Подавките на Задушница са израз на нашата молитва и спомен

Подавките на Задушница са израз на нашата молитва и спомен за умрелите. При поднасянето им, ние показваме предпочитание Бог да ги елементарни, да упокои техните души. Самата храна не е главната цел, а молитвата за починалите. Тези раздавки имат благотворителен темперамент и се вършат за да помогнем на нуждаещите се и да си напомним нашите починали близки.

Обикновено се сервират варено жито, самун, вино, плодове, дребни сладки или бонбони. Житото и виното имат алегорично значение - житото съставлява бъдещото възкресение, а виното символизира животворната мощ на Христос.

Освен на нашите близки, даваме подавки и на другите, които посещават гробовете на починалите си. Така и те могат да се помолят и да изразят своето почитание. За страдание, някои хора, заради неведение или поверие, придават на подавките различен смисъл, вярвайки, че те са за самия мъртвец. Покойниците не се нуждаят от храна или пиво в отвъдния свят, а нашите молебствия са тези, които могат да оказват помощ на техните души.

Заедно с молитвите, когато загатваме нашите родственици и близки, е значимо да проявим състрадание като правим положителни каузи. Така показваме благосклонност, която Господ постоянно чака от нас: да оказваме помощ на заболели, страдащи или нуждаещи се, да раздаваме облекла на бедните, да даряваме средства или други неща, които са нужни на Църквата. Когато споделяме " Бог да елементарни нашите покойници " (и споменем техните имена), ние призоваваме и оня, който ги приема, също да се помоли за тях, написа actualno.com.