Почти незабелязано Русия натрупа огромен златен и паричен резерв. Човек

Почти неусетно Русия натрупа голям златен и паричен запас. Човек би могъл да си намерения, че Владимир Путин се готви за война или някаква тежка рецесия. Какво се крие зад тези дейности на Кремъл, пита Константин Егерт в разбор за Deutsche Welle .
Когато чете макроикономически оценки за Русия, човек в последно време непрестанно има натрапчивото чувство за дежавю. Същото важи и за последния отчет на Международния валутен фонд (МВФ). Икономиката на Руската федерация, както и до момента, зависи от интернационалните цени на енергоносителите. В отчета се споделя, че таман рухването на тези цени през последните пет години е най-сериозната причина за спадането на съветския Брутният вътрешен продукт.
На второ място като фактор са западните наказания, въпреки че Русия в по-малка или по-голяма степен се е приспособила към тях. Трети негативен фактор е дефицитът на вложения, подбуден от обстоятелството, че държавното управление паркира в аварийни фондове всички доходи от износа на петрол, надвишаващи 40 $ за барел. Експертите от МВФ считат, че в следствие от всичко това за петте години сред 2014 и 2018 Брутният вътрешен продукт на страната е повишен единствено с 2,5 %. Ако ги нямаше глобите, растежът може би щеше да бъде 3,5%. А в случай че можехме да почистим всички изброени негативни фактори, растежът щеше да доближи 6 %, настояват създателите на отчета. Според тях икономическият напредък може да се насърчи, в случай че се снижи държавната интервенция, и се отстранен непотребните регулации и проблемите в ръководството.
Изводът, който може да се направи от всичко това, е: глобите оказват резултат, структурни промени не се организират, а държавните корпорации, които се управляват от корумпирани другари на Кремъл, са задушили под себе си всякаква икономическа интензивност в страната. Някои настояват, че застоят в съветската стопанска система към този момент е настъпил, само че от МВФ към момента считат, че той занапред се задава. На човек му се желае да ги попита: Ако това настоящето не е застоялост, то какво ли ще бъде, когато тя в действителност настъпи?

Владимир Путин сякаш даде обещание, че ще влага пари в инфраструктурата, опазването на здравето и образованието. Но откакто 60 или 70 % от Брутният вътрешен продукт така или другояче са свързани с държавния бранш, в действителност става дума за преместване на пари от единия джоб в другия. Това трупане на средства в държавния котел върви с мощни темпове. Русия натрупа големи златни запаси - факт, който съгласно някои наблюдаващи, дава ясно преимущество на Русия в изискванията на изострящия се търговски спор сред Съединени американски щати и Китай. Освен това Русия изплати задълженията си към МВФ и в този момент общият външен дълг на страната възлиза на по-малко от 500 милиарда $. За съпоставяне: дългът на Съединени американски щати възлиза на 22 трилиона – 44 пъти повече. Един прочут анализатор на огромна западна капиталова банка, който се занимава с Русия, счита, че паричните ресурси на съветското държавно управление могат да доближат три и даже повече % от Брутният вътрешен продукт: " Ако го погледнем от този ъгъл, Кремъл се държи по този начин, като че ли се готви за война или за някаква огромна злополука " споделя специалистът. Звучи правдоподобно. Защото даже влошаващият се обществен климат и спадащото доверие на гласоподавателите не карат Путин да побърза с вложенията в най-чувствителните за жителите области.
Често слушам, че Путин, видите ли, бил фен на строгата финансова политика и на монетаризма и просто следвал инстинкта си да събира пари за черни дни – до момента в който към момента има пари. На всичкото от горната страна държавните корпорации – т.е., две трети от съветската стопанска система – са застрашени от нови американски наказания. На тях им би трябвало някаква избавителна жилетка. Всичко това е правилно, само че въпреки всичко: по-рано Кремъл реагираше много по-гъвкаво и обилно на всяко намаляване на известността на Путин и неговата политика.
Както показателния удар против опозицията в Москва, по този начин и упоменатата финансова политика (в комбиниране с повдигането на пенсионната възраст и на ДДС) съгласно мен са явен симптом, че Кремъл се готви за разтърсвания във властта. В програмата несъмнено влиза или дълготраен боен сюжет, включва анексирането на Беларус или присъединението на сепаратистките „ национални републики “ в Донбас (а може би и двете едновременно), или пък трагични промени в многострадалната конституция и превръщането на Путин във в действителност доживотен началник на Русия. За реализирането на втория сюжет ще би трябвало върху хората да се излее дъжд от рубли, с цел да се усъвършенства ситуацията им. Лично аз повече имам вяра в първия сюжет.

Но с това проблемите не завършват. Защото даже на следващия ден да стане знамение, даже да се смени режимът, а в Кремъл да влезе президент като Навални, Собол или Яшин, а в Държавната дума – най-хубавите глави на Русия, всички те ще наследят точно тази стопанска система, при която десетки милиони жители зависят от страната и от нейните пари. Ще наследят и един държавен уред, който не умее нищо друго, с изключение на да раздава тези пари по заповед от горната страна – или да ги краде.
Още не знаем дали Путин ще промени конституцията и дали ще стартира нова война. Но, съзнателно или не, той е циментирал такава система, в която всяка съпротива ще се замисли дали да я разрушава или по-скоро да се контракти с „ някогашните ". Може би, най-малко частично, таман на това разчитат и „ най-хубавите глави на Русия ". Този път в кавички, приключва Константин Егерт.