Жена началник е кошмар за половината българи, за 99% е униже...
Половината българи мъчно биха преглътнала жена за шеф, въпреки че мъчно ще възроптаят намерено. Едва за 1% пък не е унизително брачната половинка да е с по-голяма заплата.
Това сочат данните от изследване на организация " Тренд ", които бяха изнесени по време на конференция за стандартите по отношение на присъединяване на дамите в бизнеса в България, проведена от Либералния институт за политически разбори (ЛИПА) по план на ЮНЕСКО
Според проучването 44% от българите избират мъж да е техен началник, а едвам 23% са склонни да бъдат ръководени от жена. Запитани обаче дали имат проблем дама да им е началник 60% дават отговор негативно, а едвам 26% признават, че имат проблем с това.
Почти паритет има в мнението на българите за това дали има задоволително дами на управителни позиции в бизнеса в България - 38% са дали отговор утвърдително, а 36% считат, че не е по този начин. Подобно е съотношението и в мнението за това обикновено ли е управническите позиции да се заемат от мъже - 40% споделят " да ", а 49% - " не ".
Специални посетители на конференцията бяха цар Симеон II и някогашният общоприет шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Сред участниците бяха основният секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО Христо Георгиев, някогашният вицепремиер Лидия Шулева, ексдепутатките от Национална движение „Симеон Втори" Теодора Дренска, Деница Димитрова и Марина Дикова, Ирена Комитова и други представителки на Дамски конгрес, както и на Съвета на дамите в бизнеса в България, написа " 24 часа ".
Царят беседва с някогашните депутатки от Национална движение „Симеон Втори" Теодора Дренска, Деница Димитрова и Марина Дикова Снимка 24 часа
За 90% от европейците тематиката за равнопоставеността е извънредно значима. Но постоянно едно се приказва на думи, а друго се прави в тази посока, по тази причина виждаме декаданс в позициите на дамите тук-там в света, изясни Евелина Славкова от " Тренд ". Проведеното социологическо изследване е въз основа на 1008 ефикасни изявленията с хора на възраст над 18 година
Тревожни са дяловете на младежите, които имат вяра в стандартите, че в България не може жена да направи кариера, като такова мнение се споделя даже от млади дами, проучва данните Славкова.
56% от българите считат, че дамите и мъжете са с равни благоприятни условия за кариера. 34% обаче не са съгласни с това изказване, което е обезпокоителен дял, тъй като това са над 1 млн. души, разяснява социоложката. Влияние върху мнението оказват възрастта - по-възрастните хора са по-традиционно настроени за ролята на дамата, както и обитаемото място - в столицата и огромните градове кариерата на дамите се възприема по-добре, в сравнение с в селата.
Малка разлика има в мнението на интервюираните да това дали мъжете са по-добри водачи от дамите - 41% дават отговор с " да ", а 47% - с " не ". Интересното тук е, че дамите са тези, които в по-голямата си част не са съгласни с това изказване - 72% от тях са дали отговор негативно.
С огромен превес обаче е мнението, че мъжете у нас могат да се осъществят по-лесно в бизнеса от дамите. 66% са дали отговор позитивно, като огромен % от тях са дами - 62 на 100. 36% от хората с висше обучение считат, че мъжете могат да се осъществят по-лесно от дамите в бизнеса.
Също по-разпространено е мнението, че дамите мъчно вършат кариера - 51% го споделят, а съгласно 34% не е по този начин. На въпрос дали дамите схващат от бизнес по-малко от мъжете обаче повече от половината дават отговор негативно - 54%, а 30 на 100 - позитивно. Според 23% от българите дамите нямат нужните качества да са предприемачи и бизнесмени, само че 63% не споделят това мнение.
57% от българите считат, че има ли мъжки и женски специалности. А като най-подходящи специалности за дами се показват: учител и преподавател - 32%, здравна сестра или акушерка - 14%, доктор - 13%, административна работа (секретар, рецепционист) - 8%, икономист, финансов анализатор, счетоводител, касиер - 8%.
Има стандарти, които би трябвало да бъдат преодолявани и това би трябвало да стартира от фамилията и учебното заведение, разяснява Славкова.
46% от интервюираните считат, че мъжете би трябвало да печелят повече в фамилията. Едва 1% биха преглътнали дамата да е с по-голяма заплата. 39 на 100 са на мнение, че и двамата в едно семейство би трябвало да печелят.
България е на положителни позиции в границите на Европейски Съюз, само че стандартите се чупят мъчно. Важно е да има политическа воля тези стандарти да бъдат преодолявани и в политиката, и в бизнеса. Това съобщи някогашният общоприет шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Тя даде за образец Европейски Съюз, където не бе реализирано съгласие за въвеждането на квоти за дами в Управителните препоръки на огромните компании.
Има напредък, само че е муден, разяснява Бокова. Тя описа, че като първата жена отпред на ЮНЕСКО е имала интервал на доказване. И до през днешния ден всяка жена би трябвало да се потвърждава във значима обстановка, тъй като не ни възприемат като водачи, добави тя. И посочи какъв брой е значимо да има една сериозна маса от дами на такива позиции, които да вземат решения.
Валидно е проучването на Световния стопански конгрес от 2016 година за равноправието сред дамите и мъжете, който споделя, че в случай че процесът се развива със същите темпове във връзка с разликите в заплащането, кариерата, образованието, то на човечеството му трябват 217 година, с цел да се реализира това пълноправие, даде образец Бокова.
В началото на конференцията бе напомнено, че опит да се разчупят стандартите във връзка с присъединяване на дамите в политиката бе изработен за първи път през 2001 година, когато дамите в държавното управление на царя бяха 40%.
Бившият вицепремиер Лидия Шулева пък изиска да се премислят политиките във връзка с майчинството и завръщането на дамите в работата им. Според нея концепцията за борене на демографската рецесия с дълго майчинство, което е най-дълго в Европейски Съюз, не е посочила положителни резултати. Тя цитира и числа - през 2001 година е имало 73 хиляди първолаци, а тази година - 59 хиляди.
Дългото майчинство води до кариерно закъснение, по-ниско възнаграждение на дамите, а в народен мащаб не води до по-добра демография, заключи Шулева. И изиска нова политика за кариерно развиване, като обезпечаване на задоволително и качествени детски заведения, където майките умерено да оставят децата си, както и 100% заплащане на майчинство, в случай че една жена се върне на работа. Предмет на законодателна самодейност би трябвало да е и поддръжката за работещи родители - ограниченията да са ориентирани към предоставяне на помощи на дами, които се връщат по-рано на работа, само че по едно и също време с това децата им да бъдат отглеждани в естествена и добра среда, изясни Шулева
Това сочат данните от изследване на организация " Тренд ", които бяха изнесени по време на конференция за стандартите по отношение на присъединяване на дамите в бизнеса в България, проведена от Либералния институт за политически разбори (ЛИПА) по план на ЮНЕСКО
Според проучването 44% от българите избират мъж да е техен началник, а едвам 23% са склонни да бъдат ръководени от жена. Запитани обаче дали имат проблем дама да им е началник 60% дават отговор негативно, а едвам 26% признават, че имат проблем с това.
Почти паритет има в мнението на българите за това дали има задоволително дами на управителни позиции в бизнеса в България - 38% са дали отговор утвърдително, а 36% считат, че не е по този начин. Подобно е съотношението и в мнението за това обикновено ли е управническите позиции да се заемат от мъже - 40% споделят " да ", а 49% - " не ".
Специални посетители на конференцията бяха цар Симеон II и някогашният общоприет шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Сред участниците бяха основният секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО Христо Георгиев, някогашният вицепремиер Лидия Шулева, ексдепутатките от Национална движение „Симеон Втори" Теодора Дренска, Деница Димитрова и Марина Дикова, Ирена Комитова и други представителки на Дамски конгрес, както и на Съвета на дамите в бизнеса в България, написа " 24 часа ".
Царят беседва с някогашните депутатки от Национална движение „Симеон Втори" Теодора Дренска, Деница Димитрова и Марина Дикова Снимка 24 часа
За 90% от европейците тематиката за равнопоставеността е извънредно значима. Но постоянно едно се приказва на думи, а друго се прави в тази посока, по тази причина виждаме декаданс в позициите на дамите тук-там в света, изясни Евелина Славкова от " Тренд ". Проведеното социологическо изследване е въз основа на 1008 ефикасни изявленията с хора на възраст над 18 година
Тревожни са дяловете на младежите, които имат вяра в стандартите, че в България не може жена да направи кариера, като такова мнение се споделя даже от млади дами, проучва данните Славкова.
56% от българите считат, че дамите и мъжете са с равни благоприятни условия за кариера. 34% обаче не са съгласни с това изказване, което е обезпокоителен дял, тъй като това са над 1 млн. души, разяснява социоложката. Влияние върху мнението оказват възрастта - по-възрастните хора са по-традиционно настроени за ролята на дамата, както и обитаемото място - в столицата и огромните градове кариерата на дамите се възприема по-добре, в сравнение с в селата.
Малка разлика има в мнението на интервюираните да това дали мъжете са по-добри водачи от дамите - 41% дават отговор с " да ", а 47% - с " не ". Интересното тук е, че дамите са тези, които в по-голямата си част не са съгласни с това изказване - 72% от тях са дали отговор негативно.
С огромен превес обаче е мнението, че мъжете у нас могат да се осъществят по-лесно в бизнеса от дамите. 66% са дали отговор позитивно, като огромен % от тях са дами - 62 на 100. 36% от хората с висше обучение считат, че мъжете могат да се осъществят по-лесно от дамите в бизнеса.
Също по-разпространено е мнението, че дамите мъчно вършат кариера - 51% го споделят, а съгласно 34% не е по този начин. На въпрос дали дамите схващат от бизнес по-малко от мъжете обаче повече от половината дават отговор негативно - 54%, а 30 на 100 - позитивно. Според 23% от българите дамите нямат нужните качества да са предприемачи и бизнесмени, само че 63% не споделят това мнение.
57% от българите считат, че има ли мъжки и женски специалности. А като най-подходящи специалности за дами се показват: учител и преподавател - 32%, здравна сестра или акушерка - 14%, доктор - 13%, административна работа (секретар, рецепционист) - 8%, икономист, финансов анализатор, счетоводител, касиер - 8%.
Има стандарти, които би трябвало да бъдат преодолявани и това би трябвало да стартира от фамилията и учебното заведение, разяснява Славкова.
46% от интервюираните считат, че мъжете би трябвало да печелят повече в фамилията. Едва 1% биха преглътнали дамата да е с по-голяма заплата. 39 на 100 са на мнение, че и двамата в едно семейство би трябвало да печелят.
България е на положителни позиции в границите на Европейски Съюз, само че стандартите се чупят мъчно. Важно е да има политическа воля тези стандарти да бъдат преодолявани и в политиката, и в бизнеса. Това съобщи някогашният общоприет шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Тя даде за образец Европейски Съюз, където не бе реализирано съгласие за въвеждането на квоти за дами в Управителните препоръки на огромните компании.
Има напредък, само че е муден, разяснява Бокова. Тя описа, че като първата жена отпред на ЮНЕСКО е имала интервал на доказване. И до през днешния ден всяка жена би трябвало да се потвърждава във значима обстановка, тъй като не ни възприемат като водачи, добави тя. И посочи какъв брой е значимо да има една сериозна маса от дами на такива позиции, които да вземат решения.
Валидно е проучването на Световния стопански конгрес от 2016 година за равноправието сред дамите и мъжете, който споделя, че в случай че процесът се развива със същите темпове във връзка с разликите в заплащането, кариерата, образованието, то на човечеството му трябват 217 година, с цел да се реализира това пълноправие, даде образец Бокова.
В началото на конференцията бе напомнено, че опит да се разчупят стандартите във връзка с присъединяване на дамите в политиката бе изработен за първи път през 2001 година, когато дамите в държавното управление на царя бяха 40%.
Бившият вицепремиер Лидия Шулева пък изиска да се премислят политиките във връзка с майчинството и завръщането на дамите в работата им. Според нея концепцията за борене на демографската рецесия с дълго майчинство, което е най-дълго в Европейски Съюз, не е посочила положителни резултати. Тя цитира и числа - през 2001 година е имало 73 хиляди първолаци, а тази година - 59 хиляди.
Дългото майчинство води до кариерно закъснение, по-ниско възнаграждение на дамите, а в народен мащаб не води до по-добра демография, заключи Шулева. И изиска нова политика за кариерно развиване, като обезпечаване на задоволително и качествени детски заведения, където майките умерено да оставят децата си, както и 100% заплащане на майчинство, в случай че една жена се върне на работа. Предмет на законодателна самодейност би трябвало да е и поддръжката за работещи родители - ограниченията да са ориентирани към предоставяне на помощи на дами, които се връщат по-рано на работа, само че по едно и също време с това децата им да бъдат отглеждани в естествена и добра среда, изясни Шулева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ