Половин учителска заплата за майка на дете в начален курс!?

Половин учителска заплата за майка на дете в начален курс!?

 Когато започнха грипните ваканции, излязох с предложение за законодателна смяна – неучебните дни на учениците заради изключителни условия  като грипни и дървени ваканции да се поставят като спомагателен отпуск на майките на дребни деца над годишния заплатен. Сега разбирам, че съм била прекомерно скромна.

 Към днешна дата,  в третата седмица на отдалечено образование на учениците поради изключителното състояние около ковид, ми иде да желая и половин учителска заплата за същите тези майки на деца от начален курс.

 Не съм нито срещу ученето онлайн, нито против виртуалните класни стаи. Сигурно са идеални – за поотрасналите възпитаници и за учителите с прочут опит. Но по какъв начин чакаме от дете на 7-8 година да борави с персоналния си аканут, с който примерно да влиза в платформата на Google, да следи електронните запаси от учителите във виртуалната класна стая, да отваря видеа в платформи, които желаят регистрация, да стигне до електронните учебници. Пардон, не трябвало до електронните, а до интерактивните, обаче това и майките го схващат на третия час от напъните си. Понеже няма кой до ги упъти - огромна част от учителите също се учат в крачка. После да извърши съзнателно всички задания, което значи да стои непринудено пред екрана или над тетрадките от 8,30 до към 16,30 след обяд. А по-късно да снима една по една  страниците, по които е работило. И да ги прати назад на госпожите, като освен това раздели кои при коя да отидат. Като в това време влезе един-два пъти и в Google миит, с цел да му изясни учителката новия урок онлайн в действително време.

 Извинете, само че не става въпрос за начална цифрова подготвеност. Става въпрос за дете на 7-8 години. И с цел да стори всичко това, до него би трябвало да има родител. Цял ден!

 И в случай че този родител е съзнателен, осъзнава ситуацията, провокациите пред системата на образованието и е подготвен да сътрудничи, някъде сред българския и математиката въпреки всичко съумява да излезе от виртуалната класна стая, с цел да отвори служебния имейл. Понеже по същото време е и в режим отдалечена работа. Или пък от дълго време е трябвало да бъде в офиса. И първото, което вижда и в двата случая, е писмо от шефа, който до момента в който служителят е бил преподавател, е изпаднал в свирепо въодушевление кое време е, а още не е отметнал грам работа.

 Скъпи учители, вие стъпихте на Луната, прехвърляйки за два дни образованието в цифровите платформи. И в случай че бях Армстронг, бих споделила, че това е дребна крачка на преподавателя и огромна стъпка за системата. Но не е нужно да превземаме цялата Луна тъкмо в този момент. Мина времето на лозунгите да осъществим проекта за петилетката предварително. Кому е нужно всички да внедрят облачните технологии на 100 %, с всичките им благоприятни условия, по опция до края на днешния образователен ден?

 Знам, че би трябвало да се връщат доклади. Знам, че в случай че не сте онлайн, с видео и всевъзможни там съвременни чудесии, най-хубавите в гилдията може да ви изкарат не задоволително съвременни и прогресивни. Но да не забравяме, че самите те са практикували това най-малко 3-4 години, преди да имат самочувствието да изискват да сте им равни. Като майка ви убеждавам, че няма потребност всички да сте герои на труда. Стига, че сте виновни и загрижени. Стига един работен лист и слънчева дума заран. Каква изгода от гоненето на супер достижения, в случай че цената е невротизирано дете в невротизирано семейство?

 Има ли смисъл бодро да рапортуваме - да вземем за пример, че учебните заведения работят на 100 % с облачните технологии? Като от раз мога да кажа, че има такива, в които това не сработва. И то не, тъй като те не желаят или не го могат – такива са изискванията, децата, родителската общественост. Едно е да е основана техническата опция, друго е да се употребява пълноценно. Кого заблуждаваме – нали всички сме вътре в тази система и знаем по какъв начин работи тя – и възпитаници, и учители, и фамилии?!

Дайте да сме по-умерени и рационални! Да спрем да се съревноваваме кой е по-по-най! Всеки да направи, колкото може – по канала, който владее в този момент, като продължава да овладява и другите. И дребното ще стане доста. Иначе заблуждаваме и МОН, че всичко е без спънки. А след това, като го разпише в наложителни нормативни актове и почне да го изисква, ще скочим, че в действителност не ставало напълно по този начин.

 Скъпи учители и шефове, да бъдем почтени! Моля ви за задания по силите на децата. Няма да има изгода, в случай че ги извършват родителите. В случай, че това за половината заплата за майката ви дрънчи в мозъка от началото на този текст с такава мощ, че е заглушило всичко друго в него, успокойте се! Никой няма да посегне на парите ви, заслужавате си ги до стотинка, че и повече.

Инфо: www.marica.bg