На пазар през средновековието – какво да очакваме
Поетът В. Х. Одън допуска, че с цел да разберете личната си страна, би трябвало да сте живели най-малко в две други. Но по същия метод дали не можем да предположим, че с цел да разберем времето си, би трябвало да изпитаме най-малко още два други века? Това основава известни компликации. Можем въпреки всичко да опитаме – посредством исторически изследвания. Можем да подходим към предишното, като че ли в действителност е „ непозната страна “ – място, където бихме могли да посетим. Нека тогава отидем на пазар в края на 14 век.
„ Телешки ребра и доста баница! “, крещи младо момче, което върви през тълпата с поднос, претрупан с въпросните артикули. Около него има доста хора, пристигнали от близките села – толкоз, че този град с към 3000 поданици през днешния ден е покрит с двойно повече. Ето мъже в кафяви туники до коленете, които карат добитъка си с тях. Има и с къси туники – те в действителност са камериери в някое рицарско домакинство. Онези в дългите с високи яки и шапки с боброва кожа са богати търговци. На пазара множеството селяни водят стадата си овце или пък идват с товарни коне и каруци със сандъци с пилета.
Тълпите са шумни. Хората приказват толкоз доста, че бърборенето може да се сметне почти за цялата цел на пазара – и в доста връзки е по този начин. Това е единствената открита социална зона в града, където хората могат да се срещат и да обменят информация. Когато една натрупа ще играе пиеса, тя я играе на пазара. Когато градският викач бие камбаната си, с цел да се обърне към хората в града, тълпата се събира на пазара, с цел да го чуе. Пазарът е сърцето на всеки град: в действителност, самото изискване за едно място да бъде град е, то да има пазар.
Пазарът в Атина
Какво можете да си купите? Нека стартираме от щандовете на риболовците. Може би сте чували, че в средновековна Англия се ядат доста типове сладководни риби. Всъщност повече от 150 типа. На доста пазари има най-вече от по-популярните типове: скумрията, херингата, миногите, атлантическата тресчица, змиорките, сушена сьомга и херинга. Раците и омарите се транспортират живи в бъчви. През сезона има и прясна сьомга – на солидната цена от 4-5 шилинга всяка. Пресният калкан може да коства даже повече, до 7 шилинга.
След това стигаме до зона за зърнени храни, където има насъбрани чували с пшеница, ечемик, овес и ръж. След това е мястото за добитъка: кози, овце, прасета и крави. Кът е отдаден и на градинските артикули – ябълки, круши, зеленчуци, чесън и билки, само че въпреки всичко акцентът на средновековната диета е върху месото, сиренето и зърнените култури. В един по-голям град ще намерите подправки – екзотични артикули като черен пипер, канела, карамфил, индийско орехче, сладник и доста разнообразни типове захар. Но те са единствено за богатите. Когато приблизително квалифицираният ви служащ печели само 2 шилинга на седмица, той надали може да си разреши да похарчи 4 шилинга за килограм чесън или 20 пенса за кг джинджифил.
Останалата част от пазара извършва две функционалности. Производителите идват да продават руно, чували с вълна, кожи, желязо, стомана и калай. Другата функционалност е да се продават създадени артикули на локалните майстори: месингови и бронзови съдове за готвене, свещници и шпори, калаени произведения, вълнен плат, коприна, лен, платно, колички, рогозки, стъкло, въглища, пирони, конски подкови и дъски.
Всички в средновековното общество са мощно подвластни един от различен що се отнася до ръчно направените предмети и пазарът е мястото, където всички тези взаимозависимости имат опция да се удовлетворят.
Цените на главните артикули като самун са закрепени със закон. За съвсем всичко останало ще би трябвало да се пазарите.
И по този начин, отваряме кесията си, която виси връв от колана ни, и намираме 5 шилинга. Освен че в края на 14 век няма монета шилинг. Най-малките златни монети са половин нобъл (3 шилинга и 4 пенса) и четвърт нобъл (1 шилин и 8 пенса). Като опция можете да ползвате сребърните монети: гроут (4 пенса), полугроут, пенита, половин пенс и фартинг (¼ пенса).
Добре управляваният пазар е от решаващо значение за ситуацията на града. Затова има и регулации. Действителният надзор нормално се прави от градските правосъдни реализатори, които ползват разпореждания като, да вземем за пример, „ никой кон не може да остане да стои на пазара в пазарните дни “ и „ всеки човек би трябвало да поддържа улицата пред жилището си чиста “. Повечето градове имат сред 40 и 70 наредби и които ги наруши, бива отвеждани в съда на общината и глобявани.
