Оцелелите след огнения ад на ферибота с предположение откъде е тръгнал пожарът
Пожарът на ферибота в Йонийско море е тръгнал сред 3 и 4 етаж, евентуално от кухнята или от кабина, а не от колите или камионите. Това описаха двама от оживелите в огнения пъкъл българи – Мартин Тонев и Димо Вълчев в ефира на бТВ. Според тях изискванията на кораба и хигиената са под всякаква рецензия.
„ Аз половин час от 3-тия етаж гледах по какъв начин гори целия 4-ти етаж и на 3-ти нямаше никакъв огън. Огънят стартира да пада от горната страна върху камионите. Виждах по какъв начин горят кабините и ресторанта, откакто лодките потеглиха видях по какъв начин се възпламени самата палуба с камионите “, описа Мартин Тонев.
„ Огънят, който стартира първоначално, го гасяха точно от 3 етаж “, посочи той.
Мартин остава изолиран сред 3-тия и 4-тия етаж и не може да се кача на палубата, където са всички евакуирани, само че за благополучие огънят гори над него.
„ Опитах се да се кача при другите, само че нямаше опция, тъй като всичко беше в пушек, нямаше осветяване на кораба, всичко беше на спешни светлини, задействани бяха и противопожарните системи “, спомня си той.
По думите му стартира да пада огън от 4-тия етаж върху камионите на 3-тия етаж и те стартират да се палят. Той стартира да търси вид по какъв начин да скочи в морето.
Мартин споделя още, че решил да се спусне във водата с пояс, който намерил. „ На него имаше въже и аз го завързах за оградата, видях лодки, които бяха тръгнали да се отдалечават и виках, само че не ме чуваха. Видях, че обикалят други две лодки – благодаря на момчетата от италианската армия, които ме видяха. Подадох сигнал с фенерчето на телефона и единственият вид беше да се спусна, обаче спускайки се въжетата се заплетоха и увиснах в избавителния пояс. Сетих се, че имам джобно ножче в чантичката, срязах въжето и скочих и италианците пристигнаха и ме измъкнаха. Благодарение на това, че нямаше вятър и морето беше умерено сме живи и здрави всички “, счита Мартин.
„ Аз бях в каютата и ме разсъниха, видях, че излиза пушек от каютата. Излязох на открито и всички бяха строени, сложиха ми и на мен жилетка. Около 10-15 минути по-късно започнаха да ни карат към лодките. Ако бяха се забавили, щеше да има повече жертви “, описа и Димо Вълчев.
„ Аз съм един от последните, които се качи на избавителните лодки. Екипажът взе тона решение, с помощта на тях нямаше огромна суматоха, само че имаше голи и боси хора, дами, които плачеха “, добави той.
По думите му водачите избират да останат по камионите си, а не да спят в каютите, поради мизерията на ферибота – като образец той означи, че постоянно чаршафите в не се сменят.
„ Леглата за водачите са безвъзмездни – те влизат в цената на това, което се заплаща за ферибота. На самия транспортен съд хигиената е под всякаква рецензия “, сподели и Мартин Тонев.
Според него проблем има и когато е доста цялостен фериботът – камионите са доста близо един до различен, с цел да излезе човек от камиона, би трябвало другият камион до него да мръдне, изясни той.
Възможно е доста от хората, които липсват да са били в такава обстановка, считат двамата оживели.
„ Аз половин час от 3-тия етаж гледах по какъв начин гори целия 4-ти етаж и на 3-ти нямаше никакъв огън. Огънят стартира да пада от горната страна върху камионите. Виждах по какъв начин горят кабините и ресторанта, откакто лодките потеглиха видях по какъв начин се възпламени самата палуба с камионите “, описа Мартин Тонев.
„ Огънят, който стартира първоначално, го гасяха точно от 3 етаж “, посочи той.
Мартин остава изолиран сред 3-тия и 4-тия етаж и не може да се кача на палубата, където са всички евакуирани, само че за благополучие огънят гори над него.
„ Опитах се да се кача при другите, само че нямаше опция, тъй като всичко беше в пушек, нямаше осветяване на кораба, всичко беше на спешни светлини, задействани бяха и противопожарните системи “, спомня си той.
По думите му стартира да пада огън от 4-тия етаж върху камионите на 3-тия етаж и те стартират да се палят. Той стартира да търси вид по какъв начин да скочи в морето.
Мартин споделя още, че решил да се спусне във водата с пояс, който намерил. „ На него имаше въже и аз го завързах за оградата, видях лодки, които бяха тръгнали да се отдалечават и виках, само че не ме чуваха. Видях, че обикалят други две лодки – благодаря на момчетата от италианската армия, които ме видяха. Подадох сигнал с фенерчето на телефона и единственият вид беше да се спусна, обаче спускайки се въжетата се заплетоха и увиснах в избавителния пояс. Сетих се, че имам джобно ножче в чантичката, срязах въжето и скочих и италианците пристигнаха и ме измъкнаха. Благодарение на това, че нямаше вятър и морето беше умерено сме живи и здрави всички “, счита Мартин.
„ Аз бях в каютата и ме разсъниха, видях, че излиза пушек от каютата. Излязох на открито и всички бяха строени, сложиха ми и на мен жилетка. Около 10-15 минути по-късно започнаха да ни карат към лодките. Ако бяха се забавили, щеше да има повече жертви “, описа и Димо Вълчев.
„ Аз съм един от последните, които се качи на избавителните лодки. Екипажът взе тона решение, с помощта на тях нямаше огромна суматоха, само че имаше голи и боси хора, дами, които плачеха “, добави той.
По думите му водачите избират да останат по камионите си, а не да спят в каютите, поради мизерията на ферибота – като образец той означи, че постоянно чаршафите в не се сменят.
„ Леглата за водачите са безвъзмездни – те влизат в цената на това, което се заплаща за ферибота. На самия транспортен съд хигиената е под всякаква рецензия “, сподели и Мартин Тонев.
Според него проблем има и когато е доста цялостен фериботът – камионите са доста близо един до различен, с цел да излезе човек от камиона, би трябвало другият камион до него да мръдне, изясни той.
Възможно е доста от хората, които липсват да са били в такава обстановка, считат двамата оживели.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ