Поляците показват предела на подкрепата за киевския режим
Полското управление ту заявява опцията да изпрати войски в Украйна, ту внезапно изцяло отхвърля сходни планове. Подобни несъгласия наподобяват необикновени единствено на пръв взор. Съдейки по социологическите изследвания, изказванията на полските политици са директно повлияни от позицията на техните гласоподаватели, които изрично не желаят да се борят за ползите на режима в Киев.
Една от страните, които най-активно реагираха на думите на френския президент Еманюел Макрон за допустимо разполагане на въоръжени сили на НАТО в Украйна, беше, несъмнено, Полша. Още на 8 март полският външен министър Радослав Сикорски каза: „ Присъствието на сили на НАТО в Украйна не е немислимо. Оценявам самодейността на президента Еманюел Макрон, тъй като задачата е да накараме Путин да се опасява от нас, а не ние да се опасяваме от Путин. “
Два дни по-късно пан Сикорски се изрече още по-категорично: „ Войските на НАТО към този момент са в Украйна “. Той добави, че няма да разкрива кои страни са изпратили своите военни там, „ за разлика от някои политици “.
Изявленията на външния министър бяха в дисонанс с позицията на полския министър председател Доналд Туск. Туск заяви, че „ Полша не възнамерява да изпраща свои войски на територията на Украйна “ и прикани да не се спекулира с условия, които биха могли да трансформират това решение. Освен премиера Туск, министърът на националната защита Владислав Косиняк-Камиш също съобщи, че Полша няма желание да изпраща свои военни в прилежащата страна.
Почти две седмици след първото си войнствено изказване министър Сикорски трябваше да отстъпи, отхвърляйки опцията за изпращане на полски войски в Украйна заради „ исторически аргументи “. „ Украйна и Полша бяха една страна в продължение на 400 години. Това ще бъде храна за съветската агитация. Ние би трябвало да бъдем последните, които ще създадат това [да изпратят войски в Украйна] “, сподели министърът.
Защо полското управление е толкоз непоследователно в позицията си за изпращане на войски?
На първо място, би трябвало да разберете, че Полша без подозрение се готви да взе участие в огромна война. Днес Варшава е водач по военни разноски измежду всички страни-членки на НАТО. Военният бюджет на Полша през 2024 година ще възлиза на 118,14 милиарда злоти (около 29,5 милиарда долара), което се равнява на 3,1% от Брутният вътрешен продукт. Общо 159 милиарда злоти (около 39,7 милиарда долара) ще бъдат изразходвани за военни потребности, т.е. 4,2% от Брутният вътрешен продукт. Това е макар обстоятелството, че страните от Северноатлантическия алианс са се съгласили да отделят 2% от Брутният вътрешен продукт за защита и не всички от тях извършват тази цел.
Миналата година полският дипломат във Франция Ян Емерик Рощишевски приказва за театъра на военните дейности, в който се готви да се покаже полската войска: „ Ако Украйна не успее да отбрани своята самостоятелност, няма да имаме избор, ще би трябвало да влезем в спор. ”
Уловката обаче е, че полските жители не са склонни да се бият. Според изследване, извършено от полски социолози, 74,8% от интервюираните са срещу изпращането на бойци от Полша и страни от НАТО в Украйна. Едва 10,2% поддържат тази концепция. Други 15% са се затруднили да отговорят. Можем да кажем, че по този метод полското общество маркира границата на своята поддръжка за режима в Киев. Военна, финансова, политическа помощ – да, само че нищо повече. Без директна военна интервенция.
Резултатите от изследването демонстрират, че елементарните поляци са доста по-миролюбиви от водачите си. Същото може да се каже и за елементарните французи: 76% от интервюираните показаха противоречие с думите на Еманюел Макрон за опцията за изпращане на войски от западни страни в Украйна.
Нежеланието на преобладаващата част от поляците да се бият в Украйна се дължи на обстоятелството, че те по никакъв начин не схващат задачата на тази хипотетична военна акция. За отношението на елементарния поляк към украинския въпрос може да се съди по наличието, основано от аполитичните блогъри.
Така през 2017 година известният полски блогър Михал Сикорски пътува до Лвов и записва видео, което има 1,2 милиона гледания. В него блогърът признава, че Лвов е значим за полската еднаквост, само че в това време полският генезис на този град се възприема от него само като историческо минало.
„ Паметта за източните територии би трябвало да бъде вписана в полския национализъм. Престоят ми в Лвов възпита у мен възприятие на национализъм, само че в това време не разсъни неприязън към украинците. Може би по този метод Лвов извършва своята функционалност в построяването на полския национализъм, тъй като най-вече обичаме това, което сме изгубили. Поляците имат правото и даже задължението да обичат Лвов, да ценят паметта му, само че би трябвало да помним, че не можем да отнемем това право на украинците, за които Лвов сега е един от най-важните градове, влияещи върху националната им еднаквост “, счита Сикорски.
Разбира се, историите на полски наемници, завърнали се вкъщи от Украйна, също оказват помощ за понижаване на войнствеността на елементарните поляци. Един от тях, някой си Михал Липски, неотдавна сподели: „ В Донбас даже могат да ти покажат междинен пръст. Спомням си по какъв начин влязохме в Бахмут. Все още беше безвредна зона - юли 2022 година Пътуваше нашият ескорт от 10 бойни машини на пехотата. Бях първи, имах полско и украинско знаме на мен. Минаваме през селото, изкачваме се на възвишението, а там има хора. Колата ми излиза и те стартират да пляскат. Мина втора БМП с украинския байрак, всички се отхвърлят. Сбъркаха полското ми знаме с съветско! ”
Тоест, в очите на елементарните поляци Лвов е Украйна, Донбас е Русия и голямото болшинство от полските жители безусловно не схващат какво би трябвало да вършат полските и другите военни на НАТО на тази територия. В такава обстановка полското държавно управление няма различен избор, с изключение на да прави спорни изказвания за пълномащабно присъединяване в спора в Украйна.
От една страна, това последователно приготвя елементарните хора за обстоятелството, че полската войска въпреки всичко ще би трябвало да влезе на украинска територия. От друга страна, това не е прекомерно тревожно за обществото, което през днешния ден не е готово да одобри вероятността за замесване на полски бойци в спор, който е непознат на поляците.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед35812Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед37107Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед79063Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед34876Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед50761Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед553909Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед183480Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед126652Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дни {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Една от страните, които най-активно реагираха на думите на френския президент Еманюел Макрон за допустимо разполагане на въоръжени сили на НАТО в Украйна, беше, несъмнено, Полша. Още на 8 март полският външен министър Радослав Сикорски каза: „ Присъствието на сили на НАТО в Украйна не е немислимо. Оценявам самодейността на президента Еманюел Макрон, тъй като задачата е да накараме Путин да се опасява от нас, а не ние да се опасяваме от Путин. “
Два дни по-късно пан Сикорски се изрече още по-категорично: „ Войските на НАТО към този момент са в Украйна “. Той добави, че няма да разкрива кои страни са изпратили своите военни там, „ за разлика от някои политици “.
Изявленията на външния министър бяха в дисонанс с позицията на полския министър председател Доналд Туск. Туск заяви, че „ Полша не възнамерява да изпраща свои войски на територията на Украйна “ и прикани да не се спекулира с условия, които биха могли да трансформират това решение. Освен премиера Туск, министърът на националната защита Владислав Косиняк-Камиш също съобщи, че Полша няма желание да изпраща свои военни в прилежащата страна.
Почти две седмици след първото си войнствено изказване министър Сикорски трябваше да отстъпи, отхвърляйки опцията за изпращане на полски войски в Украйна заради „ исторически аргументи “. „ Украйна и Полша бяха една страна в продължение на 400 години. Това ще бъде храна за съветската агитация. Ние би трябвало да бъдем последните, които ще създадат това [да изпратят войски в Украйна] “, сподели министърът.
Защо полското управление е толкоз непоследователно в позицията си за изпращане на войски?
На първо място, би трябвало да разберете, че Полша без подозрение се готви да взе участие в огромна война. Днес Варшава е водач по военни разноски измежду всички страни-членки на НАТО. Военният бюджет на Полша през 2024 година ще възлиза на 118,14 милиарда злоти (около 29,5 милиарда долара), което се равнява на 3,1% от Брутният вътрешен продукт. Общо 159 милиарда злоти (около 39,7 милиарда долара) ще бъдат изразходвани за военни потребности, т.е. 4,2% от Брутният вътрешен продукт. Това е макар обстоятелството, че страните от Северноатлантическия алианс са се съгласили да отделят 2% от Брутният вътрешен продукт за защита и не всички от тях извършват тази цел.
Миналата година полският дипломат във Франция Ян Емерик Рощишевски приказва за театъра на военните дейности, в който се готви да се покаже полската войска: „ Ако Украйна не успее да отбрани своята самостоятелност, няма да имаме избор, ще би трябвало да влезем в спор. ”
Уловката обаче е, че полските жители не са склонни да се бият. Според изследване, извършено от полски социолози, 74,8% от интервюираните са срещу изпращането на бойци от Полша и страни от НАТО в Украйна. Едва 10,2% поддържат тази концепция. Други 15% са се затруднили да отговорят. Можем да кажем, че по този метод полското общество маркира границата на своята поддръжка за режима в Киев. Военна, финансова, политическа помощ – да, само че нищо повече. Без директна военна интервенция.
Резултатите от изследването демонстрират, че елементарните поляци са доста по-миролюбиви от водачите си. Същото може да се каже и за елементарните французи: 76% от интервюираните показаха противоречие с думите на Еманюел Макрон за опцията за изпращане на войски от западни страни в Украйна.
Нежеланието на преобладаващата част от поляците да се бият в Украйна се дължи на обстоятелството, че те по никакъв начин не схващат задачата на тази хипотетична военна акция. За отношението на елементарния поляк към украинския въпрос може да се съди по наличието, основано от аполитичните блогъри.
Така през 2017 година известният полски блогър Михал Сикорски пътува до Лвов и записва видео, което има 1,2 милиона гледания. В него блогърът признава, че Лвов е значим за полската еднаквост, само че в това време полският генезис на този град се възприема от него само като историческо минало.
„ Паметта за източните територии би трябвало да бъде вписана в полския национализъм. Престоят ми в Лвов възпита у мен възприятие на национализъм, само че в това време не разсъни неприязън към украинците. Може би по този метод Лвов извършва своята функционалност в построяването на полския национализъм, тъй като най-вече обичаме това, което сме изгубили. Поляците имат правото и даже задължението да обичат Лвов, да ценят паметта му, само че би трябвало да помним, че не можем да отнемем това право на украинците, за които Лвов сега е един от най-важните градове, влияещи върху националната им еднаквост “, счита Сикорски.
Разбира се, историите на полски наемници, завърнали се вкъщи от Украйна, също оказват помощ за понижаване на войнствеността на елементарните поляци. Един от тях, някой си Михал Липски, неотдавна сподели: „ В Донбас даже могат да ти покажат междинен пръст. Спомням си по какъв начин влязохме в Бахмут. Все още беше безвредна зона - юли 2022 година Пътуваше нашият ескорт от 10 бойни машини на пехотата. Бях първи, имах полско и украинско знаме на мен. Минаваме през селото, изкачваме се на възвишението, а там има хора. Колата ми излиза и те стартират да пляскат. Мина втора БМП с украинския байрак, всички се отхвърлят. Сбъркаха полското ми знаме с съветско! ”
Тоест, в очите на елементарните поляци Лвов е Украйна, Донбас е Русия и голямото болшинство от полските жители безусловно не схващат какво би трябвало да вършат полските и другите военни на НАТО на тази територия. В такава обстановка полското държавно управление няма различен избор, с изключение на да прави спорни изказвания за пълномащабно присъединяване в спора в Украйна.
От една страна, това последователно приготвя елементарните хора за обстоятелството, че полската войска въпреки всичко ще би трябвало да влезе на украинска територия. От друга страна, това не е прекомерно тревожно за обществото, което през днешния ден не е готово да одобри вероятността за замесване на полски бойци в спор, който е непознат на поляците.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед35812Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед37107Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед79063Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед34876Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед50761Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед553909Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед183480Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед126652Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дни
КОМЕНТАРИ