Икономист: САЩ са големите печеливши, сега ще внасяме оттам втечнен газ, който е с 30% по-скъп
Покачват се цените на горивата, на главните храни, на металите, въобще – порастват цените на всичко. Руската война в Украйна удари международната стопанска система и очевидно разтресе българската. Какво би трябвало да се направи по време на геостратегическа рецесия, отговорите дава икономистът Кузман Илиев пред " Фокус ".
- Какво можем да създадем, с цел да променим що от що към по-добро нерадостната картина, която виждаме всеки ден?
-Трябва да си даваме сметка, първо, в какви води плуваме, а те са доста бурни. Това са де факто едни тектонични разбърквания в международните интернационалните и стопански връзки в случай че щете.
Ние го гледаме през призмата на войната и драмата на тия хора, които бягат от полето и бойните дейности, от техните разрушени домове, от страданието, само че в случай че минем на едно аналитично ниво, какво значи това за света – това е поръчка в действителност към този момент за образуването на нови стопански, военни, политически блокове, по сходство на Студената война, които вършат по този начин, че протекционизмът се завръща.
Завръща се протекционизмът и се получава късане на интернационалното разделяне на труда, на това, което ни направи всички нас релативно по-богати и по-заможни от предходните генерации, които са живели в разделянето на сфери на въздействие, на търговски лагери, на военнополитически лагери. Ние някак си приехме за даденост това, че към този момент световната верига за доставки е извънредно интегрирана, обвързвана.
Виждате, литият идваше от Китай тук за соларите, руснаците пък правеха паладия, магнезия и го даваха за самолети, за чипове, за коли.
Обратно – европейците внасяха индустриални софтуерни артикули. Това към този момент завършва. И ние би трябвало да знаем, къде се намираме и в някакъв смисъл леко да сме го провидили, и да знаем, че това ще има съответни измерения върху нас в идващите години, върху европейците в частност, а пък съответно нас, българите – още повече, тъй като сме по-беднички, и да очертаем рисковете какви са.
А те първоначално са, с изключение на енергийния, другият риск, за който малко се приказва, е продоволственият, този, че няма да има задоволително храна.
Има недостиг в световен аспект. И аз не споделям толкоз за България, където индиректно ще е следствието, а по-скоро терзанието идва по линия на това, какво става в Северна Африка и в Близкия изток, в средиземноморските страни и в Турция, когато те на 80-тина %, 60-80% се хранят с пшеница, с жито, което идва от Русия, от Украйна, и в този момент не може да бъде създадено, не може да бъде доставено.
Този апетит ще провокира огромни маси от хора да се насочват към лелеяната Европа, която да ви кажа, апропо, поради всичките тези стопански проблеми сега има проблем да си изхрани отглеждането на животни, тъй като светът се е уплашил, светът се затваря и европейците желаят фуражи от Съединени американски щати, от Латинска Америка, американците се кумят, Аржентина полека-лека затваря вноса на соя и примерно италиански фермери треперят, че не могат да си нахранят добитъка.
Т.е. ние безусловно влизаме в тая догадка, прелестната, на Зелената договорка и на зеления свят, че няма да има месо, че цените ще са доста високи на електрическата енергия, няма да караме коли. Просто си го направихме по различен, непряк стопански метод.
- Твърде злокобен и ексцентричен метод.
- Да, за жал да.
- Г-н Илиев, и къде се намираме ние? Къде е нашият дребен пазар сред огромните световни пазари?
- Ние сме фактически на кръстопът. Факт е, че ние имаме ясни цели, геополитически, и сме част от Европа. Ние постоянно сме били част от Европа, нейна градивна част. Проблемът е, че нямаме самочувствието, че е по този начин, и не се държим като индивид на интернационалните връзки, а като обект.
Т.е. ние изчакваме да забележим какво ще стане и какво ще ни кажат примерно нашите европейски наднационални водачи, Съединени американски щати какво ще подхващат като наказания, в случай че ние имаме нашия народен интерес, който не е някакво прилягване и честен релативизъм, както споделят някои. Не, това е въпрос на оцеляване икономическо на българското население, което – извинявайте, но ние сме изнасяли единствено писменост и четмо, писмо и просвета.
Сега не сме отговорни, че по света постоянно ще има някъде някакви спорове, не сме отговорни за това. И в последна сметка ние би трябвало да имаме матрица за отговор на такива неща и тази матрица би трябвало да е " Деескалация, мир, спрете да се биете “.
Но ние, макар че сме част от НАТО, макар че сме част от Европейския съюз, приканваме всички да не се стига до доста тежки наказания, които на практика значат обсада, а тази обсада притиска съперника в ъгъла, той става доста по-агресивен, а на нас ни се отразява, като де факто ние оставаме без доставки да речем на газ.
- Какво държание би трябвало да имаме съгласно вас?
- В такава обстановка съгласно мен доста по-активна роля на геополитическия терен трябваше да имаме в опит да реализираме тая деескалация и да сме някакъв посредник, изкусен, тук в последните няколко години, не в този момент. Сега е
смешно даже да го разясняваме.
- То дали имаме потенциал и капацитет за това, господин Илиев? Хубаво е да си помечтаем, но дали ще стане, дали би било допустимо?
- Знаете ли, то малко е въпрос на оцеляване при нас. Защото аз ви споделих за мигрантските талази, които могат да тръгнат от Турция. А от кое място ще минат тия талази? Ние не можем да си позволим сега просто да стоим и да следим мача и по този начин, някак си просто морално да даваме оценки в една или друга посока. Ние би трябвало интензивно и самодейно да се опитваме час по-скоро това нещо да спре.
Може би нямаме огромен късмет да повлияем, само че нас това ни визира директно.
И неслучайно Кирил Петков – нашия министър председател, който доста високопарно и самоуверено и в някакъв смисъл надменно разяснява по метод, по който и американският президент не си е разрешавал. Маккейн беше човек, който чакаше да откри война, в която да влязат Съединени американски щати, но даже американският президент не говореше такива неща и не е споделил такива неща за Русия.
Той, Кирил Петков сподели, че руснаците са бензиностанция с ракети и на идващия ден трябваше към този момент да приказва, че не желаеме да сме в листата със наказания. И е разумно, тъй като забележете – точно с цел да реализираме Зелената договорка, ами цяла Европа стана извънредно подвластна, точно като развой по постигането на Зелената договорка, като някакъв промеждутъчен стадий, от газа на руснаците. 1/4 от електрическата сила в Европа си я вършим от газ.
И в един миг ние, правейки зелените неща, с цел да избягаме от тия въглища, с цел да избягаме от нуклеарните други възможности, заравяйки си главата в пясъка безусловно като някакви щрауси, в един миг се оказахме извънредно подвластни, и то просто единствено тъй като сме изповядвали явно неверна икономическа философия.
Прави ли усещане, пък какъв брой е лицемерно това, че по какъв начин внезапно климатичните промени ще спрат? Е тъкмо в този момент, до момента в който трае войната, с цел да си върнем въглищата, които се оказа, че не са табу към този момент – на Тимерманс заключението. Значи климатичните промени не са чак толкоз страшна алтернатива за света, щом могат да изчакат не се знае какъв брой време.
- И по какъв начин ще вържем двата края у нас?
- Няма да е елементарно. Аз не желая да начертавам отрицателни сюжети, с които хората да се потискат в допълнение. Просто проблемите би трябвало да се посочват и да се споделя, че незабавно би трябвало да се подходи стратегически и да се работи.
Ще се мине през сложни моменти, не би трябвало да се заблуждаваме в това с вас в този момент, само че когато се знае накъде се върви, когато се знае, че би трябвало да се работи за нови мощности, за авансово предчувствие, за повече произвеждане на електрическа енергия, за повече доставки – добре е, несъмнено, различни, отвред.
Какво сме спали до момента, какво сме чакали през всичките тия години? И, несъмнено, в тая огромна игра има спечелили и тия спечелили сега са Китай и Съединени американски щати, а другите, по-бедничките, гледаме мача. Европа е тотално в ничия земя. На Съединени американски щати в този момент ще им внасяме втечнения газ с 30% по-скъп. За всичките терминали би трябвало инфраструктурата да се направи, тя е извънредно незадоволителна.
Съединени американски щати са огромният печеливш и по повод като цяло на шистовата промишленост поради скока на цените. Китай съумя да си прилапа Русия с нейните запаси и с отбранителната мощност, работилницата на света обаче е Китай.
А Европа безусловно е в ничия земя, тъй като имаше цел – това е първият въглеродно безпристрастен континент, забележете, в света. Честито на печелившите. Ето, в действителност. Ние, като си затворим промишлеността тотално, в действителност ще сме първите, които ще се върнат към варварските столетия.
- Към кремъка и тоягата ли ще се върнем?
- Опитват се да ни върнат там. Опитват се да ни върнат там, по тази причина би трябвало политици с визия, по тази причина би трябвало общество будно, по тази причина би трябвало да се приказва с съответни решения. А не да се споделя едно и след два дни да се окаже, че е тъкмо особеното на това, за което сме работили. Не да се заблуждаваме, не да си споделяме " Не, няма да пристигна “. Не, ще пристигна. Идва. Това са си действителни проблеми, които засягат всички нас. Те имат решения.
Чрез положително познаване на стопанска система, на доктрина, с прекрасен спор може да си ги решаваме. Не може от една година всички, които наблюдават процеса в Украйна, да знаят, че там ще има неизбежно война, тъй като са сложени доста ясни червени линии и е ясно, че в един миг нещата ще ескалират, и ние тук да приказваме до последния ден, че – не, не, няма да стане.
Не може Зелената договорка да е ясно, че значи обедняване и че значи прескачане на стопански стадии, а ние да си приказваме за това, каква прелестна, страхотна самодейност е, по какъв начин бързо да си затворим половината от енергетиката в Маришкия басейн, без нищо да вършим там, въглерод, водород, биомаса, нищо няма да сменяме, всичко си е прелестно.
И в един миг да се окаже: " Ама то, въглищата в действителност не са толкоз страшни. Знаете ли, до момента в който мине войната, те са добър запас, с който можем да спасим ситуацията ". Какви са тия несъгласия, кого заблуждаваме?
- Въпросът е, господин Илиев, по какъв начин ще се измъкнем от тоя обаян кръг. Войната май, в случай че не друго, ще ни научи да отговорим искрено.
- Войната ще свърши и може да свърши внезапно, както свърши и пандемията. Може да свърши след пет дни, да се схванат. Това е териториален спор там. На европейците и Западния свят внезапно им стана доста значима Украйна, единствено че някак си по този начин лицемерно.
- Заради сякаш тази значимост не направиха доста за нея?
- Даже в някакъв смисъл я насърчаваха да бъде много самоуверено пред лицето на Русия, която, виждате, военно какво прави, въпреки всичко това е сериозна военна мощ, която си има своите ползи. И се стигна до там през днешния ден да страдат деца и да бъдат избивани в някакъв безразсъден териториален спор. Ама неверни хрумвания, неверно сложени, делене, огромно натягане и някой се пробва да владее. Честно казано, към този момент в действителност се виждат и огромните печеливши.
Пак ви споделям, единствено като погледнете акциите на военнопромишления комплекс по света, ще се хванете за главата. Хората нямат опция да свързват двата края, а през днешния ден в действителност има компании, на които акциите им са с по 30-40% от началото на войната нагоре. Това, в случай че мислите, че е инцидентно...
За страдание, всички си даваме сметка, че не доста. Както и с пандемията беше. И до момента в който медиите, огромна част от тях, без да желаят съгласно мен, влизат в тоя сюжет, е огромен проблем. Чест ви прави на вас и несъмнено и на много сътрудници в България, че не се подхлъзват по най-лесните пояснения, които постоянно са неверни.
Интервю на Цоня Събчева
- Какво можем да създадем, с цел да променим що от що към по-добро нерадостната картина, която виждаме всеки ден?
-Трябва да си даваме сметка, първо, в какви води плуваме, а те са доста бурни. Това са де факто едни тектонични разбърквания в международните интернационалните и стопански връзки в случай че щете.
Ние го гледаме през призмата на войната и драмата на тия хора, които бягат от полето и бойните дейности, от техните разрушени домове, от страданието, само че в случай че минем на едно аналитично ниво, какво значи това за света – това е поръчка в действителност към този момент за образуването на нови стопански, военни, политически блокове, по сходство на Студената война, които вършат по този начин, че протекционизмът се завръща.
Завръща се протекционизмът и се получава късане на интернационалното разделяне на труда, на това, което ни направи всички нас релативно по-богати и по-заможни от предходните генерации, които са живели в разделянето на сфери на въздействие, на търговски лагери, на военнополитически лагери. Ние някак си приехме за даденост това, че към този момент световната верига за доставки е извънредно интегрирана, обвързвана.
Виждате, литият идваше от Китай тук за соларите, руснаците пък правеха паладия, магнезия и го даваха за самолети, за чипове, за коли.
Обратно – европейците внасяха индустриални софтуерни артикули. Това към този момент завършва. И ние би трябвало да знаем, къде се намираме и в някакъв смисъл леко да сме го провидили, и да знаем, че това ще има съответни измерения върху нас в идващите години, върху европейците в частност, а пък съответно нас, българите – още повече, тъй като сме по-беднички, и да очертаем рисковете какви са.
А те първоначално са, с изключение на енергийния, другият риск, за който малко се приказва, е продоволственият, този, че няма да има задоволително храна.
Има недостиг в световен аспект. И аз не споделям толкоз за България, където индиректно ще е следствието, а по-скоро терзанието идва по линия на това, какво става в Северна Африка и в Близкия изток, в средиземноморските страни и в Турция, когато те на 80-тина %, 60-80% се хранят с пшеница, с жито, което идва от Русия, от Украйна, и в този момент не може да бъде създадено, не може да бъде доставено.
Този апетит ще провокира огромни маси от хора да се насочват към лелеяната Европа, която да ви кажа, апропо, поради всичките тези стопански проблеми сега има проблем да си изхрани отглеждането на животни, тъй като светът се е уплашил, светът се затваря и европейците желаят фуражи от Съединени американски щати, от Латинска Америка, американците се кумят, Аржентина полека-лека затваря вноса на соя и примерно италиански фермери треперят, че не могат да си нахранят добитъка.
Т.е. ние безусловно влизаме в тая догадка, прелестната, на Зелената договорка и на зеления свят, че няма да има месо, че цените ще са доста високи на електрическата енергия, няма да караме коли. Просто си го направихме по различен, непряк стопански метод.
- Твърде злокобен и ексцентричен метод.
- Да, за жал да.
- Г-н Илиев, и къде се намираме ние? Къде е нашият дребен пазар сред огромните световни пазари?
- Ние сме фактически на кръстопът. Факт е, че ние имаме ясни цели, геополитически, и сме част от Европа. Ние постоянно сме били част от Европа, нейна градивна част. Проблемът е, че нямаме самочувствието, че е по този начин, и не се държим като индивид на интернационалните връзки, а като обект.
Т.е. ние изчакваме да забележим какво ще стане и какво ще ни кажат примерно нашите европейски наднационални водачи, Съединени американски щати какво ще подхващат като наказания, в случай че ние имаме нашия народен интерес, който не е някакво прилягване и честен релативизъм, както споделят някои. Не, това е въпрос на оцеляване икономическо на българското население, което – извинявайте, но ние сме изнасяли единствено писменост и четмо, писмо и просвета.
Сега не сме отговорни, че по света постоянно ще има някъде някакви спорове, не сме отговорни за това. И в последна сметка ние би трябвало да имаме матрица за отговор на такива неща и тази матрица би трябвало да е " Деескалация, мир, спрете да се биете “.
Но ние, макар че сме част от НАТО, макар че сме част от Европейския съюз, приканваме всички да не се стига до доста тежки наказания, които на практика значат обсада, а тази обсада притиска съперника в ъгъла, той става доста по-агресивен, а на нас ни се отразява, като де факто ние оставаме без доставки да речем на газ.
- Какво държание би трябвало да имаме съгласно вас?
- В такава обстановка съгласно мен доста по-активна роля на геополитическия терен трябваше да имаме в опит да реализираме тая деескалация и да сме някакъв посредник, изкусен, тук в последните няколко години, не в този момент. Сега е
смешно даже да го разясняваме.
- То дали имаме потенциал и капацитет за това, господин Илиев? Хубаво е да си помечтаем, но дали ще стане, дали би било допустимо?
- Знаете ли, то малко е въпрос на оцеляване при нас. Защото аз ви споделих за мигрантските талази, които могат да тръгнат от Турция. А от кое място ще минат тия талази? Ние не можем да си позволим сега просто да стоим и да следим мача и по този начин, някак си просто морално да даваме оценки в една или друга посока. Ние би трябвало интензивно и самодейно да се опитваме час по-скоро това нещо да спре.
Може би нямаме огромен късмет да повлияем, само че нас това ни визира директно.
И неслучайно Кирил Петков – нашия министър председател, който доста високопарно и самоуверено и в някакъв смисъл надменно разяснява по метод, по който и американският президент не си е разрешавал. Маккейн беше човек, който чакаше да откри война, в която да влязат Съединени американски щати, но даже американският президент не говореше такива неща и не е споделил такива неща за Русия.
Той, Кирил Петков сподели, че руснаците са бензиностанция с ракети и на идващия ден трябваше към този момент да приказва, че не желаеме да сме в листата със наказания. И е разумно, тъй като забележете – точно с цел да реализираме Зелената договорка, ами цяла Европа стана извънредно подвластна, точно като развой по постигането на Зелената договорка, като някакъв промеждутъчен стадий, от газа на руснаците. 1/4 от електрическата сила в Европа си я вършим от газ.
И в един миг ние, правейки зелените неща, с цел да избягаме от тия въглища, с цел да избягаме от нуклеарните други възможности, заравяйки си главата в пясъка безусловно като някакви щрауси, в един миг се оказахме извънредно подвластни, и то просто единствено тъй като сме изповядвали явно неверна икономическа философия.
Прави ли усещане, пък какъв брой е лицемерно това, че по какъв начин внезапно климатичните промени ще спрат? Е тъкмо в този момент, до момента в който трае войната, с цел да си върнем въглищата, които се оказа, че не са табу към този момент – на Тимерманс заключението. Значи климатичните промени не са чак толкоз страшна алтернатива за света, щом могат да изчакат не се знае какъв брой време.
- И по какъв начин ще вържем двата края у нас?
- Няма да е елементарно. Аз не желая да начертавам отрицателни сюжети, с които хората да се потискат в допълнение. Просто проблемите би трябвало да се посочват и да се споделя, че незабавно би трябвало да се подходи стратегически и да се работи.
Ще се мине през сложни моменти, не би трябвало да се заблуждаваме в това с вас в този момент, само че когато се знае накъде се върви, когато се знае, че би трябвало да се работи за нови мощности, за авансово предчувствие, за повече произвеждане на електрическа енергия, за повече доставки – добре е, несъмнено, различни, отвред.
Какво сме спали до момента, какво сме чакали през всичките тия години? И, несъмнено, в тая огромна игра има спечелили и тия спечелили сега са Китай и Съединени американски щати, а другите, по-бедничките, гледаме мача. Европа е тотално в ничия земя. На Съединени американски щати в този момент ще им внасяме втечнения газ с 30% по-скъп. За всичките терминали би трябвало инфраструктурата да се направи, тя е извънредно незадоволителна.
Съединени американски щати са огромният печеливш и по повод като цяло на шистовата промишленост поради скока на цените. Китай съумя да си прилапа Русия с нейните запаси и с отбранителната мощност, работилницата на света обаче е Китай.
А Европа безусловно е в ничия земя, тъй като имаше цел – това е първият въглеродно безпристрастен континент, забележете, в света. Честито на печелившите. Ето, в действителност. Ние, като си затворим промишлеността тотално, в действителност ще сме първите, които ще се върнат към варварските столетия.
- Към кремъка и тоягата ли ще се върнем?
- Опитват се да ни върнат там. Опитват се да ни върнат там, по тази причина би трябвало политици с визия, по тази причина би трябвало общество будно, по тази причина би трябвало да се приказва с съответни решения. А не да се споделя едно и след два дни да се окаже, че е тъкмо особеното на това, за което сме работили. Не да се заблуждаваме, не да си споделяме " Не, няма да пристигна “. Не, ще пристигна. Идва. Това са си действителни проблеми, които засягат всички нас. Те имат решения.
Чрез положително познаване на стопанска система, на доктрина, с прекрасен спор може да си ги решаваме. Не може от една година всички, които наблюдават процеса в Украйна, да знаят, че там ще има неизбежно война, тъй като са сложени доста ясни червени линии и е ясно, че в един миг нещата ще ескалират, и ние тук да приказваме до последния ден, че – не, не, няма да стане.
Не може Зелената договорка да е ясно, че значи обедняване и че значи прескачане на стопански стадии, а ние да си приказваме за това, каква прелестна, страхотна самодейност е, по какъв начин бързо да си затворим половината от енергетиката в Маришкия басейн, без нищо да вършим там, въглерод, водород, биомаса, нищо няма да сменяме, всичко си е прелестно.
И в един миг да се окаже: " Ама то, въглищата в действителност не са толкоз страшни. Знаете ли, до момента в който мине войната, те са добър запас, с който можем да спасим ситуацията ". Какви са тия несъгласия, кого заблуждаваме?
- Въпросът е, господин Илиев, по какъв начин ще се измъкнем от тоя обаян кръг. Войната май, в случай че не друго, ще ни научи да отговорим искрено.
- Войната ще свърши и може да свърши внезапно, както свърши и пандемията. Може да свърши след пет дни, да се схванат. Това е териториален спор там. На европейците и Западния свят внезапно им стана доста значима Украйна, единствено че някак си по този начин лицемерно.
- Заради сякаш тази значимост не направиха доста за нея?
- Даже в някакъв смисъл я насърчаваха да бъде много самоуверено пред лицето на Русия, която, виждате, военно какво прави, въпреки всичко това е сериозна военна мощ, която си има своите ползи. И се стигна до там през днешния ден да страдат деца и да бъдат избивани в някакъв безразсъден териториален спор. Ама неверни хрумвания, неверно сложени, делене, огромно натягане и някой се пробва да владее. Честно казано, към този момент в действителност се виждат и огромните печеливши.
Пак ви споделям, единствено като погледнете акциите на военнопромишления комплекс по света, ще се хванете за главата. Хората нямат опция да свързват двата края, а през днешния ден в действителност има компании, на които акциите им са с по 30-40% от началото на войната нагоре. Това, в случай че мислите, че е инцидентно...
За страдание, всички си даваме сметка, че не доста. Както и с пандемията беше. И до момента в който медиите, огромна част от тях, без да желаят съгласно мен, влизат в тоя сюжет, е огромен проблем. Чест ви прави на вас и несъмнено и на много сътрудници в България, че не се подхлъзват по най-лесните пояснения, които постоянно са неверни.
Интервю на Цоня Събчева
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ