Китай и Русия се стремят да завладеят Космоса в сенчестата си война срещу Запада
Половин век след първото кацане на Луната навлизаме в нова галактическа епоха. Вчера външните министри на НАТО признаха Космоса за " оперативно поле ". Това му дава същия статут, както въздушното пространство, сушата, морето и киберпространството, където нахлуване против една страна би провокирало групов отпор - гаранцията на член 5 (от контракта за алианса). Това става откакто през юни НАТО одобри първата си до момента галактическа политика.
Макар че Космосът е сцена за геополитическо съревнование от 1950-те години насам, през последните десетина години той стана основен обект на опитите на новоутвърждаващи се сили, като Русия и Китай, да оспорват интернационалния ред и военната надмощие на Запада.
Космическата интензивност към този момент не е елитна и скъпа игра. Само за няколко години нови технологии, даващи опция за евтини изстрелвания и за спътници с доста благоприятни условия, отпушиха шир за необятен кръг от търговски " артисти ". Това, което е добра вест за бизнес планове като " Блу Ориджин " на Джеф Безос и " СпейсЕкс " на Илон Мъск, обаче е добра вест и за страни, които желаят да навредят на Запада. Иран и Северна Корея разполагат с самостоятелни лични благоприятни условия да изстрелват (ракети и галактически обекти).
Стартовият изстрел за конкуренцията бе даден през януари 2007 година, когато Китай тества антисателитна ракета. Тестът бе сполучлив, той унищожи развален 8-годишен метеорологичен сателит и сподели способността на Пекин да се пази от сателитно следене при положение на война. Изправен пред интернационалните рецензии (сателитът разпръсна стотици рискови парчета в космоса), Китай сподели, че няма проекти за сходни проби в бъдеще. Такива обаче бяха осъществени и през 2010, 2013 и 2014 година.
В годините по-късно галактическата оръжейна конкуренция еволюира. Според отчет на военното разузнаване на Съединени американски щати, конкуренцията ще включва електронна война, насочвани енергийни оръжия и хакерски атаки. Използването на такива оръжия, в това число лазери, може да звучи като научна фантастика, само че първите разработки в тази тенденция към този момент имат последици. Военните зависят от спътници за наземни връзки, за разкриване и следене, а софтуерният прогрес значи, че същите тези спътници са все по-уязвими при офанзива или външно влияние.
Макар че Космосът е сцена за геополитическо съревнование от 1950-те години насам, през последните десетина години той стана основен обект на опитите на новоутвърждаващи се сили, като Русия и Китай, да оспорват интернационалния ред и военната надмощие на Запада.
Космическата интензивност към този момент не е елитна и скъпа игра. Само за няколко години нови технологии, даващи опция за евтини изстрелвания и за спътници с доста благоприятни условия, отпушиха шир за необятен кръг от търговски " артисти ". Това, което е добра вест за бизнес планове като " Блу Ориджин " на Джеф Безос и " СпейсЕкс " на Илон Мъск, обаче е добра вест и за страни, които желаят да навредят на Запада. Иран и Северна Корея разполагат с самостоятелни лични благоприятни условия да изстрелват (ракети и галактически обекти).
Стартовият изстрел за конкуренцията бе даден през януари 2007 година, когато Китай тества антисателитна ракета. Тестът бе сполучлив, той унищожи развален 8-годишен метеорологичен сателит и сподели способността на Пекин да се пази от сателитно следене при положение на война. Изправен пред интернационалните рецензии (сателитът разпръсна стотици рискови парчета в космоса), Китай сподели, че няма проекти за сходни проби в бъдеще. Такива обаче бяха осъществени и през 2010, 2013 и 2014 година.
В годините по-късно галактическата оръжейна конкуренция еволюира. Според отчет на военното разузнаване на Съединени американски щати, конкуренцията ще включва електронна война, насочвани енергийни оръжия и хакерски атаки. Използването на такива оръжия, в това число лазери, може да звучи като научна фантастика, само че първите разработки в тази тенденция към този момент имат последици. Военните зависят от спътници за наземни връзки, за разкриване и следене, а софтуерният прогрес значи, че същите тези спътници са все по-уязвими при офанзива или външно влияние.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ