Д. Димитров: България има нужда от стратегически поглед
Политическото лято приключва за очакващите смяната с отчаяние, разрушени илюзии и очаквания за преодоляване на политическата неустойчивост и поредицата от рецесии, а на опозицията даде опция да направи нов опит за реабилитация в следващите предварителни избори на националното посланичество.
Ниското доверие, придружено от пропадналите индикатори на икономическа и медийна независимост, се настани трайно в обществото вследствие на дългогодишните дейности на тесния кръг овластени, в желанието им да преразпределят публичния запас по свое убеждение и интерес, без боязън от правосъдно гонене. Корупцията и безнаказаността са пуснали толкоз дълбоки корени, че деградират публичната тъкан до гниене, което трансформира нежната ни народна власт в хибрид сред партокрация и олигокрация. Този над тридесет годишен модел на развиване, без ценене на публичния интерес, е към този момент привършен.
Все още не се следи сериозна маса от мобилизиращи сили, които да произлязат от груповия разсъдък, само че това е наложително да настъпи, в случай че не желаеме да изгубим държавността си. За страдание живеем във време, в което обществената деградация води до декомпозиция на актуалните общества, което още повече усложнява решаването на политическото уравнение у нас.
В идните нестабилни месеци и години ще бъде належащо неимоверно напъване на интелектуалните сили в цялото общество, взаимни отстъпки за намиране на пресечната точка на разнопосочните понастоящем ползи, мотивация и сила за интеграционни процеси, които да доведат до формулиране на нов публичен контракт, почиващ на върховенството на закона, спазването на демократичните правила и зачитането на човешките права и свободи, който да размени изчерпания към този момент олигархично-партократичен модел. Но демократичните институции могат да бъдат устойчиви единствено когато множеството хора осъзнаят изгодата от тяхното действие и на изборите не дават вота си за политически сили, които дават обещание знамение за един ден. Изстрадалите български жители жадуват най-сетне да се появи виновна политическа групировка, която борави с категориите на бъдещето, слага и извършва високи цели и стандарти в обществото, която да даде сериозна експертиза и управническа стратегия за стабилно демократично и икономическо развиване на страната с визия най-малко петдесет години напред. Това не е невероятно и не е патент само на Великите сили. Повечето ни съседи също го вършат, въпреки да не се вижда с просто око, само че и през днешния ден продължаваме да берем кахъри с национални тактики, дефинирани в средата на деветнадесети и началото на двадесети век в близкото ни обграждане.
Стратегическият взор е извънредно нужен, защото външните провокации пред страната ни няма изгледи да отслабят въздействието си в дълготраен проект, а в случай че желаеме да оцелеем като страна, екзистенциално значимо е да прекъснем многовековната поличба да бъдем обект на негативните геополитически въздействия. Благодарение на френското председателство в Европейски Съюз, заплахата от разиграването на малцинствената карта беше краткотрайно преодоляна, само че е наивно да се мисли, че страницата е затворена вечно. Затова България би трябвало да уголемява експертизата си и да продължи да коментира на високо и най-високо ниво пред своите западни и източни сътрудници и съдружници, за какво е избрала гражданския, а не етническия модел на обществено-политическо развиване. Резултатите от етническия модел се виждат най-отчетливо в Босна и Херцеговина, където вътрешните дезинтеграционни процеси не престават да се задълбочават, подпомагани от външното въздействие на познатите антидемократични сили от близкото и по-далечно източно направление. Другата геополитическа заплаха с капацитет още веднъж да взриви Балканите, произлизаща от опита за декомпозиция на Косово под терминологията " замяна на територии " със Сърбия, също беше преодоляна със " промяната на караула " в Белия дом, само че не можем да бъдем сигурни до каква степен процесът е резистентен, имайки поради изказванията в последно време от някогашни медиатори в договарянията сред Белград и Прищина. Индикации, че силата за опълчване и спорове на Балканите не е изчерпана, идват и от дейностите на водача на босненските сърби Милорад Додик, които предизвикат към фракционизъм и дезинтеграция, и чиято възпламеняваща изразителност основава доста главоболия на Европейски Съюз и НАТО, като отклонява фокуса от Украйна в основен миг.
Войната на Русия в Украйна изостри опълчването и увеличи напрежението у нас до точката на шупване, като в последна сметка способства за късия живот на към този момент бившето държавно управление, което можеше да направи доста повече за ограничение на икономическото и политическо въздействие на Кремъл от акта на изпъждане на седемдесетте съветски дипломати. Урокът е, че показността би трябвало да бъде сменена с успеваемост, а за това с изключение на храброст е нужен консенсус на политическите фактори с евроатлантическа ориентировка, който да изготви и уверено да извърши проект за ограничение на съветското въздействие в страната, което се осъществя на първо място чрез газовата, петролна и атомна енергийни политики. Не е нужно да се лишаваме от съветските енергоносители, само че връзките би трябвало да бъдат сведени до чисто стопански. Това може да бъде реализирано само посредством диверсификация на източниците и маршрутите на доставка на енергоносители, както и влизане на страната в пълномощията си във връзка с регулациите, тъй че да няма изключения за данъчни и митнически преференции за съветските икономически субекти на българска територия и акватория, които ощетяват държавния бюджет със стотици милиони лв. годишно.
Няма подозрение, че продължителността и крайния резултат от войната в Украйна следва да преначертаят геополитическата карта в Европа, като първият резултат е към този момент налице с решението на Швеция и Финландия за влизане в НАТО. Това е стратегически значимо решение, което ще ускори още повече смисъла на Балтийско и Черно море и страните с акватории в източния фланг на НАТО. България ще бъде изправена пред предизвикването да развие неголеми, само че съвременни Военноморски сили, със съпътстващата брегова инфраструктура за противовъздушна и противокорабна защита, възобновяване и рационализация на околните до морската линия летища за авиационна поддръжка, железопътна инфраструктура и прочие Проектът на Триморието (Балтийско, Черно и Адриатическо море) евентуално ще получи нов подтик за развиване. Наред с интереса на Хърватия (потенциално и на прилежащите Словения и Босна и Херцеговина) да развиват коридорите от Адриатическо към Балтийско море, България, дружно с Албания и Република Северна Македония би трябвало да постави старания за рестарт на плана за Коридор 8 от пристанище Дуръс до пристанище Бургас, като потвърди пред своите сътрудници от Европейски Съюз и НАТО стратегическото значение на коридора в подтекста на новата архитектура на НАТО в Източна Европа, която следва да се осъществя.
Благодарение на обстоятелството, че страната ни е граничеща по море със зоната на военния спор в Украйна, за повторно в къс исторически интервал, след войните в някогашната Югославия, пред България се разкрива неповторимата опция да се впише като благонадежден, постоянен и приближен съдружник и сътрудник в НАТО и Европейски Съюз, която този път не би трябвало да бъде пропиляна. /БГНЕС
---------------------
Анализ на Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ.
Ниското доверие, придружено от пропадналите индикатори на икономическа и медийна независимост, се настани трайно в обществото вследствие на дългогодишните дейности на тесния кръг овластени, в желанието им да преразпределят публичния запас по свое убеждение и интерес, без боязън от правосъдно гонене. Корупцията и безнаказаността са пуснали толкоз дълбоки корени, че деградират публичната тъкан до гниене, което трансформира нежната ни народна власт в хибрид сред партокрация и олигокрация. Този над тридесет годишен модел на развиване, без ценене на публичния интерес, е към този момент привършен.
Все още не се следи сериозна маса от мобилизиращи сили, които да произлязат от груповия разсъдък, само че това е наложително да настъпи, в случай че не желаеме да изгубим държавността си. За страдание живеем във време, в което обществената деградация води до декомпозиция на актуалните общества, което още повече усложнява решаването на политическото уравнение у нас.
В идните нестабилни месеци и години ще бъде належащо неимоверно напъване на интелектуалните сили в цялото общество, взаимни отстъпки за намиране на пресечната точка на разнопосочните понастоящем ползи, мотивация и сила за интеграционни процеси, които да доведат до формулиране на нов публичен контракт, почиващ на върховенството на закона, спазването на демократичните правила и зачитането на човешките права и свободи, който да размени изчерпания към този момент олигархично-партократичен модел. Но демократичните институции могат да бъдат устойчиви единствено когато множеството хора осъзнаят изгодата от тяхното действие и на изборите не дават вота си за политически сили, които дават обещание знамение за един ден. Изстрадалите български жители жадуват най-сетне да се появи виновна политическа групировка, която борави с категориите на бъдещето, слага и извършва високи цели и стандарти в обществото, която да даде сериозна експертиза и управническа стратегия за стабилно демократично и икономическо развиване на страната с визия най-малко петдесет години напред. Това не е невероятно и не е патент само на Великите сили. Повечето ни съседи също го вършат, въпреки да не се вижда с просто око, само че и през днешния ден продължаваме да берем кахъри с национални тактики, дефинирани в средата на деветнадесети и началото на двадесети век в близкото ни обграждане.
Стратегическият взор е извънредно нужен, защото външните провокации пред страната ни няма изгледи да отслабят въздействието си в дълготраен проект, а в случай че желаеме да оцелеем като страна, екзистенциално значимо е да прекъснем многовековната поличба да бъдем обект на негативните геополитически въздействия. Благодарение на френското председателство в Европейски Съюз, заплахата от разиграването на малцинствената карта беше краткотрайно преодоляна, само че е наивно да се мисли, че страницата е затворена вечно. Затова България би трябвало да уголемява експертизата си и да продължи да коментира на високо и най-високо ниво пред своите западни и източни сътрудници и съдружници, за какво е избрала гражданския, а не етническия модел на обществено-политическо развиване. Резултатите от етническия модел се виждат най-отчетливо в Босна и Херцеговина, където вътрешните дезинтеграционни процеси не престават да се задълбочават, подпомагани от външното въздействие на познатите антидемократични сили от близкото и по-далечно източно направление. Другата геополитическа заплаха с капацитет още веднъж да взриви Балканите, произлизаща от опита за декомпозиция на Косово под терминологията " замяна на територии " със Сърбия, също беше преодоляна със " промяната на караула " в Белия дом, само че не можем да бъдем сигурни до каква степен процесът е резистентен, имайки поради изказванията в последно време от някогашни медиатори в договарянията сред Белград и Прищина. Индикации, че силата за опълчване и спорове на Балканите не е изчерпана, идват и от дейностите на водача на босненските сърби Милорад Додик, които предизвикат към фракционизъм и дезинтеграция, и чиято възпламеняваща изразителност основава доста главоболия на Европейски Съюз и НАТО, като отклонява фокуса от Украйна в основен миг.
Войната на Русия в Украйна изостри опълчването и увеличи напрежението у нас до точката на шупване, като в последна сметка способства за късия живот на към този момент бившето държавно управление, което можеше да направи доста повече за ограничение на икономическото и политическо въздействие на Кремъл от акта на изпъждане на седемдесетте съветски дипломати. Урокът е, че показността би трябвало да бъде сменена с успеваемост, а за това с изключение на храброст е нужен консенсус на политическите фактори с евроатлантическа ориентировка, който да изготви и уверено да извърши проект за ограничение на съветското въздействие в страната, което се осъществя на първо място чрез газовата, петролна и атомна енергийни политики. Не е нужно да се лишаваме от съветските енергоносители, само че връзките би трябвало да бъдат сведени до чисто стопански. Това може да бъде реализирано само посредством диверсификация на източниците и маршрутите на доставка на енергоносители, както и влизане на страната в пълномощията си във връзка с регулациите, тъй че да няма изключения за данъчни и митнически преференции за съветските икономически субекти на българска територия и акватория, които ощетяват държавния бюджет със стотици милиони лв. годишно.
Няма подозрение, че продължителността и крайния резултат от войната в Украйна следва да преначертаят геополитическата карта в Европа, като първият резултат е към този момент налице с решението на Швеция и Финландия за влизане в НАТО. Това е стратегически значимо решение, което ще ускори още повече смисъла на Балтийско и Черно море и страните с акватории в източния фланг на НАТО. България ще бъде изправена пред предизвикването да развие неголеми, само че съвременни Военноморски сили, със съпътстващата брегова инфраструктура за противовъздушна и противокорабна защита, възобновяване и рационализация на околните до морската линия летища за авиационна поддръжка, железопътна инфраструктура и прочие Проектът на Триморието (Балтийско, Черно и Адриатическо море) евентуално ще получи нов подтик за развиване. Наред с интереса на Хърватия (потенциално и на прилежащите Словения и Босна и Херцеговина) да развиват коридорите от Адриатическо към Балтийско море, България, дружно с Албания и Република Северна Македония би трябвало да постави старания за рестарт на плана за Коридор 8 от пристанище Дуръс до пристанище Бургас, като потвърди пред своите сътрудници от Европейски Съюз и НАТО стратегическото значение на коридора в подтекста на новата архитектура на НАТО в Източна Европа, която следва да се осъществя.
Благодарение на обстоятелството, че страната ни е граничеща по море със зоната на военния спор в Украйна, за повторно в къс исторически интервал, след войните в някогашната Югославия, пред България се разкрива неповторимата опция да се впише като благонадежден, постоянен и приближен съдружник и сътрудник в НАТО и Европейски Съюз, която този път не би трябвало да бъде пропиляна. /БГНЕС
---------------------
Анализ на Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ