Очакваното забавяне на икономиката не е временно, а перманентно
Подуправителт на Българска народна банка Калин Христов счита, че забавянето на стопанската система не е циклично, а проблемите са структурни и че политиката на ЕЦБ ще се резервира такава, каквато е сега, за по-продължителен интервал от време
© Цветелина Белутова Бизнесът на банките ще бъде подложен на все по-голям настиск, тъй като проблемите в стопанската система не са циклични, а структурни. Политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще се резервира такава, каквато е сега, с възможност негативните лихви да навлязат още по-дълбоко в отрицателната територия. Паричната политика най-вероятно ще се трансформира в оръжие на комерсиалните войни, които ще имат отзив и в България. Това ще докара до акумулиране на по-голям риск в банките, при редовно генериране на по-малък приход, което ще принуди ргулаторът да продължи да изисква повече финансови буфери от институциите. Това сподели подупровителят на Българската национална банка (БНБ) Калин Христов в изявление пред участниците в седмата годишна конференция " Банките и бизнесът ", която се организира в София.
Не банките въздействат на стопанската система, а противоположното
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Трябва да очаваме закъснение на икономическия напредък. Но по-големият въпрос е дали това е циклично закъснение или е непрестанно ", стартира с ревюто си подуправителят на Българска народна банка Калин Христов. Според него забавянето е непрестанно, защото проблемите в еврозоната се натрупват, а не се позволяват. Единият от тях е застаряващото население, което потиска евентуалния напредък на стопанската система. На последващо място стои софтуерното закъснение в образованието в Европа по отношение на Америка и Китай, което допуска Европа да не може да прави софтуерни промени и революции, които да й дават търговски и конкурентни преимущества. На трето място проблем е високата задлъжнялост на държавните управления и натрупващата се задлъжняост на частния бранш.
Според Христов поддържането на растежа се прави през ултра стимулативна политика на ЕЦБ, която обаче става все по-малко ефикасна, а казусът е, че другата политика, фискалната, не може да помогне, тъй като страните са задлъжнели. А структурните политики, които исторически са решавали проблеми, стават все по-невъзможни, защото политическите водачите са наясно, че в случай че ги създадат, няма да бъдат определени. Вероятно в тази среда ще се живее дълго време, политиката на ЕЦБ ще е тази, която виждаме или даже още по-смела, с още по-отрицателни лихви, счита банкерът.
Според него различен проблем са комерсиалните войни, който в случай че до момента са се водели с валутна политика, то към този момент ще употребяват като оръжие паричната политика. " Представете си ФЕД да направи негативни лихви! Тогава къде ще би трябвало да отиде ЕЦБ? Това е рисков сюжет ", уточни Христов.
По думите му не банките ще дефинират трендовете в стопанската система, а тя задава дневния им ред и защото забавянето е непрестанно, банките ще би трябвало да се приспособяват посредством преосмисляне на бизнесмодела си. Ситуацията ги принуждава да акумулират риск посредством напредък на кредитирането при доста ниски лихвени проценти, като по едно и също време с това платежния им бизнес е под мощен напън поради конкуренцията на финтех бранша. " Това е бизнес, който ще бъде под доста напраженеие не поради лични неточности или личния модел, а поради еволюцията на макроикономиката. Банките са в менгемето на неналичието на структурните политики ", сподели Христов. " Това, което районно вършим в такава обстановка, е класическата тактика да желаеме от ден на ден и повече капитал. Тоест, вероятността да бъдат понижени изискуемите буфери е дребна, а за повишаване на антицикличния буфер - клони към единица ", изясни банкерът.
Хюстън, имаме проблем
" В системата се натрупва доста огромно напрежение. Банковият бранш се мъчи да компенсира спадащите маржове с по-големи размери, които водят до няколко риска ", продължи по тематиката ръководителят на Асоциацията на банките в България и основен изпълнителен шеф на ОББ Петър Андронов. По думите му първият от рисковете е банките да смъкват прекомерно доста цената на заема и по този начин да не си оставят задоволителни запаси, което би довело до там, при най-малка рецесия кредитният им портфейл да понесе загуби. Вторият е да се изкушат да навлязат в небанкируеми сегменти, увлечени в предпочитание да запазят равнището на приходите си посредством увеличение на кредитните размери, което също е нежелана тактика.
" Не би трябвало да подценяваме и резултата от това спешно говорене ", счита Андронов, съгласно който през последните шест месеца чувството за рецесия е огромно и това кара част от бизнеса, а даже и семействата, да спрат капиталовата си интензивност. Той предвижда, че следващата година банките ще продължат да залагат интензивно на кредитирането, а спадът на лихвите по заемите ще се забавя и равнищата им ще се стабилизират.
© Цветелина Белутова Бизнесът на банките ще бъде подложен на все по-голям настиск, тъй като проблемите в стопанската система не са циклични, а структурни. Политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще се резервира такава, каквато е сега, с възможност негативните лихви да навлязат още по-дълбоко в отрицателната територия. Паричната политика най-вероятно ще се трансформира в оръжие на комерсиалните войни, които ще имат отзив и в България. Това ще докара до акумулиране на по-голям риск в банките, при редовно генериране на по-малък приход, което ще принуди ргулаторът да продължи да изисква повече финансови буфери от институциите. Това сподели подупровителят на Българската национална банка (БНБ) Калин Христов в изявление пред участниците в седмата годишна конференция " Банките и бизнесът ", която се организира в София.
Не банките въздействат на стопанската система, а противоположното
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Трябва да очаваме закъснение на икономическия напредък. Но по-големият въпрос е дали това е циклично закъснение или е непрестанно ", стартира с ревюто си подуправителят на Българска народна банка Калин Христов. Според него забавянето е непрестанно, защото проблемите в еврозоната се натрупват, а не се позволяват. Единият от тях е застаряващото население, което потиска евентуалния напредък на стопанската система. На последващо място стои софтуерното закъснение в образованието в Европа по отношение на Америка и Китай, което допуска Европа да не може да прави софтуерни промени и революции, които да й дават търговски и конкурентни преимущества. На трето място проблем е високата задлъжнялост на държавните управления и натрупващата се задлъжняост на частния бранш.
Според Христов поддържането на растежа се прави през ултра стимулативна политика на ЕЦБ, която обаче става все по-малко ефикасна, а казусът е, че другата политика, фискалната, не може да помогне, тъй като страните са задлъжнели. А структурните политики, които исторически са решавали проблеми, стават все по-невъзможни, защото политическите водачите са наясно, че в случай че ги създадат, няма да бъдат определени. Вероятно в тази среда ще се живее дълго време, политиката на ЕЦБ ще е тази, която виждаме или даже още по-смела, с още по-отрицателни лихви, счита банкерът.
Според него различен проблем са комерсиалните войни, който в случай че до момента са се водели с валутна политика, то към този момент ще употребяват като оръжие паричната политика. " Представете си ФЕД да направи негативни лихви! Тогава къде ще би трябвало да отиде ЕЦБ? Това е рисков сюжет ", уточни Христов.
По думите му не банките ще дефинират трендовете в стопанската система, а тя задава дневния им ред и защото забавянето е непрестанно, банките ще би трябвало да се приспособяват посредством преосмисляне на бизнесмодела си. Ситуацията ги принуждава да акумулират риск посредством напредък на кредитирането при доста ниски лихвени проценти, като по едно и също време с това платежния им бизнес е под мощен напън поради конкуренцията на финтех бранша. " Това е бизнес, който ще бъде под доста напраженеие не поради лични неточности или личния модел, а поради еволюцията на макроикономиката. Банките са в менгемето на неналичието на структурните политики ", сподели Христов. " Това, което районно вършим в такава обстановка, е класическата тактика да желаеме от ден на ден и повече капитал. Тоест, вероятността да бъдат понижени изискуемите буфери е дребна, а за повишаване на антицикличния буфер - клони към единица ", изясни банкерът.
Хюстън, имаме проблем
" В системата се натрупва доста огромно напрежение. Банковият бранш се мъчи да компенсира спадащите маржове с по-големи размери, които водят до няколко риска ", продължи по тематиката ръководителят на Асоциацията на банките в България и основен изпълнителен шеф на ОББ Петър Андронов. По думите му първият от рисковете е банките да смъкват прекомерно доста цената на заема и по този начин да не си оставят задоволителни запаси, което би довело до там, при най-малка рецесия кредитният им портфейл да понесе загуби. Вторият е да се изкушат да навлязат в небанкируеми сегменти, увлечени в предпочитание да запазят равнището на приходите си посредством увеличение на кредитните размери, което също е нежелана тактика.
" Не би трябвало да подценяваме и резултата от това спешно говорене ", счита Андронов, съгласно който през последните шест месеца чувството за рецесия е огромно и това кара част от бизнеса, а даже и семействата, да спрат капиталовата си интензивност. Той предвижда, че следващата година банките ще продължат да залагат интензивно на кредитирането, а спадът на лихвите по заемите ще се забавя и равнищата им ще се стабилизират.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ