Огнян Минчев: Европа не е консуматорско обединение, а Отечество с традиции
Политологът Огнян Минчев посвети дълъг пост на казуса за Европа и елитаризмът на десните, които са обичайно показват европейската ни принадлежност. Ето какво написа той:
" Ирония и страдание изпитвам когато виждам на черното да се споделя бяло с лимитирани идеологически и политически цели. Ирония, тъй като следя по какъв начин момчетата от младежкия закостенял клуб - сходно на всички младежи - желаят да се утвърдят в публичен спор против батковците на статуквото. И по какъв начин тези батковци в 40-те и 50-те си години гневно им оказват помощ по-бързо да реализират задачата си. Смешно е, само че е човешко - по този начин върви светът. Съжаление, тъй като за следващ път хората, които носят интелекта, кадърен да избави България от следващо отпадане от цивилизования свят, водят война за едно статукво, което у нас се е саморедуцирало до има няма 2 на 100 от гласуващите гласоподаватели.
Тъй като участвах в полемиката за " Европа на отечествата ", несъмнено числя се на някоя от еднообразно грозните, въпреки да претендират за различност " консервативни задници ". Така ми се пада, макар, че съм сериозен към Орбан - който някои консерватори въодушевено хвалят. И Бойко Василев, и Димитър Стоянович - те несъмнено са откъм същата страна, макар, че не са доста сънародниците ни, които са съдействали колкото тях за европейската идея в България. Но това не е значимо. Важното е шепата хора с необикновен нрав за изключителност, които докараха българската демократична общественост до състояние да се бори за 50-100 хиляди гласа - само че пък какви елитарни и идеологически чисти гласове! - още веднъж да излязат прави. Да излязат прави, че единствено тяхната визия за Европа е само вярната. Да излязат прави, че всички, които не имат вяра " в синевата на дъгата " (Румен Димитров) в действителност са консервативни задници, съратници на Дудука и бялата Златка. Да посочат назидателно, че всеки, който не ръкопляска въодушевено на Истанбулската спогодба, в действителност скрито или очевидно злорадства в интерес на Путин в тази ситуация " Скрипал ". Високомерният елитизъм, с който тези хора раздават избрания и обвинявания в действителност произтича от твърдото им разбиране, че те са законно представляващите Европа в тази затънтена балканска провинция, а всеки, който се осмели да не се съгласява с тях за всичко в действителност желае да " отвлече " Европа или да откъсне България от Европа. Как считат тези господа да защитят Европа и европейска България откакто се схващат единствено между тях като водачи на 2 на 100 от българските гласоподаватели? Ех, дано са 2 на 100 - само че пък какъв брой са прави и безгрешни ", съобщи политологът Огнян Минчев.
" И две думи за " Европа на отечествата ". Седях си там, в задницата на лукавия консерватизъм. Бойко Василев бе до мен, а до него - Димитър Стоянович. Известни съперници на обединена Европа, не ли? Не ги знам тях двамата какво ги докара - скритият афинитет към Дудука и Орбан, или желанието да проблематизират въпрос, който се допуска да е към този момент решен. И по какъв начин е решен? От едната страна са умните, благородните, прогресивните последователи на обединена - интегрирана Европа. От другата - тъпанарите, националистите и задниците - бутащи се в авангарда на консервативния скрит план. Мен персонално ме докара желанието да приказвам за Европа като родно място. Отечеството е традицията, познанието и страстта да принадлежиш към избрана общественост. Отечеството е еднаквост - и почит към идентичността.
Аз съм последовател на обединена Европа като родно място. Аз не споделям визията за Европа като пример за една утопична световна общественост на комерсиално-потребителски възторг, подсилен от културната химера на еректирали мацинства, борещи се за специфични привилегии по отношение на тъпаците от обичайните към момента болшинства. Не искам Европа да се окаже за къс исторически интервал хазаин на половин Африка, не искам да вземам участие в опит, който да преодолява принудително националното разделяне на Европа посредством инжектиране на конски дози мултикултурализъм. Искам европейските народи да се слеят в една общественост еволюционно, следвайки логиката на своята обща еднаквост и общия си интерес - даже това да отнеме повече време и самообладание.
Един мастит професор измежду 2-та % снизходително бе определил Саграда фамилия в Барселона като тип туристически кич, съпоставим несъмнено с Дисниленд. Съжалявам, аз не числя се на неговата Европа - обединена или не. Аз числя се на Европа, която вижда духа на личното си израстване през вековете в Саграда фамилия. Затова не ми е безразлично дали преминаващите около Кьолнската катедрала са пристигнали да й се поклонят, или да се облекчат върху стените й. За мен Европа не е прототип - или пример на нечий утопичен световен свят. Европа е неповторимо създание на човешката цивилизация. Вярата в Христа сътвори свободния - виновния човек, скулптирал личността си в закритите - интимните душевни пространства на " междинните " - на " тъмните " епохи на Европа.
Културната вълна на Просвещението придвижи тази вътрешна независимост и отговорност в публичните пространства на модерната стопанска система и на политическата народна власт. Европа сътвори публично проведена мяра за правдивост, за взаимност, за успеваемост и човечност. Европа е цивилизация - тя не е опитно поле за неврастеници, които упорстват субективният им произвол да получи статут на обществено-политическа норма, и то незабавно. Европа е бъркала, полудявала е в плен на братоубийство, на нацистка и болшевишка нервност, лицемерно се е помирявала с човеконенавистните мощни на деня, само че е оцелявала. Затова европейското обединяване носи голям ценностен - хуманистичен заряд. То сплотява създателя - Робер Шуман, мощно набожен католик и републиканец секуларист, и Даниел Кон Бендид - бунтовник, който не постоянно знае какво желае, само че го желае незабавно.
Днес Европа се намира в интервал на привършване на един съответен формат на своето обединяване. Затова интегрална Европа би трябвало да бъде предоговорена - по опция в интерес на всички. Аз мисля, че един вероятен формат е Европа като родно място. Нищо, че някому това може да се види като надничане от задницата на нечий консерватизъм. Не се титулувам - нито като либерал, нито като реакционер. Откъдето и да надзървам, употребявам личната си физиономия. Надявам се тя да не наподобява толкоз надменно като на притежател на нечия неповторима истина. Въпреки, че в известна степен числя се на горепосочените 2 %. По-скоро във времето, когато те бяха 20, 30, 50 на 100 ", приключи Минчев.
" Ирония и страдание изпитвам когато виждам на черното да се споделя бяло с лимитирани идеологически и политически цели. Ирония, тъй като следя по какъв начин момчетата от младежкия закостенял клуб - сходно на всички младежи - желаят да се утвърдят в публичен спор против батковците на статуквото. И по какъв начин тези батковци в 40-те и 50-те си години гневно им оказват помощ по-бързо да реализират задачата си. Смешно е, само че е човешко - по този начин върви светът. Съжаление, тъй като за следващ път хората, които носят интелекта, кадърен да избави България от следващо отпадане от цивилизования свят, водят война за едно статукво, което у нас се е саморедуцирало до има няма 2 на 100 от гласуващите гласоподаватели.
Тъй като участвах в полемиката за " Европа на отечествата ", несъмнено числя се на някоя от еднообразно грозните, въпреки да претендират за различност " консервативни задници ". Така ми се пада, макар, че съм сериозен към Орбан - който някои консерватори въодушевено хвалят. И Бойко Василев, и Димитър Стоянович - те несъмнено са откъм същата страна, макар, че не са доста сънародниците ни, които са съдействали колкото тях за европейската идея в България. Но това не е значимо. Важното е шепата хора с необикновен нрав за изключителност, които докараха българската демократична общественост до състояние да се бори за 50-100 хиляди гласа - само че пък какви елитарни и идеологически чисти гласове! - още веднъж да излязат прави. Да излязат прави, че единствено тяхната визия за Европа е само вярната. Да излязат прави, че всички, които не имат вяра " в синевата на дъгата " (Румен Димитров) в действителност са консервативни задници, съратници на Дудука и бялата Златка. Да посочат назидателно, че всеки, който не ръкопляска въодушевено на Истанбулската спогодба, в действителност скрито или очевидно злорадства в интерес на Путин в тази ситуация " Скрипал ". Високомерният елитизъм, с който тези хора раздават избрания и обвинявания в действителност произтича от твърдото им разбиране, че те са законно представляващите Европа в тази затънтена балканска провинция, а всеки, който се осмели да не се съгласява с тях за всичко в действителност желае да " отвлече " Европа или да откъсне България от Европа. Как считат тези господа да защитят Европа и европейска България откакто се схващат единствено между тях като водачи на 2 на 100 от българските гласоподаватели? Ех, дано са 2 на 100 - само че пък какъв брой са прави и безгрешни ", съобщи политологът Огнян Минчев.
" И две думи за " Европа на отечествата ". Седях си там, в задницата на лукавия консерватизъм. Бойко Василев бе до мен, а до него - Димитър Стоянович. Известни съперници на обединена Европа, не ли? Не ги знам тях двамата какво ги докара - скритият афинитет към Дудука и Орбан, или желанието да проблематизират въпрос, който се допуска да е към този момент решен. И по какъв начин е решен? От едната страна са умните, благородните, прогресивните последователи на обединена - интегрирана Европа. От другата - тъпанарите, националистите и задниците - бутащи се в авангарда на консервативния скрит план. Мен персонално ме докара желанието да приказвам за Европа като родно място. Отечеството е традицията, познанието и страстта да принадлежиш към избрана общественост. Отечеството е еднаквост - и почит към идентичността.
Аз съм последовател на обединена Европа като родно място. Аз не споделям визията за Европа като пример за една утопична световна общественост на комерсиално-потребителски възторг, подсилен от културната химера на еректирали мацинства, борещи се за специфични привилегии по отношение на тъпаците от обичайните към момента болшинства. Не искам Европа да се окаже за къс исторически интервал хазаин на половин Африка, не искам да вземам участие в опит, който да преодолява принудително националното разделяне на Европа посредством инжектиране на конски дози мултикултурализъм. Искам европейските народи да се слеят в една общественост еволюционно, следвайки логиката на своята обща еднаквост и общия си интерес - даже това да отнеме повече време и самообладание.
Един мастит професор измежду 2-та % снизходително бе определил Саграда фамилия в Барселона като тип туристически кич, съпоставим несъмнено с Дисниленд. Съжалявам, аз не числя се на неговата Европа - обединена или не. Аз числя се на Европа, която вижда духа на личното си израстване през вековете в Саграда фамилия. Затова не ми е безразлично дали преминаващите около Кьолнската катедрала са пристигнали да й се поклонят, или да се облекчат върху стените й. За мен Европа не е прототип - или пример на нечий утопичен световен свят. Европа е неповторимо създание на човешката цивилизация. Вярата в Христа сътвори свободния - виновния човек, скулптирал личността си в закритите - интимните душевни пространства на " междинните " - на " тъмните " епохи на Европа.
Културната вълна на Просвещението придвижи тази вътрешна независимост и отговорност в публичните пространства на модерната стопанска система и на политическата народна власт. Европа сътвори публично проведена мяра за правдивост, за взаимност, за успеваемост и човечност. Европа е цивилизация - тя не е опитно поле за неврастеници, които упорстват субективният им произвол да получи статут на обществено-политическа норма, и то незабавно. Европа е бъркала, полудявала е в плен на братоубийство, на нацистка и болшевишка нервност, лицемерно се е помирявала с човеконенавистните мощни на деня, само че е оцелявала. Затова европейското обединяване носи голям ценностен - хуманистичен заряд. То сплотява създателя - Робер Шуман, мощно набожен католик и републиканец секуларист, и Даниел Кон Бендид - бунтовник, който не постоянно знае какво желае, само че го желае незабавно.
Днес Европа се намира в интервал на привършване на един съответен формат на своето обединяване. Затова интегрална Европа би трябвало да бъде предоговорена - по опция в интерес на всички. Аз мисля, че един вероятен формат е Европа като родно място. Нищо, че някому това може да се види като надничане от задницата на нечий консерватизъм. Не се титулувам - нито като либерал, нито като реакционер. Откъдето и да надзървам, употребявам личната си физиономия. Надявам се тя да не наподобява толкоз надменно като на притежател на нечия неповторима истина. Въпреки, че в известна степен числя се на горепосочените 2 %. По-скоро във времето, когато те бяха 20, 30, 50 на 100 ", приключи Минчев.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ