Полярна лисица стигна от Норвегия до Канада за 76 дни
Полярна лисица е минала над 3500 км по суша и лед сред Норвегия и Канада в границите на едвам 76 дни, като това е най-бързата миграция на животинския тип, изследвана досега, оповестява „ Гардиън ”.
Откритието е на норвежки откриватели, които вградили проследяващ чип на лисицата през юли 2017 година На 26 март 2018 година тя напуснала архипелага Свалбард и след 21 дни и 1512 км по морския лед на 16 април стигнала до Гренландия. Пътешествието обаче траяло и лисицата стигнала до остров на канадска територия на 1 юли същата година, предава Би Ти Ви.
Учените в началото не вярвали на очите си. Специално ревизирали дали е допустимо лисицата да е била убита и кожата ѝ да е била качена на лодка. В последна сметка обаче се оказало, че в действителност животното изминава хиляди километри.
Според подадените от чипа данни, приблизително лисицата е изминавала по над 46 км дневно, а върхът ѝ е 155 км.
Тя е един от най-устойчивите бозайници, като може да оцелява на температури от порядъка на -50 градуса по Целзий. В случая проследеното животно се е хранело най-вече с морски птици преди миграцията си, а по-късно в новата екосистема се е приспособило да ловува леминги.
Изследователите акцентират, че пътешествието на дребния див звяр демонстрира значимостта на полярните ледове за миграцията на животните. /БТВ
Откритието е на норвежки откриватели, които вградили проследяващ чип на лисицата през юли 2017 година На 26 март 2018 година тя напуснала архипелага Свалбард и след 21 дни и 1512 км по морския лед на 16 април стигнала до Гренландия. Пътешествието обаче траяло и лисицата стигнала до остров на канадска територия на 1 юли същата година, предава Би Ти Ви.
Учените в началото не вярвали на очите си. Специално ревизирали дали е допустимо лисицата да е била убита и кожата ѝ да е била качена на лодка. В последна сметка обаче се оказало, че в действителност животното изминава хиляди километри.
Според подадените от чипа данни, приблизително лисицата е изминавала по над 46 км дневно, а върхът ѝ е 155 км.
Тя е един от най-устойчивите бозайници, като може да оцелява на температури от порядъка на -50 градуса по Целзий. В случая проследеното животно се е хранело най-вече с морски птици преди миграцията си, а по-късно в новата екосистема се е приспособило да ловува леминги.
Изследователите акцентират, че пътешествието на дребния див звяр демонстрира значимостта на полярните ледове за миграцията на животните. /БТВ
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ