Корпус деликти - веществените доказателства, че съществуваме
Почти се изтъркаля и тази обиколка на Слънцето, скъпи съучастници, по тази причина в този момент вие слушате, а ние произнасяме последното за годината издание на пословичния бюлетин “Новини с добавена стойност ” - това са нашите свидетелства за времето, което препуска около нас, а ние току се протягаме и улавяме за ушите някой момент.
Улови мига - карпе дием! - споделили античните. Подръж го мига за един миг, па го пусни да си върви.
Тъй като през днешния ден се чуваме за последно тази година, дано да хвърлим взор през хълмовете на времето, с цел да създадем една безразборна равносметка - каква сме я свършили дотук.
И по този начин, ние хвърляме нашия взор като бумеранг през годините, с цел да полети той, па да се върне до настоящия ден и час.
Ето да вземем за пример, в случай че погледнем в календара на Историята, ще си напомним, че на днешната дата 26 декември през 1991 година се разпадна Съветският съюз.
Имаше Съветски съюз, хоп, няма Съветски съюз, разпарчетоса се като прасенце-касичка, което сме изпуснали на пода. Много хора още ги е гняв и нямат нищо срещу да се реставрира остарялата Съветска фантазия.
Една моя другарка, носталгичка от руски генезис с доста приятна платоничека осанка, споделя по този начин:
Ние, Г-н Балев, разпиляхме Съветския съюз и социалистическия блок, тъй като компрометирахме Съветската фантазия. Народите в руската орбита почнаха да харесват повече Американската и Европейската фантазия - и руският свят изгуби обаянието и основанието си за битие. Сега би трябвало да им предложим на народите нова фантазия - и те отново ще се върнат при нас, дори без доста пердах.
Такива ги разправя моята другарка, а пък аз като военния ни министър съм срещу багра и милитаризацията на Черно море.
Аз прочее съм ходил в Съветския съюз, малко преди да се разпадне.
Направих едно приятелско посещаване от другата страна на Черно море, в Севастопол и Симферопол, столицата на Крим. Тогава Крим беше част от Украинската руска социалистическа република, а в този момент и самичък не знае къде се намира - в Русия ли, в Украйна ли, та разпитват по тоя въпрос българските претенденти за президент.
Имаше у нас подобен спор неотдавна сред кандидат-президентите Генерал Мутрогонски и Подполковник Аристотел. В този спор печелившият кандидат-президент сподели, че Крим е тъкмо подобен, какъвто е, а след това изясни какво е желал да каже, тъй че да покрие целия набор от вероятни отговори. Ама той Крим си е подобен - от Античността до наши дни е сменил толкоз идентичности и политически системи, че не можеш му хвана спатиите. Та гръцки ли не е бил, готски ли не е бил, българо-оногундурски, монголо-татарски, османски, съветски и какъв ли не. Минават и отпътуват тия работи, всичко се не помни и малко на брой сме тия, дето помним малко по-дълго. Аз помня доста дивотии, тъй като имам една гръко-латинска другарка Мнемозина - тя е богинята на паметта и майка на всички вдъхновения. Мнемозина я назовават гърците, а на латински същата отговорничка по чекмеджетата на паметта се назовава Мемориа. Като меморитата във Facebook.
Ех, мемоари, мемоари - риболовен мрежи в мемори пяната на дните!
Особено в днешното време на осведомителна вакханалия - до момента в който ни мине през главата нещо, забравяме го на секундата.
Тая година с изключение на президентски имаше три пъти парламентарни избори.
Като победител в тези избори се откроява огромният наш законодател и законотворец Делян Пеевски. Той в някои от вотовете не взе участие, но на последните избори отново се появи. И това беше хитро от негова страна, тъй като предходните два Народното събрание, до момента в който ги образуват - и те се разпаднаха като някаква изгубила фантазията си руска страна. Обаче последният парламент се закрепи и дори излъчи държавно управление.
И господин Пеевски, въпреки да е в съпротива, още веднъж написа закони, но отново други хора му го внасят. Ето това е един абсурд - написа господин Пеевски закони, пък не се явява да ги внесе и отбрани персонално с тялото си за бързо реагиране. В още по-предишни парламенти се е случвало въобще да не се появи този воин - и отново се внасяха от негово име основни закони за тази и онази власт, като да вземем за пример правосъдната система или медиите. Той седи значи в някоя си абаносова кула, пише-брише даден законопроект, па след това грохва и го дава на другарите си, те да го разнасят по разните му там парламентарни процедури.
За разлика от Пеевски, Омир преди време самичък си скандирал стиховете по всякакви събрания, но пък въобще не е написал даже един ред. Без малко стиховете му да се разпилеят като руската страна по хълмовете на времето. И добре че по него време в Елада се завъртяла някаква книжовност, та му съхранили поетическите хрумвания, останали значи писмени свидетелства за неговия лирически героизъм. Някой би трябвало да поеме поетическата отговорност!
На Омир творбите са направени в така наречен героически размер.
Древногръцките манекени с божествени тела доста обичали да го слушат и му викали:
Омире, покажи ни твоя хекзаметър да му се насладим. И той настройвал лирата, па след това подкарвал стиховете, както Гана изкарва говедата.
Героическият хекзаметър звучи долу-горе по този начин:
Ой, шушу-мушу, къде си бе, блага, луксозна Шишана!
Пак ли законопроекти входираш, а тебе те няма?
Тебе те няма, Шишана, само че твойте закони ги има -
музо, възпей тоя пагубен корпус деликти за трима.
Корпус деликти значи тяло на закононарушението или материални доказателства - това Омир не го е знаел, тъй като е на латински.
Преди, когато господин Пеевски не се появяваше на никое място на обществени места и най-много в Народното събрание - неговите закони бяха един тип корпус деликти, материални доказателства за съществуването му. И отсега нататък наподобява отново по този начин ще я караме.
Животът не е закононарушение, скъпи съучастници, но всички ние оставяме следи по корпуса на Времето - те са материалните доказателства, че съществуваме.
Затова би трябвало да внимаваме какви следи оставяме.
Отива си като Съветите
годината - от изтощение;
удовлетворени и здрави бъдете бе
във всяко едно отношение!
Улови мига - карпе дием! - споделили античните. Подръж го мига за един миг, па го пусни да си върви.
Тъй като през днешния ден се чуваме за последно тази година, дано да хвърлим взор през хълмовете на времето, с цел да създадем една безразборна равносметка - каква сме я свършили дотук.
И по този начин, ние хвърляме нашия взор като бумеранг през годините, с цел да полети той, па да се върне до настоящия ден и час.
Ето да вземем за пример, в случай че погледнем в календара на Историята, ще си напомним, че на днешната дата 26 декември през 1991 година се разпадна Съветският съюз.
Имаше Съветски съюз, хоп, няма Съветски съюз, разпарчетоса се като прасенце-касичка, което сме изпуснали на пода. Много хора още ги е гняв и нямат нищо срещу да се реставрира остарялата Съветска фантазия.
Една моя другарка, носталгичка от руски генезис с доста приятна платоничека осанка, споделя по този начин:
Ние, Г-н Балев, разпиляхме Съветския съюз и социалистическия блок, тъй като компрометирахме Съветската фантазия. Народите в руската орбита почнаха да харесват повече Американската и Европейската фантазия - и руският свят изгуби обаянието и основанието си за битие. Сега би трябвало да им предложим на народите нова фантазия - и те отново ще се върнат при нас, дори без доста пердах.
Такива ги разправя моята другарка, а пък аз като военния ни министър съм срещу багра и милитаризацията на Черно море.
Аз прочее съм ходил в Съветския съюз, малко преди да се разпадне.
Направих едно приятелско посещаване от другата страна на Черно море, в Севастопол и Симферопол, столицата на Крим. Тогава Крим беше част от Украинската руска социалистическа република, а в този момент и самичък не знае къде се намира - в Русия ли, в Украйна ли, та разпитват по тоя въпрос българските претенденти за президент.
Имаше у нас подобен спор неотдавна сред кандидат-президентите Генерал Мутрогонски и Подполковник Аристотел. В този спор печелившият кандидат-президент сподели, че Крим е тъкмо подобен, какъвто е, а след това изясни какво е желал да каже, тъй че да покрие целия набор от вероятни отговори. Ама той Крим си е подобен - от Античността до наши дни е сменил толкоз идентичности и политически системи, че не можеш му хвана спатиите. Та гръцки ли не е бил, готски ли не е бил, българо-оногундурски, монголо-татарски, османски, съветски и какъв ли не. Минават и отпътуват тия работи, всичко се не помни и малко на брой сме тия, дето помним малко по-дълго. Аз помня доста дивотии, тъй като имам една гръко-латинска другарка Мнемозина - тя е богинята на паметта и майка на всички вдъхновения. Мнемозина я назовават гърците, а на латински същата отговорничка по чекмеджетата на паметта се назовава Мемориа. Като меморитата във Facebook.
Ех, мемоари, мемоари - риболовен мрежи в мемори пяната на дните!
Особено в днешното време на осведомителна вакханалия - до момента в който ни мине през главата нещо, забравяме го на секундата.
Тая година с изключение на президентски имаше три пъти парламентарни избори.
Като победител в тези избори се откроява огромният наш законодател и законотворец Делян Пеевски. Той в някои от вотовете не взе участие, но на последните избори отново се появи. И това беше хитро от негова страна, тъй като предходните два Народното събрание, до момента в който ги образуват - и те се разпаднаха като някаква изгубила фантазията си руска страна. Обаче последният парламент се закрепи и дори излъчи държавно управление.
И господин Пеевски, въпреки да е в съпротива, още веднъж написа закони, но отново други хора му го внасят. Ето това е един абсурд - написа господин Пеевски закони, пък не се явява да ги внесе и отбрани персонално с тялото си за бързо реагиране. В още по-предишни парламенти се е случвало въобще да не се появи този воин - и отново се внасяха от негово име основни закони за тази и онази власт, като да вземем за пример правосъдната система или медиите. Той седи значи в някоя си абаносова кула, пише-брише даден законопроект, па след това грохва и го дава на другарите си, те да го разнасят по разните му там парламентарни процедури.
За разлика от Пеевски, Омир преди време самичък си скандирал стиховете по всякакви събрания, но пък въобще не е написал даже един ред. Без малко стиховете му да се разпилеят като руската страна по хълмовете на времето. И добре че по него време в Елада се завъртяла някаква книжовност, та му съхранили поетическите хрумвания, останали значи писмени свидетелства за неговия лирически героизъм. Някой би трябвало да поеме поетическата отговорност!
На Омир творбите са направени в така наречен героически размер.
Древногръцките манекени с божествени тела доста обичали да го слушат и му викали:
Омире, покажи ни твоя хекзаметър да му се насладим. И той настройвал лирата, па след това подкарвал стиховете, както Гана изкарва говедата.
Героическият хекзаметър звучи долу-горе по този начин:
Ой, шушу-мушу, къде си бе, блага, луксозна Шишана!
Пак ли законопроекти входираш, а тебе те няма?
Тебе те няма, Шишана, само че твойте закони ги има -
музо, възпей тоя пагубен корпус деликти за трима.
Корпус деликти значи тяло на закононарушението или материални доказателства - това Омир не го е знаел, тъй като е на латински.
Преди, когато господин Пеевски не се появяваше на никое място на обществени места и най-много в Народното събрание - неговите закони бяха един тип корпус деликти, материални доказателства за съществуването му. И отсега нататък наподобява отново по този начин ще я караме.
Животът не е закононарушение, скъпи съучастници, но всички ние оставяме следи по корпуса на Времето - те са материалните доказателства, че съществуваме.
Затова би трябвало да внимаваме какви следи оставяме.
Отива си като Съветите
годината - от изтощение;
удовлетворени и здрави бъдете бе
във всяко едно отношение!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ