2 3 от България са икономическа пустиня
Почти половината стопанска система е съсредоточена в София, разкрива изследване
Около 2/3 от територията на България са икономическа пустиня с малцина оазиси. Това разкрива изследване на Института за пазарна стопанска система, показано в четвъртък, написа в. Сега. Според отчета на ИПИ, озаглавен " Икономическите центрове в България ", 86% от цялото произвеждане на страната са съсредоточени във и към 20 от по-големите градове отпред със София. Магистрала " Тракия " и по-добрите пътища на юг от Балкана оформят " топла връзка " по линията София - Стара Загора - Бургас и тъкмо край нея се намират най-големите и като територия, и като произвеждане зони на страната. А неприятните пътища на север от Стара планина са една от водещите аргументи за изоставането на тази част от България, разясняват създателите на изследването.
В Северна България на места има " острови " на икономическа интензивност - към Козлодуй (основно около атомната централа), Плевен, Габрово и Севлиево. Те са заобиколени от огромни територии, където предприятия съвсем няма и безработицата е висока. По на изток се отличават като индустриални средища Варна, Шумен и Търговище. Козлодуй прочее е народен първенец по високи заплати - през 2015 година междинната заплата там е била 1465 лева при 1174 за столицата. В челото е и по ниска безработица.
Естествено, столицата е ядро на най-големия стопански център в България. София е №1 по територия, население, вложения, продукция и по претовареност, като " засмуква " работна ръка от всички прилежащи общини отпред с Перник. Този мегацентър дава 43% от цялото произвеждане на България. Едно от обясненията е, че тук са съсредоточени 55 на 100 от всички директни задгранични вложения. Освен това в София е и най-голямата централизация на образовани хора - една трета от популацията са висшисти по отношение на 1/5 приблизително за страната.
Център Пловдив е вторият максимален в страната. Той обгръща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството. Той е и измежду най-бързо разрастващите се. През 2015 година продукцията на център Пловдив е отчела 39% растеж по отношение на 2011 година Това е вторият най-голям растеж за интервала - лидер е център Русе, отбелязал 40% растеж.
В 20-те стопански центъра работят 75% от всички наети в стопанската система, сочат данните за 2015 година В същото време в тях живеят 62% от популацията, показват още икономистите.
Сериозна причина за дебалансираното икономическо развиване е неналичието на финансова автономия на общините. Те са подвластни от централния бюджет, който дефинира " порциите ". Това " връзва " ръцете на локалните управляващи да ползват разнообразни тласъци и да притеглят вложители, които да основават производства и работни места, тъй че локалните хора да не търсят прехранване в чужбина. Другата огромна причина е неналичието на държавна политика при построяването на стопански структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки, утвърждават се планове по политически аргументи, а в това време райони с капацитет да развиват мощна локална стопанска система са оставени на доизживяване, подлагат на критика от ИПИ. Прословутата стратегия за развиване на Северозападна България, Странджа и други изостанали региони си остава голо заричане.
ПЛАНОВЕ
Обмисля се разширение на автомагистрала ``Тракия`` в частта сред София и Пловдив, която е най-натоварена. Това заяви министърът на районното развиване Николай Нанков пред Българска национална телевизия през вчерашния ден. В навечерието на Коледа, на 22 декември, оттова единствено за денонощие са минали 35 хиляди коли. През 2017 година трафикът по автомагистралите и главните първокласни пътища е повишен с повече от 15%, сподели още Нанков. Той разгласи 2018-а за годината на ``Хемус``. Автомагистралата е измежду най-важните пътни планове, като до есента ще бъдат приключени 26 километра. Министърът даде обещание предварително довеждане докрай и на 30 километра от автомагистрала ``Струма``.
Около 2/3 от територията на България са икономическа пустиня с малцина оазиси. Това разкрива изследване на Института за пазарна стопанска система, показано в четвъртък, написа в. Сега. Според отчета на ИПИ, озаглавен " Икономическите центрове в България ", 86% от цялото произвеждане на страната са съсредоточени във и към 20 от по-големите градове отпред със София. Магистрала " Тракия " и по-добрите пътища на юг от Балкана оформят " топла връзка " по линията София - Стара Загора - Бургас и тъкмо край нея се намират най-големите и като територия, и като произвеждане зони на страната. А неприятните пътища на север от Стара планина са една от водещите аргументи за изоставането на тази част от България, разясняват създателите на изследването.
В Северна България на места има " острови " на икономическа интензивност - към Козлодуй (основно около атомната централа), Плевен, Габрово и Севлиево. Те са заобиколени от огромни територии, където предприятия съвсем няма и безработицата е висока. По на изток се отличават като индустриални средища Варна, Шумен и Търговище. Козлодуй прочее е народен първенец по високи заплати - през 2015 година междинната заплата там е била 1465 лева при 1174 за столицата. В челото е и по ниска безработица.
Естествено, столицата е ядро на най-големия стопански център в България. София е №1 по територия, население, вложения, продукция и по претовареност, като " засмуква " работна ръка от всички прилежащи общини отпред с Перник. Този мегацентър дава 43% от цялото произвеждане на България. Едно от обясненията е, че тук са съсредоточени 55 на 100 от всички директни задгранични вложения. Освен това в София е и най-голямата централизация на образовани хора - една трета от популацията са висшисти по отношение на 1/5 приблизително за страната.
Център Пловдив е вторият максимален в страната. Той обгръща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството. Той е и измежду най-бързо разрастващите се. През 2015 година продукцията на център Пловдив е отчела 39% растеж по отношение на 2011 година Това е вторият най-голям растеж за интервала - лидер е център Русе, отбелязал 40% растеж.
В 20-те стопански центъра работят 75% от всички наети в стопанската система, сочат данните за 2015 година В същото време в тях живеят 62% от популацията, показват още икономистите.
Сериозна причина за дебалансираното икономическо развиване е неналичието на финансова автономия на общините. Те са подвластни от централния бюджет, който дефинира " порциите ". Това " връзва " ръцете на локалните управляващи да ползват разнообразни тласъци и да притеглят вложители, които да основават производства и работни места, тъй че локалните хора да не търсят прехранване в чужбина. Другата огромна причина е неналичието на държавна политика при построяването на стопански структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки, утвърждават се планове по политически аргументи, а в това време райони с капацитет да развиват мощна локална стопанска система са оставени на доизживяване, подлагат на критика от ИПИ. Прословутата стратегия за развиване на Северозападна България, Странджа и други изостанали региони си остава голо заричане.
ПЛАНОВЕ
Обмисля се разширение на автомагистрала ``Тракия`` в частта сред София и Пловдив, която е най-натоварена. Това заяви министърът на районното развиване Николай Нанков пред Българска национална телевизия през вчерашния ден. В навечерието на Коледа, на 22 декември, оттова единствено за денонощие са минали 35 хиляди коли. През 2017 година трафикът по автомагистралите и главните първокласни пътища е повишен с повече от 15%, сподели още Нанков. Той разгласи 2018-а за годината на ``Хемус``. Автомагистралата е измежду най-важните пътни планове, като до есента ще бъдат приключени 26 километра. Министърът даде обещание предварително довеждане докрай и на 30 километра от автомагистрала ``Струма``.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ