Поезия на село...в Зверино!Напук на схващането, че когато нещо в

" Поезия на село "...в Зверино!

Напук на схващането, че когато нещо в село се лепи на обществено място, то е...некролог, взех решение да предизвиквам и да накарам хората да се поспрат, да прочетат, пък и да се позамислят за нещо по-вдъхновяващо.

Затова на 5 основни места в село Зверино залепихме стихотворенията:

" Да се завърнеш в бащината къща " - Димчо Дебелянов;
" Като слънце " - Елисавета Багряна;
" Когато си на дъното " - Дамян Дамянов;
" Снежни думи " - Яна Язова;
" Баба " - Дора Габе;

Като всяко село, и врачанското Зверино не крие своя сексапил. Очарова - с културната си активност, с будните си хора и с неоспоримите си естествени хубости.



Израснал съм тук, по-късно стотици пъти съм се прибирал с трен от София и някак естествено неведнъж като слизах на гарата, в главата ми започваха стиховете от Дебелянов: " Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне... ".

Провокиран от поданици на пазарджишкото село Паталеница, взех решение и аз да залепя в моето село няколко стихотворения. Дадох си сметка, че съумях да предизвиквам и най-много себе си.

Беше ми необичайно да лепим лирика, постоянно не намирахме уместно място от десетките некролози, избирахме места " малко настрана ", само че го направихме.



Защото за мен поезията крие в себе си неподозирани отговори, които единствено чакат да бъдат открити от тези, които я четат.

СНЕЖНИ ДУМИ

Шейните се събират на площада,
Ще зазвънят по белия, заснежен път...
Почуква празнично черковната камбана;
И ние чаши чукаме, ний - дрипите в света.

В кръчмата седим и през дима поглеждаме: -
Момците със девойките... Нашарени шейни...
Разбъркани глави пречупено навеждаме,
Тогава вън зашушне смях, закачки... на избягали дами.

Ей, припнаха... Момче, налей догоре тази празна чаша!
Остане ли от виното, ще го допиеш ти - наздравица за нея.
Проспахме ние времето, когато беше наша.
Отдавна вкъщи осъмнал самичък аз пия и жадувам.

А, може би, и тебе в миналото със наслада е мъчила!...
Но виждам, друго някое момиче вън очи ти взима.
И на, допий ми чашата, иди, пуснете се от нашата могила,
Че след това в кръчмата ще те затвори зима.

Ще те прегърне тя, ще ти се смее като твоя...
Но мощно, мощно ти я целуни!...
Момче, ах, чуваш ли, измежду пътя на завоя
Пред пропастта камбаната... за всички ни звъни!...

Яна Язова