Почти всеки родител се старае да е повече време с

Почти всеки родител се старае да е повече време с детето си (до колкото събитията му позволяват), да се грижи за него и да му оказва помощ. Има обаче, една особена „ порода “ родители, които малко прекаляват с грижите и които са в положение да се почувстват отговорни поради това, че през днешния ден не са съумели да отидат до детския магазин, с цел да купят онази обещана играчка. До известна степен и аз спадам към тази „ категория “, тъй като желая постоянно да бъда съвършена в родителските си отговорности. Стараейки се обаче да сме най-хубавите родители, постоянно не си даваме сметка до какво може да докара това наше съвършенство. Защото децата от дребни схващат и усещат нашата безрезервност и от време на време тя в действителност не води до нищо положително. За нас тя може да е задоволство, само че за тях е прекомерно допустимо да е даже пагубна. Защо се получава по този начин?

Децата имат високи упования
Ако през вчерашния ден сте били през целия ден с щерка си и сте играли и рисували и на следващия ден извършите същото, след два дни ви подсигурявам, че тя ще ви попита по кое време отново ще си играете. И вие като родител, въпреки и към този момент планувал различен ангажимент, е прекомерно допустимо да се оставите на страстта и да отложите плануваното, в случай че то не е толкоз значимо. Когато щерка ми беше на към 3, бях толкоз вманиачена във времето с нея, че имаше интервал, в който с месеци отлагах да отида на коафьор, тъй като тези два часа бяха „ скъпи “ за детето. Така си мислех тогава. В следствие разбрах, че това напълно не е по този начин. Когато детето свикне вие да сте съвсем непрекъснато разполагаем и когато даже му споделите, че отлагате задължения поради него, е прекомерно допустимо по-късно да имате съществени проблеми с привързаността- както за вас, по този начин и за него. Имала съм моменти, в които съм се чувствала по този начин, като че ли съм залепена с лепило за нея. Сигурно са стотици пътите, в които работейки от у дома, съм отказвала да го върша денем единствено, с цел да я занимавам нея и по-късно съм сядала да си свърша работата вечер, чак когато тя заспи. Резултатът- голяма отмалялост от недоспиване и дете, което е до толкоз привикнало да си играем непрекъснато, че даже не мога да сготвя за час, без да чуя „ мамо, куклата те чака да и измислиш име “. Последвалият интервал, в който аз започнах работа на открито, се оказа много стресиращ за нея, въпреки и към този момент да беше на 5. Затова внимавайте с какво свиквате детето си.

Качват ти се на главата
Аз персонално не съм прекосявала през това. Макар и привикнала с мен, тя в никакъв случай не е капризничела или плакала, когато ме няма. Но не постоянно е по този начин. Има деца, които стартират да манипулират и изнудват, когато видят, че събитията се трансформират и те не получават към този момент същото внимание. За тях вниманието е даденост. Със сигурност е наше обвързване да обръщаме внимание на децата си, само че сме длъжни и да им разбираем, че ние имаме и различен живот, в който би трябвало да изкарваме пари, да излизаме с другари, да вършим неща, които на нас ни харесват. Аз самата дотам бях привикнала да съм на всички места с детето ми, че даже, когато излизах на кафе с приятелки, които нямаха деца, взимах моето дете. Дъщеря ми беше кротка и не ни пречеше по никакъв метод, само че единствено досега, в който порасна и аз взех решение, че към този момент е прекомерно огромна и разбираща, с цел да слуша диалозите на възрастните. И тогава при всяко едно мое излизане на открито, се започваше с реплики от сорта на „ преди идвах и аз “, „ ще ме вземеш, нали “, „ по какъв начин по този начин ще ме оставиш, няма какво да върша с баба “ и така нататък Не, не ми се качваше на главата, само че и трябваше много време, с цел да спре да се цупи, когато излизам без нея. А това може да бъде много натоварващо за една майка и от време на време даже я кара да изпитва виновност, че си е разрешила да е на открито без детето си. Тук става дума за майките, които малко или доста са сбъркали някъде. Защото това, че избираш два часа на открито с приятелки, ни минимум значи, че не се грижиш задоволително за детето си.

Не се учат на автономия
Дори да имате опция да изкарвате доста време с детето си, старайте се в същото време да играете с него, само че не и да му слугувате. Учете го от малко да с облича единствено, след ястие да си оставя чинията в мивката, да си сипва вода от чешмата, да си оправя леглото, въпреки и не толкоз сполучливо. Повярвайте, когато тръгне на учебно заведение, всички тези умения ще са му доста нужни и незабавно ще си проличи дали ги има. Аз персонално съм изумена от обстоятелството, че деца във втори клас не умеят да си връзват сами обувките или че си обличат блузите, без даже да ги подръпнат леко, а ги оставят изкривено, висящи на една страна, с увити ръкави. Нашата грижа постоянно доставя по-голямо наслаждение на нас самите като родители. За децата тя може да бъде даденост, която в доста случаи им пречи, изключително на по-голяма възраст.

Растат в друга среда
Всеки самичък взема решение по какъв начин ще гледа детето си- дали самичък, дали благодарение на баби, дали ще върви на детска градина. Съществува един доста тъничък миг обаче, който очевидно разграничава децата, съгласно метода им на развъждане. Моята щерка в никакъв случай не е стъпвала в детска градина, само че не е била лишена по никакъв метод от другарство с деца, тъй като съм имала опция всекидневно да я отвеждам на открито и по няколко часа да и обезпечавам игра с нейни връстници. Когато обаче разчитате на по-възрастни родители, заради не друга причина, а отново от грижа- тъй като смятате, че детето вкъщи би се чувствало надалеч по-сигурно, умерено и щастливо, може да се окаже, че не сте напълно прави. Не бива да сте чак сюрпризирани, в случай че детето стартира да приказва за героините от турските сериали, които гледа в компанията на баба си или за гозбите и болежките и. Това нормално се случва при по-възрастните баби. И съгласете се, че това не би трябвало да е светът на едно малко дете или най-малко не всекидневието му. Детската градина е място, което обезпечава много повече многообразие, познания и игри, които когато детето излезе на открито, може да упражни с приятелчета в парка и в следствие в учебно заведение. Нима не сте попадали в обстановки, в които едни деца се смеят на други деца по тази причина, че не знаят някоя доста известна в детската градина игра? Едно дете, прекарващо през целия ден в компанията на баба, не може да бъде изцяло осведомено с оня напълно детски свят, който му обезпечава градината, колкото и бабата да се старае да е в крайник с новостите и заниманията. Тук държа да подчертая, че общителността при децата също значително зависи от това дали вървят на детска градина, макар че, в случай че детето излиза и се среща с други дечица, подобен проблем може да не съществува. Някои деца просто са по-затворени по природа. Други (като моето), не посещавали детска градина, в никакъв случай не стопират да бърборят и да търсят компания.

С прекомерни грижи и внимание, можем дотам да разглезим детето, че след време сами да не съумяваме да си разбираем държанието му. Или да го разберем прекомерно късно и да се упрекваме за това, че в старанието си да бъдем съвършени, сме били дефектни. Няма съвършени родители, нито съвършени деца. Винаги някой някъде позволява неточност. Важно е да внимаваме тя да не става табиет, тъй като грешките, повтарящи се във времето, стават метод на живот, който съществено може да навреди на децата ни. Има деца, които имат всичко- купища играчки, облекла и всевъзможни други занимателни игри, само че за сметка на това им липсва внимание от родителите им. Има и такива, които от толкоз внимание и грижи, не съумяват да се порадват на личния си детски свят. Заради това е хубаво да има граници- граници на грижата, която в даден миг си е чисто и просто слугуване, което не учи децата на нищо или пък е заместена от пазаруване на непотребни движимости, които също не им носят най-важното.

Да си родител е мъчно, само че не чак толкоз, когато също така, не забравяш, че си и дама, работеща жена и човек с избрани ползи. Тогава можеш в действителност да покажеш на детето всички „ аспекти “ на този живот, а не вглъбяването в един, пък въпреки и той да е най-милото ти. Точно, тъй като ги обичаме толкоз доста (и няма по какъв начин да е иначе), сме склонни да вършим повече неточности. От любов помагаш, щадиш, искаш ти да свършиш всичко, вместо него, но…Никога не забравяйте, че един ден това дете ще се оправя единствено. И още занапред то би трябвало да го знае.