По тънкия лед на фискалните правила в Бюджет 2022
Политическата криза и сформирането на съдружно управление колкото да в средата на декември рационално докара до значително забавяне в графика за приемане на бюджета. Доколкото новото мнозинство има известно основание да желае да стъпи върху направена от личен финансов министър фискална рамка, още в първите си публични отзиви министър Асен Василев вкара ново неизвестно в уравнението.
Накратко, държавното ръководство в този миг демонстрира, по персонално определение, „ базов бюджет “, а през юни ще внесе актуализация, която към този миг ще е отражение на новите политики, контрактувани от обединяването. Иначе казано, както в реалност е посочено и в преамбюла към обновената средносрочна бюджетна прогноза до 2024 – аналитичния документ, представляващ претекстове зад проекта за бюджет – не би трябвало да се чакат някакви значителни промени и промени, написа Лъчезар Богданов в личен анализ за Института за пазарна стопанска система.
На този фон оповестените в проекта на МФ параметри са, меко казано, шокиращи. Според проектите дори без значителни нови политики общите разходи ще приближат 63,2 милиарда лева, или 44,2% от упования размер на Брутният вътрешен артикул. По тези сметки, разноските нарастват с близо 7 милиарда лева във връзка с предварителния отчет за 2021 година, или с към 12,3%. Само че дори това не дава цялостната картина – помним, че през декември бяха заделени към 2,9 милиарда лева за бъдещи разходи. Това продължи традицията да се търсят механичен хитрости за прехвърляне на непохарчени средства от една година за идната. Ако „ изгладим “ този резултат, ще се окаже, че народните представители ще би трябвало да одобрят в реалност 66 милиарда лимит за харчене през 2022 година, което при в действителност разплатени малко над 53 милиарда през 2021 година съставлява близо 13 милиарда напредък, или 25% повишаване. И настрани от това – обещана, единствено че още недоговорена схема за компенсация на цените на ток и газ с „ отворен край “.
Иначе казано, не знаем колко милиарда спомагателни разходи ще бъдат насочени за компенсации и дали те ще бъдат прекратени в края на март, както минимум до момента е оповестено. Трудно бихме приели, че това е фискална рамка при „ базов сюжет без промени в политиките “. Използването на инструментите на сметките за непознати средства за сходни ресурси и прехвърляния е изначално непрозрачна процедура. Освен близо 3 милиарда в края на 2021 година знаем, че за последните три години общо към такива сметки са насочени близо 7,8 милиарда лева; не знаем колко от тях са били фактически изхарчени или върнати в бюджета. На приближаващ пласт пък идват държавните предприятия, които също се използват за „ касичка “ – без значение дали става дума за повишаване на капитала или авансово възнаграждение по договори. Така от бюджета излизат значителни средства, които обаче не се харчат в актуалната година, а остават наличен в държавни компании като че ли за бъдещи инвестиции и разходи.
Колко таман, къде и за какви проекти – мъчително е да се разбере от бюджетните документи, които са публичнодостъпни.
Дългосрочното решение, както сме коментирали и преди, е въвеждане на многогодишно финансово бюджетиране.
Краткосрочното – цялостна прозрачност и отчетност за напредванията по тези сметки.
Защо вършим това отклонение? Ами защото резултатът от тези „ игри с числата “ е невъзможността да се открои ясна посока на фискалната политика. Ако някой попита „ колко е бюджетният дефицит “ несъмнено дори експертите на МФ ще се затруднят да отговорят, и без съмнение ще посочат минимум няколко стойности. В проекта на бюджет е заложен касов дефицит от 5,9 милиарда лева, или 4,1% от Брутният вътрешен артикул.
Ако прибавим обаче „ скритите “ 2,9 милиарда лева, които ще бъдат изхарчени, действителната разлика измежду приходи и разходи ще е 8,8 милиарда – единствено че пък от МФ ще кажат, че тези 2,9 милиарда към този миг са регистрирани като касов дефицит през 2021 година Аритметиката по какъв метод съумяваме да си „ заделим “ дефицит от една година, който да ни позволи да си харчим идната, единствено че да не го отчитаме на касова основа, може да сработва публично. Това обаче няма по какъв метод да не се види в дефицита на начислена основа – а там държавното ръководство залага той да е 5,5% от Брутният вътрешен артикул.
Следващото ниво на объркване основава и разделянето на дефицита на сходен заради Ковид-мерки и общ – с концепцията да се покаже, че в реалност „ същинският “ е нисък, единствено че заради пандемията е станал по-голям. Това също заплита дебата в безкрайни методологични различия. Още през 2020 година посочихме, че с такава формулировка се прави опит да се маскира продължително раздуване на разноските, също така такива, които нямат никаква връзка с пандемията.
Дори с всички покупко-продажби и уточнения, държавното ръководство предлага касов дефицит от 4,1% през 2022, 3,3% през 2023 и 3% през 2024 година На начислена основа дефицитът по проектите в средносрочната рамка ще бъде 5,5% през 2022г, 3,6% през 2023 година и 2,8% през 2024 година Това поставя две групи въпроси. От една страна, дори да се извиним с краткотрайното преустановяване на фискалните правила в Европейски Съюз за 2022 година, България ще е несъмнено в нарушение през 2023 година.
Защо държавното ръководство върви по този възтънък лед не е ясно. Също по този метод, това внася в допълнение объркване в поръчките за присъединяване в еврозоната – едва ли ЕЦБ и по-дисциплинираните страни членки ще се трогнат от описаните нагоре рационализации и извинения, когато таблото „ светне в алено “ от дефицити над 3% от Брутният вътрешен артикул.
Ако държавното ръководство е значително в желанията си за приемане на еврото е абсолютно безспорно, че оправянето с бюджетния дефицит би трябвало да е приоритет. От друга страна, и обвързвано с предходния подтекст, простата логика е, че ако има криза бюджетният баланс може да се утежни, а когато стопанската система пораства, дефицитът се свива, а при бърз прогрес дори би трябвало да се осъществя излишък.
Казано иначе – след мощното обновяване през 2021 година и иден автентичен напредък от близо 5% за 2022 година и 3,7% за 2023 година е необяснимо защо държавното ръководство не може да влезе в границите на 3-процентния дефицит. Когато имаме прогрес – измерен като повишаване на Брутният вътрешен артикул, напредък на износа, напредък на индустриалното производство, напредък на потреблението, напредък в вложенията, рекордно ниска безработица и увеличаващи се заплати и чисти доходи, напредък на заема както за бизнеса, по този метод и за фамилиите, и още много знаци – би следвало дефицитът да намалява, а скоро и да бъде отхвърлен.
Към това би трябвало да прибавим още един риск – поръчката за голяма актуализация в средата на годината. Като че или има консенсус в обединяването, че отсега нататък ще се основават нови политики, а от чутото досега това са все такива, увеличаващи разноските. Знаем обаче, че финансовите разходи мъчително се усвояват в действителност – отсега нататък би трябвало да се правят проекти, процедури за възлагане на обществени поръчки, а по-късно и самото фактически реализиране. Заедно с това, държавното ръководство към този миг е заложило ексклузивен напредък в финансовите разходи – от 3,7 до 8,2 милиарда лева
Така че остават „ бързите разноски “ – това са субсидии, заплати или публични. При дотациите и към момента имаме предложени повишаване с 2 милиарда, настрани чакаме да видим проектите за компенсациите за енергийните цени. Нови тактики и напредък по съществуващите обаче от ден дневно основава причинност на бизнеса от държавни помощи. При публичните разходи напълно безспорни са другите хрумвания за ново значително повишаване на пенсиите.
В момента са планувани само 850 млн. лева добавки и 6,1% напредък по швейцарското наставление от юли – единствено че това едва ли ще остане по този метод, още повече, че едва ли болшинството ще има политическа воля да намали прихода на пенсионерите при спиране на добавките. Енигма обаче остава визията в района на публичното поддържане и финансирането на публичните услуги – към този миг виждаме запазване на сегашните тактики за поддържане, като при публичните услуги има експресивен напредък на разходните стандарти.
С други думи, рисковете от нови значителни разходи след юли са значителни. От позиция на бюджетния баланс финансовият министър може да се надява на инфлацията – по-високите цени могат да доведат до преизпълнение на данъчните приходи. Както непрекъснато, остава немалка и вероятността финансовите проекти да се забавят, което ще „ спести “ в перото финансови разходи към края на годината. Доколко обаче тези буфери ще компенсират самодейностите за по-високи разходи към този миг не е ясно. Може ли България да има друга рамка - без дефицит и повишение на дълга, с ниски данъци, насърчаващи растежа, и с по-ефективни разходи чрез промени?
За идващ път ИПИ предложи друг бюджет, който дава мощен подтик за инвестиции, преструктуриране на стопанската система, напредък на приходите и изсветляване на заетостта. Предлагаме намаляване на осигурителната тежест с 12 процентни пункта и нулев данък за реинвестираната облага, като балансиране на приходите и разноските на нива от към 55 милиарда лева, или малко над 38% от Брутният вътрешен артикул.
Накратко, държавното ръководство в този миг демонстрира, по персонално определение, „ базов бюджет “, а през юни ще внесе актуализация, която към този миг ще е отражение на новите политики, контрактувани от обединяването. Иначе казано, както в реалност е посочено и в преамбюла към обновената средносрочна бюджетна прогноза до 2024 – аналитичния документ, представляващ претекстове зад проекта за бюджет – не би трябвало да се чакат някакви значителни промени и промени, написа Лъчезар Богданов в личен анализ за Института за пазарна стопанска система.
На този фон оповестените в проекта на МФ параметри са, меко казано, шокиращи. Според проектите дори без значителни нови политики общите разходи ще приближат 63,2 милиарда лева, или 44,2% от упования размер на Брутният вътрешен артикул. По тези сметки, разноските нарастват с близо 7 милиарда лева във връзка с предварителния отчет за 2021 година, или с към 12,3%. Само че дори това не дава цялостната картина – помним, че през декември бяха заделени към 2,9 милиарда лева за бъдещи разходи. Това продължи традицията да се търсят механичен хитрости за прехвърляне на непохарчени средства от една година за идната. Ако „ изгладим “ този резултат, ще се окаже, че народните представители ще би трябвало да одобрят в реалност 66 милиарда лимит за харчене през 2022 година, което при в действителност разплатени малко над 53 милиарда през 2021 година съставлява близо 13 милиарда напредък, или 25% повишаване. И настрани от това – обещана, единствено че още недоговорена схема за компенсация на цените на ток и газ с „ отворен край “.
Иначе казано, не знаем колко милиарда спомагателни разходи ще бъдат насочени за компенсации и дали те ще бъдат прекратени в края на март, както минимум до момента е оповестено. Трудно бихме приели, че това е фискална рамка при „ базов сюжет без промени в политиките “. Използването на инструментите на сметките за непознати средства за сходни ресурси и прехвърляния е изначално непрозрачна процедура. Освен близо 3 милиарда в края на 2021 година знаем, че за последните три години общо към такива сметки са насочени близо 7,8 милиарда лева; не знаем колко от тях са били фактически изхарчени или върнати в бюджета. На приближаващ пласт пък идват държавните предприятия, които също се използват за „ касичка “ – без значение дали става дума за повишаване на капитала или авансово възнаграждение по договори. Така от бюджета излизат значителни средства, които обаче не се харчат в актуалната година, а остават наличен в държавни компании като че ли за бъдещи инвестиции и разходи.
Колко таман, къде и за какви проекти – мъчително е да се разбере от бюджетните документи, които са публичнодостъпни.
Дългосрочното решение, както сме коментирали и преди, е въвеждане на многогодишно финансово бюджетиране.
Краткосрочното – цялостна прозрачност и отчетност за напредванията по тези сметки.
Защо вършим това отклонение? Ами защото резултатът от тези „ игри с числата “ е невъзможността да се открои ясна посока на фискалната политика. Ако някой попита „ колко е бюджетният дефицит “ несъмнено дори експертите на МФ ще се затруднят да отговорят, и без съмнение ще посочат минимум няколко стойности. В проекта на бюджет е заложен касов дефицит от 5,9 милиарда лева, или 4,1% от Брутният вътрешен артикул.
Ако прибавим обаче „ скритите “ 2,9 милиарда лева, които ще бъдат изхарчени, действителната разлика измежду приходи и разходи ще е 8,8 милиарда – единствено че пък от МФ ще кажат, че тези 2,9 милиарда към този миг са регистрирани като касов дефицит през 2021 година Аритметиката по какъв метод съумяваме да си „ заделим “ дефицит от една година, който да ни позволи да си харчим идната, единствено че да не го отчитаме на касова основа, може да сработва публично. Това обаче няма по какъв метод да не се види в дефицита на начислена основа – а там държавното ръководство залага той да е 5,5% от Брутният вътрешен артикул.
Следващото ниво на объркване основава и разделянето на дефицита на сходен заради Ковид-мерки и общ – с концепцията да се покаже, че в реалност „ същинският “ е нисък, единствено че заради пандемията е станал по-голям. Това също заплита дебата в безкрайни методологични различия. Още през 2020 година посочихме, че с такава формулировка се прави опит да се маскира продължително раздуване на разноските, също така такива, които нямат никаква връзка с пандемията.
Дори с всички покупко-продажби и уточнения, държавното ръководство предлага касов дефицит от 4,1% през 2022, 3,3% през 2023 и 3% през 2024 година На начислена основа дефицитът по проектите в средносрочната рамка ще бъде 5,5% през 2022г, 3,6% през 2023 година и 2,8% през 2024 година Това поставя две групи въпроси. От една страна, дори да се извиним с краткотрайното преустановяване на фискалните правила в Европейски Съюз за 2022 година, България ще е несъмнено в нарушение през 2023 година.
Защо държавното ръководство върви по този възтънък лед не е ясно. Също по този метод, това внася в допълнение объркване в поръчките за присъединяване в еврозоната – едва ли ЕЦБ и по-дисциплинираните страни членки ще се трогнат от описаните нагоре рационализации и извинения, когато таблото „ светне в алено “ от дефицити над 3% от Брутният вътрешен артикул.
Ако държавното ръководство е значително в желанията си за приемане на еврото е абсолютно безспорно, че оправянето с бюджетния дефицит би трябвало да е приоритет. От друга страна, и обвързвано с предходния подтекст, простата логика е, че ако има криза бюджетният баланс може да се утежни, а когато стопанската система пораства, дефицитът се свива, а при бърз прогрес дори би трябвало да се осъществя излишък.
Казано иначе – след мощното обновяване през 2021 година и иден автентичен напредък от близо 5% за 2022 година и 3,7% за 2023 година е необяснимо защо държавното ръководство не може да влезе в границите на 3-процентния дефицит. Когато имаме прогрес – измерен като повишаване на Брутният вътрешен артикул, напредък на износа, напредък на индустриалното производство, напредък на потреблението, напредък в вложенията, рекордно ниска безработица и увеличаващи се заплати и чисти доходи, напредък на заема както за бизнеса, по този метод и за фамилиите, и още много знаци – би следвало дефицитът да намалява, а скоро и да бъде отхвърлен.
Към това би трябвало да прибавим още един риск – поръчката за голяма актуализация в средата на годината. Като че или има консенсус в обединяването, че отсега нататък ще се основават нови политики, а от чутото досега това са все такива, увеличаващи разноските. Знаем обаче, че финансовите разходи мъчително се усвояват в действителност – отсега нататък би трябвало да се правят проекти, процедури за възлагане на обществени поръчки, а по-късно и самото фактически реализиране. Заедно с това, държавното ръководство към този миг е заложило ексклузивен напредък в финансовите разходи – от 3,7 до 8,2 милиарда лева
Така че остават „ бързите разноски “ – това са субсидии, заплати или публични. При дотациите и към момента имаме предложени повишаване с 2 милиарда, настрани чакаме да видим проектите за компенсациите за енергийните цени. Нови тактики и напредък по съществуващите обаче от ден дневно основава причинност на бизнеса от държавни помощи. При публичните разходи напълно безспорни са другите хрумвания за ново значително повишаване на пенсиите.
В момента са планувани само 850 млн. лева добавки и 6,1% напредък по швейцарското наставление от юли – единствено че това едва ли ще остане по този метод, още повече, че едва ли болшинството ще има политическа воля да намали прихода на пенсионерите при спиране на добавките. Енигма обаче остава визията в района на публичното поддържане и финансирането на публичните услуги – към този миг виждаме запазване на сегашните тактики за поддържане, като при публичните услуги има експресивен напредък на разходните стандарти.
С други думи, рисковете от нови значителни разходи след юли са значителни. От позиция на бюджетния баланс финансовият министър може да се надява на инфлацията – по-високите цени могат да доведат до преизпълнение на данъчните приходи. Както непрекъснато, остава немалка и вероятността финансовите проекти да се забавят, което ще „ спести “ в перото финансови разходи към края на годината. Доколко обаче тези буфери ще компенсират самодейностите за по-високи разходи към този миг не е ясно. Може ли България да има друга рамка - без дефицит и повишение на дълга, с ниски данъци, насърчаващи растежа, и с по-ефективни разходи чрез промени?
За идващ път ИПИ предложи друг бюджет, който дава мощен подтик за инвестиции, преструктуриране на стопанската система, напредък на приходите и изсветляване на заетостта. Предлагаме намаляване на осигурителната тежест с 12 процентни пункта и нулев данък за реинвестираната облага, като балансиране на приходите и разноските на нива от към 55 милиарда лева, или малко над 38% от Брутният вътрешен артикул.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ