Подписването на Парижкото споразумение запозна света с нов език и

Подписването на Парижкото съглашение срещна света с нов език и концепции за справяне с климатичната рецесия. Националните държавни управления подписаха да поддържат световните температури „ много под 2C “ и да продължат напъните за ограничение на нарастването до 1,5C. Вече години след договорката доведоха до вълна от начинания по отношение на това по какъв начин може да се реализира това и по какъв начин се трансформира в дейности за хората, държавните управления и бизнеса. От 2015 година насам доста корпорации разпознаха решаващата си роля в оправянето с рецесията, като първите, които ги възприеха, си сложиха смели цели за бързо понижаване на излъчванията. Вече е всекидневно да се чува различен огромен бизнес, който дава обещание да понижи своите парникови излъчвания с X количество да речем до 2030 година или 2050 година Тъй като публичната угриженост по отношение на изменението на климата набъбна, бизнесът осъзна нуждата да направи нещо. Но компликацията се състои в опитите да разберем какво значат всички тези нови климатични цели и по какъв начин да държим фирмите виновни за дейностите, които подхващат. Инициативата Научно основани цели (SBTi) беше основана след Париж, с цел да подкрепи бизнеса посредством преобразяване на задачите на съглашението в значими дейности за климата. Това се трансформира в златен стандарт с цели, без значение валидирани от група специалисти. За да завоюва утвърждение, задачата на компанията би трябвало да обезпечи явен път за понижаване на излъчванията на парникови газове и да бъде в сходство с най-новите научни проучвания в региона на климата. Това разгласява с собствен материал. Инициативата бележи мощен напредък през последните години. Сега има над 2250 компании с научно обосновани цели – повече от 500 преди няколко години – обхващащи 70 страни и 15 промишлености. Нов стандарт за нулеви излъчвания Но нуждата от по-решителни дейности в региона на климата стана ясна и корпоративните задължения би трябвало да продължат. Там, където Парижкото съглашение водеше с „ доста под 2C “, фокусът в този момент е върху поддържането на задачата от 1,5C жива. Концепцията за „ чиста нула “ също беше въведена за справяне с рецесията. Никъде в текста на Парижкото съглашение не съществува този термин, само че в този момент той е от значително значение за надеждните дейности в региона на климата. Нетната нула е положение, при което всички парникови газове, пуснати в атмосферата, са еднообразно отстранени или обезвредени. За да избегнат най-лошите въздействия от изменението на климата, държавните управления и предприятията би трябвало да доближат това положение със личните си излъчвания. С повишаването на интереса към научно обоснованите цели нараства и нуждата да се ускори това, което се смята за благонадежден проект. Въвеждането на новия корпоративен стандарт Net-Zero от SBTi има за цел да направи тъкмо това. Новите критерии изискват от фирмите да създадат бързи и дълбоки съкращения на излъчванията в цялата си активност и верига за доставки. Един благонадежден проект за чиста нула би трябвало да има цели както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект и най-важното е, че фирмите не могат да настояват, че са достигнали чиста нула, до момента в който тези дълготрайни цели не бъдат реализирани. Това значи, че фирмите ще би трябвало да подхващат самодейни стъпки за понижаване на излъчванията си с най-малко 90-95% до 2050 година, с цел да изпълнят новия стандарт. В допълнение компенсирането на въглерода е позволено единствено за последните няколко %, които не могат да бъдат отстранени. Стандартът също по този начин изисква от фирмите да надвишават личния си бизнес, като вършат вложения за справяне с изменението на климата другаде. Въпреки че единствено 11 компании имат утвърдена цел за нулева чиста облага според новата рамка, над 1000 съгласно известията са поели ангажимент да го създадат. Mного компании са си сложили строги климатични цели и не са се заели със SBTi или не са съобщили проектите си на обществеността. Но тази липса на бистрота прави доста по-трудно да се оцени надеждността на задачите на компанията и да им се помогне да се подобрят с течение на времето, разясняват анализаторите в материала.