Пробуждането на народа, неговата еволюция от „стадо“ до народ“ ♥ Гео МИЛЕВ
Полицейска рецензия
(по случай конфискуването на „ Пламък " )
Читателите знаят обстоятелството: няколко дни след излизането на 6 кн. от градоначалството се дава заповед по всички софийски сектори да се конфискува от всички будки и книжарници 6 кн. На „ Пламък “. Същевременно един полицейски пост е подложен в администрацията на списанието. След няколко часа стражари с кола откарват в IV пол. сектор всички налични в администрацията книги от списанието и от библиотека „ Пламък “. Никакво писмо. Никакви пояснения. По чия заповед? По каква причина? Това не се споделя нито в градоначалството, нито в Общ. сигурност. Списанието е иззето и в провинцията. Може би като резултат от нашия митинг до прокурора измежду две-три недели ни се повърнаха от сектора книгите от библиотеката и от списанието – 1 до 5, – като остана иззета единствено 6 кн.
Това е фактът. Той не ни учудва. Той е единствено знаменателен за времето, в което живеем – време на изключителни закони и изключителна реакция. Забранено е –
да се приказва
да се мисли
да се написа
да се чете
а най-накрая и
да се живее.
...
И невъзмутимо се протяга ръка върху човешкия избор. Нямат право да живеят ония, които приказват не това, което приказва например година военачалник Русев; или ония, които мислят не по този начин, както мисли например година министър-председателят; или ония, които пишат не по този начин, както написа например година проф. Н. Милев; и ония най-накрая, които четат и нещо друго с изключение на в. „ Свободна тирада “, „ Демократически сговор “, „ Слово “, „ Мир “ и сп. „ Златорог “... Черното слънце на 9 юни, което изгря в името на всякакви хубави работи, като свободата, конституцията, потъпканите цивилен права, обществената истина, културата и националното процъфтяване, припече прекомерно мощно над главата на народа. В името на „ мира и тишината “ държавното управление разгласи за неприемливи в политическия живот средствата на насилието – и инсценира всеобщото септемврийско клане; разгласи по-късно за позволена единствено „ битката на концепциите “ – и сътвори закон за гонене на „ концепциите “, който не разрешава всяко мислене – фамозния „ Закон за отбрана на... (какъв цинизъм!) на страната “! Правителството желае народът да не мисли, тъй като такова е понятието за народ у днешните висококултурни шефове на България: народ значи стадо, което не мисли – зарад него мислят неговите шефове. „ Началство лучше знает! “ – тоя фелдфебелски принцип от средата на XVIII век извиква през днешния ден смях. Ний не имаме вяра, че „ началството “, нито пък градоначалството знае всичко най-добре и че може да изрича критическа присъда над литературни творби. Ний не признаваме нито даже опцията да съществува полицейска рецензия. И освен ний, освен „ Пламък “, само че целият български народ не признава правото на началството „ всичко да знае “. Народът мисли! Въпреки пламенното предпочитание на тоя или оня да не мисли. И това е великият миг, на който сме съвременници: пробуждането на народа, неговата еволюция от „ стадо “ до народ. Глупци! Още не са измислени средства, с които да може да се унищожи народ, още по-малко народ, който мисли. Още по-малко през днешния ден, когато всички нации в света узряват да бъдат сами господари на ориста си, без да я поверяват в ръцете на други – „ определени “ или натрапили се посредством принуждение – господари. Това е дълбокият смисъл на колосалната рецесия, която претърпява днешният свят. Слепец, който не вижда това; дваж по слепец всеки авантюрист, въобразяващ си, че може да наложи своята воля на един народ, който стартира да мисли. Мисълта не търпи господари, още по-малко тирани. Знаменити тирани на предишното – князе, херцози, духове, царе – макар всичката своя жестокост, във времена, когато народът е бил още „ стадо “, не са успявали да задушат безшумната, само че голяма вълна на недоволството към себе си – и краят им е бил скръбен. Още по-малко е допустимо това през днешния ден, когато обособената персона умира, обсадена в цитадела без хранителни запаси...
Конфискува се 6 брошура на „ Пламък “. Може да се конфискува и актуалната книга. Може „ Пламък “ да бъде спрян. Може да не съществува списание „ Пламък “. Но няма в света пожарна команда, която да може да угаси пламъка на мисълта.
Ний не протестираме срещу конфискуването на „ Пламък “. Ний мълчим. („ Мълчанието е леговище на мисълта. “) Днешната литературна реакция споделя на читателите клиенти своя нужен императив:
„ Мислете и четете скрито! “
Така зрее литературната... „ интрига “. Но ний няма да се съгласим с присъдата на полицейската рецензия, която ни кара да пишем това, което нито мислим, нито чувстваме; да пишем, че народът е благополучен, когато лежи повален в кърви, да пеем за аромата на розите и за песните на птичките, когато до нас долита единствено вонята на гниещи полузаровени трупове, писъци на гладни деца и майки в черно...
Защото:
Ний знаем, че единствено възторзите и болките на народа са същинска кърма на обособения човек и неговия дух; и по тази причина – презираме идеалите на шепа охолници, които се чудят по какъв начин да запълнят празнотата си, по какъв начин да пропилеят непотребното си време от 24 часа ежедневно.
И Ний ще повторим това, което декларирахме като credo още в 1 брошура на „ Пламък “:
Ще останем там, дето е народът! За да останем правилни на мисълта и съвестта си. И да останем същински родолюбци, а не „ родолюбци “ като ония алчни тартюфи, които с разпалени жестове приканват всеки час облика на България, а в мрака на нощта клаха и колят българския народ.
* Статии на Гео Милев от списание „ Пламък “,
* Гео Милев, сп. „ Пламък “, година I, кн. 7-8 (инкриминирана поради поемата „ Септември “).; Дата: 10.1924; Държател: Национала библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, dictionarylit-bg.eu
* Гео Милев; Държател: Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
