Уникални артефакти и скандални моменти показаха археолозите в Плиска
Половинметрова желязна ос, която приключва с бронзов откъс с формата на човешка ръка. На такава неповторима находка са се натъкнали археолозите, извършващи изследвания на остарялата българска столица Плиска.
Същевременно археолозите се оплакаха от некомпетентната консервация на обекти в първата столица, в това число на Голямата базилика.
РЗИ: В кладенеца в Плиска три пъти повече нитрати от естественото
НИМ: Българите наподобява са правели ракия още през X в.
Предполага, се че артефактът е служил като средство за осветяване на огромни пространства, разкриха експертите. Те акцентираха, че сходни находки са огромна необичайност.
Бронзовият човешки пестник е стиснал цилиндрична част.
"Осветлението за първото българско царство е непозната и едва разработвана тема; в Плиска са намирани още обособени държачи на стъклени чашки ", посочи Мариела Инкова от Националния исторически музей.
Това не е единственото забавно изобретение на археолозите в Плиска през това лято. Под каменния площад, така наречен Арена, е открит скришен входник.
Проучва се и водохранилище, което може да се окаже най-старата каменна постройка в града.
Ние смятахме, че през 10- 11 век, през следстоличния интервал, в тази зона няма каменни градежи, солидни, правени по сходство на владетелските резиденции. Оказа се обаче, че това водохранилище е направено по сходен метод, а това значи, че са в Плиска са останали майстори-строители, които са работили ", съобщи проф. Станислав Станилов.
През септември изследванията ще продължат с дървена постройка и комплекс от вкопани уреди в остарялата столица.
Тази година за изследванията са отделени 17 000 лв..
"За страдание актуалната консервация и реституция в България най-често се прави от инцидентни хора, в това число и тази, която се прави на Голямата базилика в Плиска ", съобщи доцент Павел Георгиев, който даде и образци за съответни неточности и нередности при възобновяване.
Същевременно археолозите се оплакаха от некомпетентната консервация на обекти в първата столица, в това число на Голямата базилика.
РЗИ: В кладенеца в Плиска три пъти повече нитрати от естественото
НИМ: Българите наподобява са правели ракия още през X в.
Предполага, се че артефактът е служил като средство за осветяване на огромни пространства, разкриха експертите. Те акцентираха, че сходни находки са огромна необичайност.
Бронзовият човешки пестник е стиснал цилиндрична част.
"Осветлението за първото българско царство е непозната и едва разработвана тема; в Плиска са намирани още обособени държачи на стъклени чашки ", посочи Мариела Инкова от Националния исторически музей.
Това не е единственото забавно изобретение на археолозите в Плиска през това лято. Под каменния площад, така наречен Арена, е открит скришен входник.
Проучва се и водохранилище, което може да се окаже най-старата каменна постройка в града.
Ние смятахме, че през 10- 11 век, през следстоличния интервал, в тази зона няма каменни градежи, солидни, правени по сходство на владетелските резиденции. Оказа се обаче, че това водохранилище е направено по сходен метод, а това значи, че са в Плиска са останали майстори-строители, които са работили ", съобщи проф. Станислав Станилов.
През септември изследванията ще продължат с дървена постройка и комплекс от вкопани уреди в остарялата столица.
Тази година за изследванията са отделени 17 000 лв..
"За страдание актуалната консервация и реституция в България най-често се прави от инцидентни хора, в това число и тази, която се прави на Голямата базилика в Плиска ", съобщи доцент Павел Георгиев, който даде и образци за съответни неточности и нередности при възобновяване.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ