите споделят доста думи на децата си. А единственото, което е нужно, е почтено да застанете пред Господа. Душата ни по природа е християнска, а децата са изключително чувствителни към такива моменти.
Те сигурно ще усетят всичко, което е в действителност свято. Душата сигурно ще посегне към Бога, единствено в случай че Го почувства.
