Поет, музикант, скандалджия и провокатор в миналото, основател на една

Поет, музикант, скандалджия и подбудител в предишното, създател на една от най-знаменитите рок-групи на Съюз на съветските социалистически републики „ Звуки Му ”. И още артист, прочут ни от кино лентата на Павел Лунгин „ Островът ” (2006), в който играе разкаял се човек. Преди 6 години, за своя 60-годишен празник, Мамонов споделя в изявление по какъв начин е стигнал до духовността и по какъв начин това е трансформирало живота му.

Как стигнах до вярата? Умирах, загивах, бях на ръба, прииска ми се да пребивавам. Дойде ми акълът. Почнах да избавям себе си. Първо тялото си. После се замислих за душата. И се оказа много комплицирано, тъй като би трябвало да преодолееш себе си – кипят стихии и пристрастености - смут, помощ!  Тогава се молех: „ Господи, помилуй! ”. Помага. Не помня за предишното си нищо, също така, че бях цялостен глупак. Устремен съм напред. Пред  мен е вечността. През живота си сътворяваме положителното и неприятното. На лицето ми са изписани всичките мои пороци, наслади и тъги. И лицата ни, и телата ни – сътворени са съгласно живота ни. Духът твори своята форма. Пияницата има цироза на черния дроб – какво е това, Бог ли го е санкционирал? Сам индивидът си го е избрал! Ако пиех от самото начало, до момента да съм починал. Слава Богу, разбрах, че би трябвало да спра. Заради пиянството си, пропилях 10-20 години живот. Но значимото е, че разбрах!

Всеки човек по пътя ни е ангел. Той ни е асистент, не сме го срещнали инцидентно. Той или ни изпитва, или ни обича. Друго не е обещано. Имах един случай в младостта си. Пиехме с другар, разотидохме се доста късно. Сутринта звъннах да схвана, по какъв начин се е прибрал, а насреща ми споделят – падна под влака, отряза му краката. Бедата е непоносима, нали? Отидох му на рандеву в болничното заведение, той ми споделя: „ Е, ти си добре, а виж ме мен… ”, и отви одеялото си, а там… смут! Той беше горделив човек. А стана непретенциозен, радостен. Сложи протези, ожени се, четири деца му се родиха, детски публицист, благополучен. Ето по какъв начин Господ изцелява болките на душата физически. Възможното е да не ти се случи такава болежка, да продължиш със свойта горделивост и да изсъхнеш като кората на дърво. Такъв е сложният, само че непосредствен път към духовното филтриране.

Животът те постанова крепко, само че тези удари са лекарство. В тези тествания ставаме по-чисти. Златото се гори в огъня, с цел да стане по-чисто. Така и душите наши. Господ не е злобен дъртак с пръчка, седящ на облак и пресмятащ нашите действия. Не. Той ни обича повече от майка, от всички взети дружно. И в случай че ни дава някакви скръбни условия, то е, тъй като са нужни на душите ни.

Защо живеем? Дълги години нямах отговор на този въпрос – бегом минавах около него. Пиех, биех се, живеех с кеф, твърдях: „ Аз съм най-съществен! ”. А същинският смисъл на живота е да обичаш. Това значи да се жертваш, а да се жертваш значи да даваш. Просто е. Това не значи да вървиш в черква, да палиш свещи, да се молиш. Вижте Чечня, 2002 година – 8 бойци, един инцидентно задейства граната. Подполковникът, на 55 години, в църква ни един път стъпвал, ни една заветен не палил, нечестивец, болшевик, с 4 деца… с гърди се хвърля върху граната и става на части, бойците му всички оживяват, а командирът им – с патрон към Рая. Това е жертва. По-висше от това дадеш живота си за другите няма на тоя свят. Във войната се демонстрира всичко това. Там всичко е осезаемо, кратко. А в делничния живот е размито. Ние мислим – за положителните каузи има и утринен ден, и по-късно различен ден…

Бракът е комплицирано нещо, той е героизъм, еднакъв на монашеския живот. Един човек – моно, монк, духовник, а в брака са два пътя. Да виждаш положителното, да се държиш за него – това е единствения избавителен път. Другият човек може доста неща да не прави както ти се желае, само че в нещо наложително е доста добър. Е, тъкмо за това нещо би трябвало да се хванеш и държиш, а на останалото да  не обръщаш внимание. Любовта не е възприятие, а деяние. Да измиеш чиниите, да отстъпиш място в рейса – това е акт на обич. Не може да твърдите кое е християнско, без да го пробвате в живота си. Опитайте да отстъпите, като се обадите на Люда, с която не сте говорили от 5 години, и да й кажете: „ Люда, хайде да сложим завършек на тая история – споделих нещо, което не трябваше, ти сподели друго… Хайде на идем на кино ”. И ще видите, какъв брой хубаво ще бъде! Всичко се връща многократно към вас, душата ви се обновява. Това е същинското благополучие. Но с цел да го достигнем, всяка минута е нужно да мислим, какво да кажем, какво да  създадем. Това е съзиданието.

Какво е щастието? Всички желаят през днешния ден да им е добре, през днешния ден да пожелаят и незабавно да получат. Всички желаят благополучие, обич, здраве. Богатство желаят. Не  разбирам какво е това. Познавам доста богати хора – и всички са нещастни. Нужно ни е да се очистим от вътрешната страна, да си пречистим мислите, и е даже доста хубаво да останем без пари. Когато имаш доста, всеки може да ти го отнеме. Светият дух в душата ти, никой не може да отнеме.

Всяка нощ е нужно да си задавате простичкия въпрос – претърпях днешния ден, сторих ли някому положително?

Днес претърпявам знамение – всеки ден небето е друго за мен. Нито един ден не наподобява на различен. Щастие е, че започнах да виждам това. Много съм пропуснал, скърбя за това. Вътрешно рева поради това. Можеше да бъде по-чисто и по-добре. Един човек сподели: „ Такива песни си написал, тъй като доста водка си изпил ”. Но аз написах песните не с помощта на водката, а директни нея. От висотата на своите 60 години, споделям: не губете нито минута от живота, времето е малко, животът е къс и в него всеки момент може да бъде прелестен. И в случай че някой ме послуша и стартира да се старае да живее по този начин – от младите, красивите, - до момента в който още иглата не се е забила във вената, това е победа.

Източник:, lifeguide.com.ua
Снимка: vk.com