Протестираш, блокираш път или кръстовище - кого наказваш?
Помните ли прословутата от доста филми фраза (мисля, че въпреки всичко " Кръстникът " я разпространява най-много), а точно: " Всичко е бизнес? ". Всъщност няма по-погрешно обръщение в пряк смисъл на думата, тъй като на този свят всичко е персонално!
Лично е, когато някой стиска властта, макар че е извънредно наясно какъв брой ненавиждан става. Лично е, когато други опъват палатки и блокират кръстовища. Лично е, когато човек не може да мине по нормалния си път поради някоя обсада. Лично е, когато уредниците на митингите или най-малко тези, които пред медиите се появяват като основатели, в действителност не могат да провеждат по-ефективно. Лично е и, когато лъсват кирливите ризи на ръководството.
Само че въпросът е какъв брой тъкмо е персонално! Като е по-малко персонално, има по-малко воля нещата да се трансформират. Когато по-малко те визира директно, повече не ти пука. И би трябвало да ти светне пред очите, че доста пъти непряко вреди надалеч повече от директно!
Всички дружно на площада за оставките на Борисов и Гешев. По-добре да се фокусираме върху огромните цели, сподели напълно скоро юрист Николай Хаджигенов, един от Отровното трио. Само че с цел да си постигнеш задачите, следва да имаш единодушие за тактиката. Отровното трио седи в Триъгълника на властта, предизвиква, в това число пред Граничен контролно-пропусквателен пункт, а други от инициаторите-организатори в лицето на " Боец " почнаха да блокират държавни институции – първо беше,, има закани за още.
И в този момент на напред във времето излиза посланието съгласно дейностите, не съгласно думите. Защото на думи българите от дълго време са се наслушали. Кой е по-засегнат, като блокираш някое кръстовище? Борисов ли или следващия раздразнителен елементарен човек, който бива жигосан като подбудител, тъй като нервите му не са издържали, защото слага личните си проблеми над тези на обществото, въпреки това да не води до положително? Този човек, без значение дали с деца или не, оттук-насетне почва да ненавижда митинга! Почват да го ненавиждат и децата му, околните му, много от приятелите му, много от техните другари. И това защо работи? Работи за това протестиращите, доста от които са там по разбиране и отделили от своето време, за сметка на своите персонални проблеми, да се трансфорат в лагер в очите на други хора, същите като тях, даже подкрепящи ги досега, само че които заради една или друга причина не са подготвени да бъдат тъкмо като тях що се отнася до протестни дейности. А кой е по-засегнат и изваден повече на показ, когато се появиш с другари и с куп неуместни въпроси в следващата държавна институция? Кой тогава страда повече?
Една борба първо се печели в мозъците на хората. Ако там няма победа, няма да я има за каквото и да е друго. А мозъци се печелят с персонален образец. Когато образецът е да има едиколко си основатели и уредници на митинги, само че очевидно с дейностите си те да дърпат който накъдето си има вяра (или по-лошо - му е казано), тогава се върви към загуба.
В тази Игра на тронове – да, тъй като ситуацията в този момент е такова, е извънредно време тези, които са се захванали да са основатели и/или уредници, да схванат: Без съединяване, няма мощ. А всяко съединяване изисква жертви – и то не какви да е, а персонални жертви! Само когато водачите покажат жертвоготовност, тогава могат да се надяват да печелят доверие и силата на идеята им да пораства. Само когато убеждават, тогава ще побеждават. А за тази цел напъните са всекидневни, ежеминутни даже - една непремерена стъпка може да коства доста. И " разделяй и владей " (ще) работи безотказно!
Автор: Ивайло Ачев
Лично е, когато някой стиска властта, макар че е извънредно наясно какъв брой ненавиждан става. Лично е, когато други опъват палатки и блокират кръстовища. Лично е, когато човек не може да мине по нормалния си път поради някоя обсада. Лично е, когато уредниците на митингите или най-малко тези, които пред медиите се появяват като основатели, в действителност не могат да провеждат по-ефективно. Лично е и, когато лъсват кирливите ризи на ръководството.
Само че въпросът е какъв брой тъкмо е персонално! Като е по-малко персонално, има по-малко воля нещата да се трансформират. Когато по-малко те визира директно, повече не ти пука. И би трябвало да ти светне пред очите, че доста пъти непряко вреди надалеч повече от директно!
Всички дружно на площада за оставките на Борисов и Гешев. По-добре да се фокусираме върху огромните цели, сподели напълно скоро юрист Николай Хаджигенов, един от Отровното трио. Само че с цел да си постигнеш задачите, следва да имаш единодушие за тактиката. Отровното трио седи в Триъгълника на властта, предизвиква, в това число пред Граничен контролно-пропусквателен пункт, а други от инициаторите-организатори в лицето на " Боец " почнаха да блокират държавни институции – първо беше,, има закани за още.
И в този момент на напред във времето излиза посланието съгласно дейностите, не съгласно думите. Защото на думи българите от дълго време са се наслушали. Кой е по-засегнат, като блокираш някое кръстовище? Борисов ли или следващия раздразнителен елементарен човек, който бива жигосан като подбудител, тъй като нервите му не са издържали, защото слага личните си проблеми над тези на обществото, въпреки това да не води до положително? Този човек, без значение дали с деца или не, оттук-насетне почва да ненавижда митинга! Почват да го ненавиждат и децата му, околните му, много от приятелите му, много от техните другари. И това защо работи? Работи за това протестиращите, доста от които са там по разбиране и отделили от своето време, за сметка на своите персонални проблеми, да се трансфорат в лагер в очите на други хора, същите като тях, даже подкрепящи ги досега, само че които заради една или друга причина не са подготвени да бъдат тъкмо като тях що се отнася до протестни дейности. А кой е по-засегнат и изваден повече на показ, когато се появиш с другари и с куп неуместни въпроси в следващата държавна институция? Кой тогава страда повече?
Една борба първо се печели в мозъците на хората. Ако там няма победа, няма да я има за каквото и да е друго. А мозъци се печелят с персонален образец. Когато образецът е да има едиколко си основатели и уредници на митинги, само че очевидно с дейностите си те да дърпат който накъдето си има вяра (или по-лошо - му е казано), тогава се върви към загуба.
В тази Игра на тронове – да, тъй като ситуацията в този момент е такова, е извънредно време тези, които са се захванали да са основатели и/или уредници, да схванат: Без съединяване, няма мощ. А всяко съединяване изисква жертви – и то не какви да е, а персонални жертви! Само когато водачите покажат жертвоготовност, тогава могат да се надяват да печелят доверие и силата на идеята им да пораства. Само когато убеждават, тогава ще побеждават. А за тази цел напъните са всекидневни, ежеминутни даже - една непремерена стъпка може да коства доста. И " разделяй и владей " (ще) работи безотказно!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ