Под термина „еректилна дисфункция” се разбира невъзможност за осъществяване и

...
Под термина „еректилна дисфункция” се разбира невъзможност за осъществяване и
Коментари Харесай

Еректилна дисфункция – чест симптом при много заболявания


Под термина „ еректилна дисфункция ” се схваща неспособност за реализиране и поддържане на ерекция, позволяваща приемлив сексуален акт.

За разлика от множеството примати ерекцията при индивида се реализира напълно по съдов механизъм . При възбуденост двете пещеристи тела на пениса (наричани още кавернозни тела) се изпълват с кръв. Тяхната конструкция разрешава задържане на кръвта в кухините им с повишаване на налягането в тях до към 100 mmHg (фаза на цялостна ерекция). Контракцията на мускулатурата на таза в допълнение повишава налягането в кавернозните тела до 500 mmHg и надлежно твърдостта на пениса (фаза на ригидна ерекция). При пълноценна ерекция обиколката в основата на члена се усилва с 3 см, а на върха с 2 см.

След оргазъм и еякулация настава така наречен детумисценция . Отпускането на пениса е обвързвано с бърз оток на кръвта по венозната система. При редуциране на гладките мускули, намиращи се сред кухините на кавернозните тела, арестуваната кръв се отича и се възстановява невъзбуденото положение на пениса.
Ерекцията е основното и може би най-ранимото звено на мъжката половост. Тя зависи от доста фактори – съдови, нервни, хормонални, метаболитни и психологични, които си взаимодействат между тях. Проблемите с ерекцията могат да бъдат по органични аргументи: неврогенни, съдови, хормонални, анатомични, а нерядко те се наслагват върху психологични фактори.

Кои болести водят до еректилна дисфункция?

Еректилната дисфункция

е чест признак на доста болести, измежду които най-голямо значение имат захарният диабет, артериалната хипертония и метаболитните нарушавания.

Захарният диабет може да обуслови еректилна дисфункция по няколко механизма – посредством нарушаване на съдовете на пениса, нервните окончания и ендотелните кафези, които са нужни за отделянето на основния невротрансмитер за възбуждането – азотния оксид.

Нарушенията на липидната обмяна също имат отношение към патогенезата на еректилната дисфункция и по съответно покачването на равнищата на общия и на неприятния холестерол (LDL).

Между 50-80% от случите на органично обусловена еректилна дисфункция се дължат на нарушавания в артериалното кръвоснабдяване на пениса, заради атеросклеротични промени или пострадване на съдовете.

Свързани публикации.. Хипогонадизъм при мъже - с разнообразни прояви, според от възрастта 1 Менопауза при мъжете - мит или действителност? 0 Какво може да наруши ерекцията? 4

Артериите на пениса са с по-малък диаметър по отношение на по-широките съдове на сърцето, затова натрупването на атеросклеротични плаки при тях настава по-рано. Еректилната дисфункция изпреварва появяването на признаци на коронарна артериална болест и сърдечно-съдов случай с 2-3, надлежно 3-5 години. Това прави съдово обусловената еректилна дисфункция ранен предвестител на сърдечен инфаркт или мозъчен удар.

Често при захарен диабет, след контузия или оперативна намеса в региона на пениса, или в старческа възраст може да се откри вено-оклузивна дисфункция . При нея е налице бърз оток на кръвта от кухините на кавернозните тела заради неспособност за затваряне на вените по време на ерекция или заради съществуването на ектопични вени, биващи различен път за оток на кръвта.

Неврологичните аргументи за еректилна дисфункция включват увреждания на гръбначния дирек, периферни невропатии и други

Алкохолът в дребни количества има съдоразширяващо деяние, с което усъвършенства ерекцията и в допълнение потиска безпокойството. При несъразмерна приложимост обаче той упражнява централен седативен резултат, може да отслаби либидото и да докара до преходна еректилна дисфункция. Хроничнията алкохолизъм провокира хипогонадизъм и полиневропатия на нервните окончания на пениса.

Голям е описът на медикаментите, които могат да доведат до еректилна дисфункция.

На тях се дължат най-малко 25% от случаите. Това са антидепресанти; антипсихотици; анкциолитици; антиаритмични средства; някои от антихипертензивните средства, като бета-блокери (пропранолол), централно дейнстващи алфа-агонисти (клонидин), тиазидните диуретици; наркотици; антимикотици; липидопонижаващи средства; кортикостероиди и други
(3920)
Източник: puls.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР