Севделина Арнаудова: Държаха се и с детето ми като с престъпник. То попита: Мамо, много ли ни мразят?
Помня всеки подробност от онази нощ, несъмнено. Няма да не помни една имитация, която проверяващите и служителите на реда ми споделяха на всеки мой въпрос, а точно – “така ни е разпоредено ”! Това описа пред “24 часа ” Севделина Арнаудова за нощта на ареста:
Няма да не помни сълзите на 8-годишната ни щерка, която се уплаши – имаше три патрулни коли с включени лампи, униформени служители на реда, цивилни – към 20 индивида. Казаха, че влизат на обиск “по необходимост ” без заповед и без документ. Казаха ми, че в случай че откажем – викат кмета и ключар и те отварят вратата. Нямах право да звъня на юрист, нямах право да показвам каквото и да било противоречие да вземем за пример с поемните лица, които бяха студенти от академията на Министерство на вътрешните работи.
Разпоредиха на мен, брачна половинка ми и детето ми да седнем на три разнообразни места в стаята и да нямаме физически контакт. Докато ми снемаха персоналните данни и ми правеха персонален обиск, от сътрудници публицисти разбрах, че има прессъобщение на Министерство на вътрешните работи, което гласи, че към този момент съм задържана. Тогава ми задържаха и телефона и стартира обискът. От 21 до 2,45 ч – ровене на всички места: дрешници, библиотека, облекла, кафе машина, кофите за отпадък, рисунки на детето ми – тя върви на снимка, взеха и фотоапарата и фотография по фотография преглеждаха…
Нямахме право да посещаваме тоалетната сами, придружаваха ни.
И най-ужасното беше, че всичко се случваше пред детето ни. Не разрешаваха да я изведем… едвам към среднощ към този момент, когато тя стартира доста да плаче, след позвъняване на проверяващия служител на реда до Националната полиция, получи позволение да я изведем и наш фамилен другар я закара при майка ми. Държаха се и с детето като с нарушител, обличахме я в наличие на служител на реда!
Снимката, на която рева, за която ме попитахте, е след приключването на 24-те часа, откакто ни пуснаха, на въпрос по какъв начин е детето ми… Тогава се разплаках към този момент. Но на нея ѝ се наложи да порасне бързо, още до момента в който влизаше полицията, аз трябваше да ѝ обясня какво се случва и какво ни следва, тя единствено ме слушаше и зададе един въпрос: Много ли ни ненавиждат? Тя знае какво работя, чува вести, към този момент чете сама, рови в интернет и се интересува. Често се сеща за онази нощ, задава въпроси, става нападателна и напълно по детски желае да си отмъсти. В онази нощ беше написала писмо до Борисов, откакто ни пуснаха, му го даде, той го пази в кабинета си и постоянно дава отговор през него за какво една огромна част от обществените изказвания на “Продължаваме смяната ” (ПП) са подправени и за какво безспорна поддръжка към Политическа партия в невъзможна! Заради това отговорът на въпроса дали ще ги осъждам – е да! Ще ги осъждам!
Семейството ми, родителите ми се пробват да не се връщат обратно, костваше им доста нерви и стрес. Бойко Рашков си разреши да приказва лъжи, твърдеше, че сестра ми, която работи в Главна дирекция “Национална полиция ” много преди ГЕРБ да съществува, ни е предизвестила, че се готвят арестите ни и надали не е опорочила следствието. Разпореди да ѝ бъде направена вътрешна инспекция, тормози я с всевъзможни административни похвати… Разбира се, инспекцията не потвърди лъжата на Рашков, завърши без забележка към сестра ми, само че това не откри същата гласност. Случилото се се отрази на всичките ми близки, в този момент се пробват да не се връщат обратно, само че е невъзможно…
Вие виждате, че цялата акция на Политическа партия мина под знака на тези арести. И макар решенията на две правосъдни инстанции, че задържането е било нелегално и случайно, това не им пречи да лъжат.
Приятелите и околните ми ме поддържаха изцяло. Много от тях пристигнаха още през нощта пред дома ми. Но имаше и сътрудници, които се дистанцираха, уплашиха ги!
Няма да не помни сълзите на 8-годишната ни щерка, която се уплаши – имаше три патрулни коли с включени лампи, униформени служители на реда, цивилни – към 20 индивида. Казаха, че влизат на обиск “по необходимост ” без заповед и без документ. Казаха ми, че в случай че откажем – викат кмета и ключар и те отварят вратата. Нямах право да звъня на юрист, нямах право да показвам каквото и да било противоречие да вземем за пример с поемните лица, които бяха студенти от академията на Министерство на вътрешните работи.
Разпоредиха на мен, брачна половинка ми и детето ми да седнем на три разнообразни места в стаята и да нямаме физически контакт. Докато ми снемаха персоналните данни и ми правеха персонален обиск, от сътрудници публицисти разбрах, че има прессъобщение на Министерство на вътрешните работи, което гласи, че към този момент съм задържана. Тогава ми задържаха и телефона и стартира обискът. От 21 до 2,45 ч – ровене на всички места: дрешници, библиотека, облекла, кафе машина, кофите за отпадък, рисунки на детето ми – тя върви на снимка, взеха и фотоапарата и фотография по фотография преглеждаха…
Нямахме право да посещаваме тоалетната сами, придружаваха ни.
И най-ужасното беше, че всичко се случваше пред детето ни. Не разрешаваха да я изведем… едвам към среднощ към този момент, когато тя стартира доста да плаче, след позвъняване на проверяващия служител на реда до Националната полиция, получи позволение да я изведем и наш фамилен другар я закара при майка ми. Държаха се и с детето като с нарушител, обличахме я в наличие на служител на реда!
Снимката, на която рева, за която ме попитахте, е след приключването на 24-те часа, откакто ни пуснаха, на въпрос по какъв начин е детето ми… Тогава се разплаках към този момент. Но на нея ѝ се наложи да порасне бързо, още до момента в който влизаше полицията, аз трябваше да ѝ обясня какво се случва и какво ни следва, тя единствено ме слушаше и зададе един въпрос: Много ли ни ненавиждат? Тя знае какво работя, чува вести, към този момент чете сама, рови в интернет и се интересува. Често се сеща за онази нощ, задава въпроси, става нападателна и напълно по детски желае да си отмъсти. В онази нощ беше написала писмо до Борисов, откакто ни пуснаха, му го даде, той го пази в кабинета си и постоянно дава отговор през него за какво една огромна част от обществените изказвания на “Продължаваме смяната ” (ПП) са подправени и за какво безспорна поддръжка към Политическа партия в невъзможна! Заради това отговорът на въпроса дали ще ги осъждам – е да! Ще ги осъждам!
Семейството ми, родителите ми се пробват да не се връщат обратно, костваше им доста нерви и стрес. Бойко Рашков си разреши да приказва лъжи, твърдеше, че сестра ми, която работи в Главна дирекция “Национална полиция ” много преди ГЕРБ да съществува, ни е предизвестила, че се готвят арестите ни и надали не е опорочила следствието. Разпореди да ѝ бъде направена вътрешна инспекция, тормози я с всевъзможни административни похвати… Разбира се, инспекцията не потвърди лъжата на Рашков, завърши без забележка към сестра ми, само че това не откри същата гласност. Случилото се се отрази на всичките ми близки, в този момент се пробват да не се връщат обратно, само че е невъзможно…
Вие виждате, че цялата акция на Политическа партия мина под знака на тези арести. И макар решенията на две правосъдни инстанции, че задържането е било нелегално и случайно, това не им пречи да лъжат.
Приятелите и околните ми ме поддържаха изцяло. Много от тях пристигнаха още през нощта пред дома ми. Но имаше и сътрудници, които се дистанцираха, уплашиха ги!
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ